Smart Farm Robotix: Властелинът на роботите
Съоснователят на Smart Farm Robotix Росен Колев очаква до 5 години земеделските роботи на компанията да плъзнат из Южна Европа. Инвеститорите залагат милиони евро на същата цел
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
За посетителите в малкото наето пространство на Smart Farm Robotix не е трудно да се досетят, че са се озовали в офиса на компания с инженерна дейност. Ако клещите и инструментите, съжителстващи на едно и също бюро с папки документи, не са достатъчно красноречиви, то внушителният прототип на робот за плевене, позициониран в центъра на помещението, не оставя никакво съмнение.
Това е машина, чиято пазарна версия е замислена да премахва плевели с помощта на изкуствен интелект, захранвана от слънчева енергия; за част от цената, която земеделците биха платили, ако трябваше да наемат работници или да си купуват такъв робот.
Съоснователят на Smart Farm Robotix Росен Колев вярва, че правилният бизнес модел е да отдаваш такива роботи на земеделците, вместо да се опитваш да им ги продаваш. Компанията му изгражда собствена флотилия от роботи, някои от които вече работят на терен. „В момента сме с пет робота на полето, правим и още два – казва Колев (45). – Целта е да сме с някъде 12-15 робота в края на тази година, за да можем да задействаме за следващата.“
Росен Колев е свикнал да вижда озадачените погледи на земеделци от Западна Европа, когато им обяснява защо машините, които те използват, не са подходящи за нивите в Южна Европа. В Западна Европа климатът е влажен, терените са равни, а почвите – добре поддържани. Това позволява на фермерите да използват роботи, които плевят с помощта на лазери, електрошок или газови горелки.
В Южна Европа обаче терените са хълмисти, почвите са спечени, климатът е сух, а едно плевене с огън може да докара пожар и дори малка екокатастрофа. „Като го говоря това на някой датчанин или холандец, те така леко не ме разбират. Като говоря на някой грък или италианец, веднага казват: „Да, разбира се“ – обяснява Колев. – И тази разлика, която забелязах тогава, ми вдъхна увереност, че има свободен пазарен потенциал, който може да се вземе.“
Росен Колев се сблъсква с проблема с плевенето покрай семейната ферма в Габрово. Плевенето е проблем навсякъде по света, защото е свързано с много ръчен труд или скъпа автоматизация. За биопроизводителите казусът е още по-заплетен, тъй като има ограничения за средствата, които могат да се използват за премахване на паразитните растения.
КОЛЕВ ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА SMART FARM ROBOTIX ПРЕЗ 2022 Г.
заедно с бившите си съученици Росен Димов и Веселин Георгиев: след като обикаля по изложения за агромашини, за да види какви решения за плевене се предлагат на пазара. Компанията стартира след участие в инкубатора на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi). Впоследствие печели грантове и получава финансиране от частни инвеститори. В началото на 2024 г. пък получава 2.4 млн. евро финансиране от Европейския съвет по иновациите.
Някъде по това време Smart Farm Robotix приключва работата по своя минимален жизнеспособен продукт. Или както Росен Колев го описва: „Имахме нещо, което можеше да върши работата що-годе добре“.
Прототипът работи в лабораторни условия, но тепърва предстои да се провери дали може да издържи суровата реалност на земеделските терени в България. Затова през 2025 г. компанията прави пилотни тестове във ферми близо до София и Казанлък. „Идеята беше в истинска реална среда, на полето, дългосрочно, в продължение на месеци да тестваме тази технология, за да видим кое ще работи, кое няма да работи, кое ще се счупи, кое ще просъществува, къде има възможност за подобрения – казва Росен Колев. – Тук, в работилницата, в офиса, на теория действа, дори и на практика. Но в момента, в който го изкараш на нивата – дъжд, пек, както се казва, прах, – това е доста агресивна среда.“
По собствените му думи Колев и съоснователите му откриват много неща за подобрение в продукта. Някои от тях са свързани с конструкцията на робота: заменят се част от материалите с такива, които са по-леки, по-евтини, по тънки. Друго поле за подобрение съоснователите виждат в софтуера, който задвижва робота. „Стремим се да забързаме роботите и да бъдат все по-производителни – казва Колев. – Ако сега един робот може да минава 100 метра на ден, да може да минава 500, 1000, 2000 метра: зависи от конфигурацията на културите…Това е основният фокус и затова непрекъснато искаме да има роботи някъде да работят, за да виждаме дали сме в крак с това, което си мислим, че трябва да се случва.“
В световен план това, което се случва, е пренасочване към автоматизация в земеделието, отчасти предизвикано от дефицита на работна ръка. Европейският пазар на земеделски роботи се оценява от IMARC Group на 3.2 млрд. долара – с потенциал да расте с по над 11% средно на година и да достигне обем от 8.6 млрд. долара през 2034 г. „Пазарът се движи от дефицит на работна ръка, растящ фокус върху устойчивото земеделие и широка употреба на технологии за прецизно земеделие – казват от IMARC. – Екологичното законодателство и потребителският натиск за използване на зелени практики също стимулират използването на роботи, които оптимизират използването на пестициди и вода.“
Само защото пазарът иска умно земеделие, не означава, че фермерите са готови да му го доставят. Земеделската индустрия в Европа се намира в криза, подхранвана от падащите цени на зърнените култури, геополитческите конфликти и вноса на евтина земеделска продукция от други части на света. Всичко това кара местните земеделци да свиват разходите си: включително и за нови технологии като роботи за плевене и обработване на посевите.
Този тренд вече се стовари върху някои от директните конкуренти на Smart Farm Robotix на европейския пазар. През 2025 г. френската Naïo Technologies, считана за един от пионерите в производството на роботи за плевене, беше принудена да влезе в процедура по защита от кредитори, заради липса на ликвидност. През предходните 5 години компанията беше успяла да набере близо 50 млн. евро от инвеститори. Това обаче се оказа недостатъчно, за да подхрани бизнеса й и да неутралзира значителния спад в приходите: от 4 млн. евро през 2021 г. до 2.4 млн. евро през 2024 г.
Подобна беше съдбата на датската AgroIntelli. Производителят на емблематичния робот Robotti обяви несъстоятелност и съгласно местното законодателство влезе в процедура по експресно намиране на купувачи за активите на бизнеса.
Ако компании с години опит на пазара и значително финансиране от инвеститори се сблъскват с такива трудности, какво може да направи един стартъп като Smart Farm Robotix, който тепърва започва да мисли за продажби?
РОСЕН КОЛЕВ ВЯРВА, ЧЕ МОЖЕ ДА СИ СПЕСТИ
част от проблемите в бизнеса, като отдава под наем роботите, вместо да ги продава. Този модел, който той нарича „плевене като услуга“, разчита на доста по-достъпната цена, която фермерът трябва да плати, в сравнение с покупката на робот. „Ние получаваме пари от фермера за плащане за работа на декар, на хектар – казва Колев. – Нашето ценово предложение е за цял сезон. Цената е за поддръжка на дадена площ за сезона, който е за съответната култура.“
Според Колев това ще му позволи да отдава роботите целогодишно, тъй като различните култури изискват плевене в различни периоди от годината. В същото време фермерите са освободени от задължението да плащат за техническа поддръжка на робота, както и да поемат амортизацията му. „Ние получаваме приходи от наема на тези работи – казва Колев. – И всичките ни сметки показват, че около 70, може би дори 80% от продажната цена, на която бихме продали робота, ние можем да я получим по време още на първата година на отдаване: и роботът все още ще си е наш.“
Тези сметки може и да излязат, но Колев все пак ще трябва да преглътне горчивата реалност пред малките производители на земеделски роботи. Дори и да стигнат до работещ продукт и да имат продажби, за много от тях се оказва непосилно да инвестират в развойна дейност, производство, дилърска мрежа и техническа поддръжка. Това са плевели, в които някои от конкурентите му вече се оплетоха.
За да не попадне в капана на растежа, Smart Farm Robotix прави следващата си важна стъпка и набира около 2 млн. евро от инвеститори. Половината от тях се очаква да дойдат от Европейския съвет по иновациите. Останалите се очаква да дойдат от съществуващи и нови частни инвеститори. С парите Колев планира да разшири производството на роботи и изграждането на допълнителни регионални центрове. „На първо време: един в Южна България, може би след това още един в Североизточна. – казва Колев. – А в Европа мислим Гърция да ни е първата държава за разширение. Там мислим да открием местна компания.“ Извън това Smart Farm Robotix планира да работи с дистрибутори и партньори на различните пазари.
В по-дългосрочен план компанията все пак очаква да продава роботи, вместо само да ги отдава под наем. Според Колев през 2027 г. Smart Farm Robotix може да започне да приема поръчки за роботи, които да продаде през 2028 г. Засега плановете са роботите да се сглобяват основно в България или близо до България, като изработката на част от компонентите се аутсорсва и към други страни като Китай. През 2029 г. се очаква компанията да има устойчиви приходи и да излезе на оперативна печалба. Данните от търговския регистър показват, че към края на 2024 г. Smart Farm Robotix има 1.2 млн. лв. приходи, но те са от финансирания, а не от основна дейност. „В следващите пет години сме си поставили за цел да сме в пет европейски държави – казва Росен Колев. – Да имаме реални операции и да имаме стотици – не хиляди, но стотици роботи на полето.“