Какво като адвокат ви подтикна да основете Асоциация за консултиране и защита на жертви на домашно  насилие? 

Първото ми дело беше по Закона за защита от домашно насилие. Като млад адвокат, едва на 27, се амбицирах делото да бъде подготвено изключително професионално. Прочетох съдебна практика, консултирах се с по-опитните колеги  и имах увереността, че няма какво да ме изненада… Но! Преломният момент дойде с появата на жертвите на домашно насилие, клиентите – майка и дете. Часове наред дамата ми разказваше колко тежки и трудни са били последните години съвместен живот със съпруга й. Как внезапно нещо е отключило у него неописуема агресия, стигнала до такова ниво, че е имало заплахи дори с огнестрелно оръжие.

Майката – много деликатна, фина и интелигентна, работеща и образована – разказваше за ужаса да види съпруга си. Разказваше как от месеци с детето сменят местоположението си, само и само да не бъдат открити. Казваше, че не се е решавала на драстичната крачка да се обърне към адвокат и към полицията, защото се е страхувала това да не озлоби насилника още повече. Разказваше как я е заключвал в апартамента и й е вземал телефона, как я е заплашвал, че никога няма да види детето си. В този момент, признавам, нямаше значение колко подготвена се чувствах.

 Съдбата на това 3-годишно момиченце беше в „ръцете“ ми. За жалост, след този казус попадах на десетки подобни, дори и по-тежки съдби. Неслучайно разказвам историята – щастието и  удовлетвореността от успешния край на това дело ме подтикна да създам организация, която чрез своите правни, консултантски и психологически услуги да помогне на жертви на домашно насилие. Да са информирани какви са стъпките да се справят с положението, в което по един или друг начин са поставени. Да си знаят правата и възможностите. Да знаят, че има кой да им съдейства в тази нелека борба.

Как успява частна организация да предоставя безплатна правна защита на жертви на домашно насилие?

В началото изцяло с лични средства, а на по-късен етап открихме добросърдечни съмишленици, някои от тях собственици и управители на дружества, които искат да подпомогнат каузата ни.   

Според вас защо жени позволяват да изпаднат в икономическа зависимост и да бъдат малтретирани?

Доколко са жертви, при положение че в България жените нямат ограничения. Истината е, че този въпрос няма точен отговор. От опит мога да кажа, че темата има повече от две гледни точки. Наблюденията ми са, че по-голям процент от жертвите на домашно насилие са жени, които са допуснали да изпаднат в икономическа зависимост. Някои са майки на малки деца и нямат възможност да бъдат финансово независими. Други, защото са зависими от партьора си през по-голяма част от живота си и са загубили пътя към това да се развиват. Един от често срещаните модели е на жертви, на които животът е бил като в „приказка“, получавали са всичко, от което се нуждаят, били са манипулирани, че не е необходимо да полагат усилия да се развиват, не е необходимо да имат стремежи към професионални успехи, защото имат достатъчно средства. При някои след време се проявява доминантността на насилника и неговото желание за контрол и минаването на границата дори към физическо насилие.

В друг случай майката полага усилия и работи на две места, не е допуснала детето да бъде лишено от нищо, но бившият й съпруг не спира да им причинява психически и емоционален тормоз, довел до тежки психологически състояния на детето. Както при голяма степен от жертвите на домашно насилие, и тук се изчаква отношенията да се влошат до голяма степен, за да се прибегне към желание за защита. И на последно място ще кажа, че според мен да си жертва е избор, именно затова сме ние, за да помогнем да осъзнаят това и да бъдем мост към промяната. 

Намирате ли съмишленици и бизнес партньори по проекта ви за изграждане на кризисен център?

За щастие, все повече хора приемат с радост идеята за подобно място. Разбира се, за да се реализира до степен, че да бъдат приети жертви на домашно насилие, са необходими много средства и всеки е добре дошъл да се присъедини към нашата кауза. 

Вие подготвяте дисертация за въздействието на насилието върху децата. Как може да сте полезна с този ваш труд?

Темата за децата е много специална за мен.  Освен че съм родител, работя и с деца  повече от десет години, според мен децата са двигателят на всичко. Основанието да насоча дисертацията отново към домашното насилие е аналогично с това да създам Асоциацията. Като адвокат съм се сблъсквала с различни казуси и съдби, за жалост, колкото и усилия да съм полагала – не откривах достатъчно литература. Реших да направя малка крачка в посока да променя това, макар да не е лесно. Считам, че в някакъв момент посланието ще бъде прието и ще е полезно за търсещите. Оказва се, че е почти невъзможно човек да се запознае с приложението на материалния закон във връзка с децата, жертви на домашно насилие. 

Как поддържате симбиозата между професионализма на адвокат по граждански дела, защитник на жертви на домашно насилие и предприемач, който основава театрални и културни школи за деца?

Смело мога да кажа – с добра организация и любов към това, което правя. Когато стартирах висшето си образование, записах да уча паралелно право и актьорско майсторство. През по-голяма част от житейския ми път двете направления са били „ръка за ръка“. Щастлива съм да работя в насока да  развивам професиите си, свързани с образованията ми. На 24-годишна възраст, непосредствено след завършването си основах театрална школа „Лори“, а на по-късен етап и „Международна академия за съвременно изкуство и култура“, с които популяризираме сред младите и децата различни сценични и арт изкуства. Взаимоотношенията с децата е източникът на позитивна енергия, която ми помага да преодолявам тежестта от сложните правни казуси. 

Каква е ролята на културата в превенцията на насилието?

Широкият мироглед, привързаността към изкуството, фокусът върху красивото са далечни за насилниците и добри „лечители“ за пострадалите. Изкуството е помогнало на не едно дете да се справи с травмата от домашното насилие. Изкуството е проводник на сила, концентрация и вдъхновение, на позитивни емоции, които сами по себе си успяват да подкрепят борбата с насилието.