На 40, с две деца на 6 и на 4, и трето напът, как организирате времето си да сте майка, съпруга и да ръководите екип от осем дами в голяма компания в един особено динамичен сектор като FMCG?

Ще ви излъжа, ако кажа, че е въпрос само на добро планиране. Невинаги е лесно.  Изисква огромна доза гъвкавост, за да се справяме – да се настроиш, че във всеки един момент нещата може да се променят, и освен с план А, да си готов и с план Б, В и т.н. Казвам справяме, защото аз не съм сама във всичко това. Благодарна съм на моя партньор в живота, на моето семейство и на всички мои колеги – от мениджмънта до всеки един член на екипа ми. Всички те имат заслуга за това да успявам в балансирането между личния и професионалния живот.

След висшето образование в Дъблин започвате кариера в банковия сектор. Защо сменихте курса?

Още докато учех международен мениджмънт, знаех, че искам да се развивам в областта на човешките ресурси. Но връщайки се в малкия град – аз съм от Хасково – възможностите какъв да бъде професионалният ми старт не бяха неограничени, особено за един току-що завършил млад човек без опит. Аз обичам динамиката, да съм заета, да върша неща, да съм в движение – и предпочетох да не оставам вкъщи, а да работя. Така попаднах в банковия сектор и смея да твърдя, че взех много оттам за бъдещите ми роли в HR и не само. Липсваше ми обаче тази динамика, за която говоря, там времето тече по различен начин, има я строгата рамка, която не е за всеки, или поне не беше за мен. И когато се появи обявата за HR, и то в компания от FMCG секторa с име и традиции, си казах: това вече е моето.

И беше ли вашето? Защо си тръгвате, преди да е минало първото ви интервю в „Каменица“ през 2012 г.?

Категорично е моето. Вече 12 години. Въпреки че едва ли е изглеждало така в началото. Поканиха ме на интервю по време на обедната ми почивка, докато работех в банката. Разбира се, бях навреме. Но предходното интервю се забави и след като чаках над час, реших, че не мога да закъснявам повече и си тръгвам. 

Какво ви върна на следващия ден?

Получих обаждане с извинение, че процесът е вървял със закъснение. Помолиха ме да се явя в удобно за мен време, проявиха разбиране и бяха гъвкави. Реших, че ще дам шанс. Наистина исках позицията и ми хареса, че компанията видя това и го оцени. Интервюто мина много добре, на другия ден направихме още едно и така получих мястото. Има нещо магично в това, когато искаш нещо силно, манифестираш го и то се случи. Онова чувство на топлота и благодарност, което те залива, и готовността да дадеш всичко от себе си, за да оправдаеш доверието.

Но ако средата не е тази, която да го подхранва и насърчава, това чувство изчезва след около шестия месец – HR-ите знаем това добре. Мога да кажа, че след 12 години все още се чувствам така, защото съм заобиколена от хора, които изпълват със смисъл думата „екип“. Тогава ми беше даден шанс да се уча и да се развивам и този процес за мен продължава и днес. И колкото и да е трудна понякога, работата в нашия бранш е вълнуваща. И може би най-важното, което ме кара да правя същия избор всеки ден вече 12 години  е, че когато и работата е като семейство, балансът е възможен.

Какво ви даде всяка от шестте позиции, които сте заемали в двата отдела – „Човешки ресурси“ и „Правни и корпоративни въпроси“?

Да израстваш последователно в една компания вертикално е страхотно, но да можеш да го правиш и хоризонтално  е безценно. Тази култура на постоянно учене, която срещнах тук, винаги е захранвала желанието ми да се развивам и да съм смела – и в работата, и в личния ми живот. След две роли в HR се гмурнах в други две – в комуникациите. Да си част от нов отдел, с различни отговорности, екип и ръководители е излизане от комфортната зона във всеки аспект. Промяната е трудна, идва с дискомфорт и съмнения, но смислените неща в живота не се случват от стоене на едно място. Започнах професионалния си път в „Каменица“ през 2012 г. в Хасково, след което се отвори възможност за позиция в София – където пък смених още 2 роли.

Имаше период, в който там съчетавах 3 позиции, включително на HR BP за дивизионалния ни екип от EMEA APAC и HR директор за България. Преди 6 години със семейството ми отново решихме да се върнем в малкия град. Тогава бяхме трима, скоро ще бъдем петима. Промените винаги са били част от живота ми и работата ми ме научи да ги прегръщам, да бъда много по-адаптивна и да взимам най-доброто от тях.

Каква добавена стойност дава HR функцията на компанията?

По отношение на мисията на HR смятам, че стратегическите роли на функцията ни продължават да бъдат все така важни – като това да гарантираме, че организацията разполага с правилния талант, за да постига целите си и да бъде конкурентоспособна. Средата, в която оперираме, е все по-несигурна и важността на управлението на промените нараства – да помагаме на служителите да се адаптират към новите процеси, технологии и бизнес стратегии. Тук идва непрекъснатото развитие с обучения и пайплайн с добра инфраструктура от инструменти и процеси, с която да помагаме на хората ни да остават релевантни за нуждите на бизнеса и да растат. И това важи за всички функции – от изключителното ни производство и верига на доставките, през страхотната ни търговска сила и поддържащите функции, които имат важна добавена стойност за организацията.

По време на COVID всеки човек сякаш мина през личен катаклизъм и преосмисляне на ценностите, включително и ролята на професията в живота ни. И вече не става дума само за работа – хората търсят смисъл, търсят общност и споделени ценности на работното място. И това е другият ни голям фокус – да създадем социално пространство с поддържаща система за хората ни, в което те са себе си, мотивирани са, и показват целия си потенциал.

Какъв е подходът ви към темата за  многообразието?

Смятам, че темата за многообразието е залегнала в културата и програмите на зрелите организации много преди да се превърне в масов тренд. Хората на първо място е първата ценност на Molson Coors и „Каменица“ и не би могла да въплъти по-добре актуалния дневен ред на DEI (diversity, equity, inclusion – б.р.). Когато говорим за дългосрочни политики обаче, за нас е важно да работим за изграждане на практически умения за насърчаване на приобщаваща култура. Трябва ясно да дефинираме резултатите, към които се стремим, за да сме сигурни, че създаваме рамка отвъд теоретичните знания и насърчаваме осезаеми промени в поведението на хората. Нещо страхотно, което дойде от служителите ни, е She Connects – първата вътрешна неформална мрежа за жени колеги в регион ЦИЕ, чиято цел е да създаде безопасна среда на доверие. В нея дамите могат да споделят опит, да обсъждат предизвикателства и да търсят и предлагат подкрепа по различни теми от личен и професионален характер. На прага сме и на още нещо, което след броени дни ще споделим с нашите служители, а след това защо не и навън.

Кой е най-ценният урок за вас от живота в личен и в професионален план?

Всичко се случва в най-подходящия момент и трябва да имаме търпение, за да го дочакаме. Това не означава да бездействаме, а да имаме ясна себеоценка, да надграждаме постоянно себе си, да се предизвикваме и да бъдем една по-добра версия на себе си с всеки изминал ден. 

Какво ви носи удовлетворение в работата?

Да помагам на хората да бъдат чути и оценени, да виждам как остават в компанията и растат в нея.