Дигитализацията на българския бизнес все още е далеч от финалната права
Бизнесът вижда дигитализацията като средство за растеж, но в същото време процесът върви с прекалено бавни темпове, а инвестициите са твърде малки. Това са изводите от третото съвместно проучване на Siemens България и Германо-Българска индустриално-търговска камара. В проучването участват 92 компании, основно малки и средни предприятия в производствения и строителния сектор.

Основната причина за това разминаване е липсата на разбиране, че инвестициите в дигитализацията са въпрос на дългосрочна стратегия. Според резултатите от допитването компаниите в България се фокусират основно върху решения като повишаване на оперативната ефективност (18% от анкетираните), постигане на конкурентни предимства (16%) и оптимизация на производителността на служителите (14%).
“Фокусът е краткосрочен. Компаниите все още търсят бърза възвращаемост”, коментира за Forbes България инж. д-р Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens България.
И макар зад този подход да има икономическа логика, грешната фиксация води до пропуснати дългосрочни ползи, свързани с трансформацията на бизнес модели, създаване на стойност и постигането на устойчивост. Проучването сочи, че макар голяма част от компаниите да са направили основните стъпки към дигиталната трансформация, българският бизнес е все още далеч от пълна цифрова зрялост – средната оценка е 6.82 по десетобалната скала.
Сигналът е ясен – има нужда от ускоряване на процеса.
“Виждаме нарастваща осъзнатост сред бизнеса, но е ясно, че ни предстои още работа – особено в посока човешки капитал, стратегическа визия и по-смели инвестиции”, коментира д-р инж. Боряна Манолова.
Данните показват, че инвестициите в дигитални технологии все още не са водещ приоритет за по-голямата част от бизнеса у нас – близо 60% анкетираните заделят под 10% от бюджета си за дигитална трансформация и внедряване на нови технологии, като едва ⅕ инвестират над 10% от бюджетите си в тази посока. Нещо повече – инвестициите се насочват предимно към платформи за анализ на данни (21%) и изкуствен интелект/машинно обучение (15%), докато по-съвременни и авангардни решения като цифрови близнаци, Edge computing и блокчейн остават до голяма степен пренебрегвани, с едва 2–7% внедряване – ясен индикатор, че българският бизнес все още не е напълно готов да възприеме технологиите на бъдещето.
Освен бюджетните ограничения, голямо предизвикателство е и пазарът на труда. Липсата на квалифицирани специалисти остава проблем за бизнеса, макар че 62% от компаниите очакват дигитализацията да създаде нови роли и професии. Числата ясно сочат, че има огромна нужда от инвестиции във вътрешни обучения и насърчаване на дигиталните умения.
“Недостатъчните инвестиции, липсата на подготвен персонал и технологични ограничения възпрепятстват реалното извличане на стойност от дигитализацията. За да бъдат конкурентоспособни в дългосрочен план, компаниите трябва да преминат от тактически към стратегически подход и да възприемат дигитализацията като основен двигател на растеж и иновации”, категорична бе Соня Миклай, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара.