Neuromorphica на Янислав Трендафилов – малкият играч с големите амбиции
Бизнесът с микрочипове е в състояние на перфектна буря, а Янислав Трендафилов вярва, че именно това може да е входният му билет към европейския пазар
Мразовитият априлски понеделник е необичаен не само заради сипещия се на парцали сняг, но и защото по това време на годината Янислав Трендафилов рядко разполага с няколко свободни часа за интервю. Тази година периодът е напрегнат не само заради срещите, с които е претрупан графикът му, но и заради предстоящо решение на европейско ниво, което може да му отвори вратите към пазар, готов да се раздуе многократно в рамките на следващите 10 години.
Трендафилов разработва чип, базиран на невроморфна мрежа – тип компютърна архитектура, която намалява разхода на енергия и в същото време запазва и дори увеличава изчислителната мощ. Неговият стартъп Neuromorphica все още не е комерсиализирал технологията и няма приходи. Компанията се издържа от парите от два получени гранта, единият от които е по линия на DIANA – програмата на НАТО за инвестиции във високотехнологични стартъпи.
Чипът спада към т.нар. технологии за двойна употреба – продукти, които намират приложение едновременно в отбраната и цивилния живот. Макар чипът на Neuromorphica да е предвиден основно за нуждите на отбранителната индустрия, Трендафилов твърди, че може да му се намерят приложения и в редица други индустрии като например производството на медицински устройства или автономните автомобили.
Стартъпът на Трендафилов вече получава покани за включване в консорциуми с големи технологични компании. По думите му те харесват Neuromorphica не само заради типа компютърна архитектура, който използва, но и защото чипът е проектиран така, че да се създава изцяло в Европа: без да зависи от доставки от Азия или Северна Америка. „Основно наше предимство е не само че правим инженеринговата дейност на ниско ниво, но и го проектираме така, че да бъде произведено в заводи за полупроводници в Европа – казва Трендафилов. – По този начин абсолютно се заместват веригите за доставки и се затварят само в европейския суверен.“
От години бизнесът с чипове – градивният камък на модерните технологии, включително и тези с изкуствен интелект – се намира в състояние на перфектна буря. Комбинацията от търговска война между САЩ и Китай, геополитически конфликти, прекъсването на доставките заради COVID, недостига на суровини и увеличаващия се глад за още и още изчислителна мощ доведе до болезнен дефицит на пазара за чипове.
Ето защо европейските производители са готови на всичко, за да избегнат зависимостта си от доставките от Азия. Трендафилов е убеден, че Neuromorрhica може да запълни тази ниша. Компанията му оперира под B2B Fabless модел – проектира чипове, като аутсорсва производството на други производители, а готовият продукт се продава на трети компании, за да могат те да го интегрират в своите продукти.
„Ние не създаваме крайни устройства, но имаме поглед върху това за какво се използват, за да можем да ги оптимизираме от гледна точка на сигурност, производство, защита, верига на доставки – казва Трендафилов, който определя Neuromorphica като частна изследователска организация. – В електрониката и микроелектрониката няма много стартъпи, които се занимават с това; особено в Европа.“
ЯНИСЛАВ ТРЕНДАФИЛОВ СЕ ЗАНИМАВА С ПРОГРАМИРАНЕ ОТ ПЕТИ КЛАС.
Академичният му път минава през софтуерно инженерство в ТУЕС и магистратура със специализация в медицински устройства, след което корпоративната машина го поглъща. В продължение на години работи по изграждането на телекомуникационни мрежи за Deutsch Telecom Group, както и по създаването на облачната платформа VMware Cloud Foundation.
Някъде през 2015 г. Трендафилов започва да се интересува от приложението на дронове в отбранителната индустрия. По това време новинарските емисии преливат от репортажи за дронове, осъществили въздушни удари. „Тогава видях, че следващото голямо нещо ще са дроновете – спомня си Трендафилов. – Само че вместо да се фокусирам върху самите дронове, по-скоро се фокусирах върху автономността им и какво е необходимо за те да се използват.“
Оказва се, че твърде голяма част от заряда на батерията на дрона отива за захранването на изкуствения интелект, поради което машината може да лети само по няколко минути, преди батерията да се изтощи.
Тук идва ползата от невроморфните технологии, които работят при ниска енергийна консумация. „С импулсни невронни мрежи и невроморфни технологии може да се постигне в момента над 100 пъти по-добра енергийна ефективност при обработката на сензорни данни и вземането на комплексни решения“, казва Трендафилов, който записва магистратура и по стопанско управление, за да му помага в управлението на бизнеса, който иска да изгради. През 2020 г. по време на COVID той намира достатъчно свободно време, за да научи повече за невроморфните технологии.
Създава Neuromorphica през 2021 г. и решава да загърби корпоративния свят, включително и добре платената си работа във VMware. В края на 2023 г. стартъпът е един от избраните да получат грант от по 100 хил. евро (с възможност за допълнителни 300 хил. евро) от NATO.
Следващият пробив на Neuromorphica може да бъде още през 2025-а. През май консорциумът, в който участва компанията на Трендафилов, получи 5 млн. евро финансиране от Европейския фонд за отбрана за разработка на технологии и иновации в областта на отбраната.
Невроморфните технологии ги чакат вълнуващи времена, ако се вярва на пазарните прогнози. Според Presedence Research пазарът на невроморфни техологии се оценява в момента на около 7 млрд. долара годишно. Само в рамките на десетилетие обаче се очаква обемът му да надхвърли 47 млрд. долара, което би означавало над шест пъти ръст.
Много големи играчи вече са се хвърлили в надпреварата. Компании като Intel, IBM, Qualcomm, Nvidia, Samsung, BrainChip използват или изследват възможностите на невроморфните технологии в свои чипове. Макар да имат пазарно могъщество и огромни финансови ресурси, според Трендафилов големият размер носи и недостатъци, което пък дава пътека за изява на малки стартъпи като Neuromorphica. „Всъщност понякога за иновативни разработки голямата организация по-скоро тежи – казва той. – Това е нашето предимство; гъвкави сме. И сме много по-гъвкави: както в решенията, така и в рисковете, които може да поемем.“