Господин Янков, какво за Вас означава „триумф на успеха“ в сектора на ВиК инфраструктурата и на общественозначимите проекти?

За мен триумфът във ВиК сектора не е момент на шумно празнуване или рязане на ленти. Това е тишината, в която хората спират да мислят за водата, защото тя просто достига до тях денонощно с необходимото качество и сигурност.

Истинският успех се усеща, когато мрежите работят стабилно, когато няма аварии и когато правилата и стандартите се спазват без компромиси. Триумфът е, когато се планира с хоризонт от десетилетия, а не до края на мандата. Когато обществото разбира защо се правят инвестиции и има доверие, че те са нужни. Когато инфраструктурата се превръща в основа за растеж – за жилищно строителство, индустрия, туризъм и нови работни места. Това е тихият успех, който променя живота, но рядко попада в новините.

Каква е Вашата визия за устойчиво управление на водните ресурси в България през следващите 10–15 години? Има ли решения, които качествено ще променят ситуацията във всички райони на страната?

Устойчивото управление на водните ресурси изисква единна национална стратегия и регионални решения, съобразени с реалните хидроложки и демографски особености на всяка област. България има различни условия и нужди, затова универсален подход не работи.

През следващите 10–15 години най-важното е да постигнем пълна прозрачност и контрол върху
водните баланси – да знаем къде се добива вода, как се разходва и колко се губи. Без точни данни планирането е несигурно. Необходима е и силна регионална свързаност чрез интерконектори и резервни схеми, които да осигурят гъвкавост при суша, аварии или пиково потребление. Рехабилитацията на остарелите мрежи трябва да стане национален приоритет с дългосрочна програма, основана на ясни критерии и икономическа логика.

Ще се развива и повторното използване на вода за индустрия, земеделие и градски нужди, там където е технологично и финансово оправдано. Устойчивото управление е резултат не само от инвестиции и технологии, но и от дисциплина, професионално планиране и готовност да се взимат трудни решения.

Какво е необходимо, за да се ускори реализацията на ключови инфраструктурни проекти в България?

Ускоряването започва с качественото планиране. Ако в основата на проекта има непълно задание, недоизяснени параметри или нереалистични срокове, неизбежно следват забавяния и напрежение. Често най-много време губим не в строителството, а в проектирането, координацията между институциите и разрешителните процедури. Ясни, стандартизирани и цифровизирани процеси биха премахнали значителна част от административните задръжки.

Необходим е и силен професионален капацитет – както при инвеститорите и институциите, така и при проектантите и строителите. Големите инфраструктурни проекти са сложни системи, които изискват опит, синхрон и уважение към експертността. Национален списък с приоритетни проекти с гарантиран финансов и времеви хоризонт би дал стабилност и предвидимост, независимо от политически цикли.

Предвид нарастващите рискове от безводие и климатични промени, кои според Вас са най-важните приоритети, които държавата трябва да има във ВиК сектора?

Първият приоритет е сигурността на водоснабдяването. Това означава изграждане и модернизация на водоизточници, резервни схеми и регионални връзки, така че един проблем да не обрича цели райони на безводие. Вторият приоритет е рехабилитацията на мрежите – загубите на вода са огромен национален проблем и не можем да си позволим да го пренебрегваме. Третият приоритет е устойчивото финансиране.

Ако искаме модерна инфраструктура, трябва да осигурим стабилен модел, който позволява инвестиции, но едновременно с това защитава уязвимите домакинства. Това е баланс, който се постига с прозрачност, професионализъм и смелост да се казва истината.

Кои иновации или технологични подходи виждате като най-обещаващи в модернизацията на водопроводните мрежи и инфраструктурното строителство?

Иновацията е реална, когато технологията се превръща в стандарт, а не в шоу проект. Умните мрежи, с дистанционно измерване и автоматично управление на налягането, са ключови за намаляване на загубите и аварийните ситуации.

Дигиталните двойници и BIM моделите позволяват много по-прецизно планиране и управление на инфраструктурата. Безизкопните технологии намаляват времето за строителство и неудобствата за хората. А интегрирането на възобновяема енергия в помпени станции и пречиствателни съоръжения е стратегическо, защото водата и енергията са взаимно зависими.

Вие работите по проекти, които „не търпят грешки“. Как се взимат решения в среда, където всеки пропуск влияе на десетки хиляди хора?

В такава среда импровизациите са недопустими. Решенията трябва да се основават на факти, модели, анализи и независими експертизи. Предпочитам многослоен контрол и ясно разписани резервни сценарии. Най-важно е да съществува култура на откритост, в която всеки има право да каже „стоп“, ако вижда риск. Най-опасната фраза в нашия сектор е „така го правим от години“. Ако не променяме начина, по който мислим и управляваме, грешките се повтарят.

Как изглежда доброто лидерство във Вашия сектор?

Доброто лидерство съчетава инженерна логика с човешка чувствителност. Лидерът трябва да мисли в дълъг хоризонт, защото резултатите се виждат след много години. Трябва да бъде на терен, близо до реалността и до екипа. Да комуникира открито, да обяснява сложните решения по разбираем начин и да служи с личен пример. Етичността е фундамент – в инфраструктурата няма малки компромиси.

Кои качества Ви помагат да водите екипи в дългосрочни и мащабни проекти, където резултатите се виждат след години, а натискът е постоянен?

Помага ми стратегическото мислене и търпението да чакам резултатите от дълга работа. Важно е да превеждам сложното на човешки език – това създава доверие и обща посока. Уча се да слушам повече, отколкото говоря, защото добрите решения се раждат от експертиза, а не от едно мнение. И вярвам, че лидерът трябва да пази екипа си – хората работят най-добре, когато знаят, че стоят на стабилна основа.

Какво според Вас отличава лидера, който изпълнява проекти, от лидера, който оставя следа?

Лидерът, който изпълнява проекти, е фокусиран върху срокове и бюджети – и това е важно. Но лидерът, който оставя следа, мисли по-далеч. Той поставя по-високи стандарти, развива хората и променя културата. Не се стреми просто да завърши обект, а да създаде школа и нов модел на мислене. Първият затваря проект. Вторият отваря път за следващото поколение.

Ако трябва да формулирате своята лична визия за България след 20 години – коя една промяна бихте искали да видите?

Бих искал да живеем в държава, където инфраструктурната политика е деполитизирана и се води от професионален, дългосрочен план, а не от краткотрайни интереси. Мечтая за институции, които работят стабилно, за стратегии, които се спазват, и за култура, в която експертността е уважавана. Ако постигнем това, всичко останало – вода, енергия, пътища, развитие на регионите – ще има съвсем различно качество. Като лидер мога да давам пример и позиция. Като гражданин – да изисквам, да отстоявам и да не приемам посредствеността.