Д-р Стаменов, с каква надежда стартирахте МБАЛ „Надежда“, промени ли се тя в годините? Кое Ви помогна най-много да я превърнете в едно от водещите лечебни заведения в България?
Създадохме болница „Надежда“ с надеждата, че българинът заслужава качествено здравеопазване, което може да получи тук, в България. Искахме да разсеем мита за чуждестранния лекар, който носи знанията си някъде от чужбина и че там, извън пределите на страната ни, тези лекари са по-добри и могат повече. Мисля, че успяхме, и се радвам, че в нашата болница освен български пациенти идват и много чужденци. При нас се лекуват двойки от Америка, Европа, Азия. Това показва, че „Надежда“ я има на картата на света и че тук правим добра медицина.
Колкото до това кое ми помогна да създам болницата преди 13 години – за строежа на сградата огромна подкрепа ми оказа моят брат. За изграждането на самата структура, начин на работа, философия най-много ми помогнаха хората, които вярваха, че такова начинание е възможно в България. Първоначално това беше сплотеният екип на малкия ни инвитро център „Надежда“, върху който изградихме болницата. С течение на времето се събраха още съмишленици, убедени, че заедно можем да създадем нещо наистина добро.
Сега, когато се връщам назад, си мисля, че началото беше като викингски поход – тръгваш нанякъде, към непозната земя, за която само си слушал. Качваш се на кораба, морето започва да те носи незнайно накъде и ти се чудиш как изобщо си събрал смелост да тръгнеш.
В крайна сметка като че ли видяхме бреговете на тази непозната земя – в очите на хилядите щастливи хора, на които успяхме да помогнем през всичките тези години и на които, вярвам, ще помагаме и занапред.
Въпреки че интервюто е за бизнес списание, ще кажа, че за мен медицината е изкуство и тя изисква пълно отдаване на всеки отделен случай, неговото прецизно „ваене“. В този смисъл една болница е истинска болница само ако е медицински проект, не финансов. Финансите идват след това.
„Всичко под един покрив“ – от 10 модерни лаборатории, през иновативни родилни зали и операционни, отделения по акушерство и гинекология, пренатална медицина, хирургия, неонатология, онкология, образна диагностика, над 40 диагностично-консултативни кабинета, в т.ч. и Медицински център в МОЛ, близо 700 души екип. Какви предимства дава това и как Ви помага да бъдете лидери в своята област?
Не виждам смисъл в това да препращам пациента от болница в болница, от лаборатория в лаборатория, за да прави консултации и изследвания къде ли не. Аз смятам, че съвременната медицина трябва да се прави с обща мисъл – на всички, ангажирани с конкретния медицински случай – от терапевта, през специалистите в лабораториите, до отделните лекари в консултативните кабинети. И ще Ви дам пример с моята работа в инвитрото. Не можеш да бъдеш успешен в това, ако нямаш зад гърба си експертизата на специалистите от лабораториите по ембриология, андрология, имунология, генетика, микробиология, вирусология, от научноизследователския център, които да действат като едно и да търсят решенията заедно. Както и да нямаш на разположение добра реанимация или операционен блок.
И всичко това трябва да е събрано на едно място, за да може специалистите да си говорим помежду си, да мислим заедно и да стигнем до най-добрия подход в лечението на нашите пациенти.
Представете си пчелен кошер – не може да очакваш хубав мед, ако медоносните ти пчели са на едно място, стражите – на друго, а питите – на съвсем различно. Хубавият мед се получава, когато целият кошер е на едно място и всички действат в една посока.
„Надежда“ е и най-големият инвитро център в България, който дава надежда за рожба. От колко време работите репродуктивна медицина и на колко двойки дoсега сте помогнали да изпитат това щастие?
Винаги отговарям по един и същи начин на този въпрос – с една стара притча за бурята и изхвърлените морски звезди на брега, които едно детенце връщало обратно в морето. Един човек го попитал: „Ей, чудак, защо ги връщаш обратно, те са хиляди, изхвърлени на брега.“ А детето отговорило: „Докато си говоря с теб, вече върнах десет“.
За мен всеки случай е една морска звезда, върната на мястото ѝ. Всяка една от тях е индивидуален спомен, индивидуална емоция и никога не ги броя – защото сами по себе си те са уникални. Поради тази причина не обичам статистиките, не обичам сравненията, не обичам да се съревновавам с някого. Ние в „Надежда“ се състезаваме единствено с проблема на двойката, потърсила ни за помощ. Затова взимаме и тези случаи, които по принцип никой не иска – било то заради риска да си развалят добрата статистика или просто защото ги виждат като „безперспективни“.
Ние работим всичко: от най-простите до най-сложните случаи и не подбираме пациентите си, защото всеки заслужава да има своята надежда и да получи подкрепа.
В „Надежда“ интегрирате технологии, които рядко се срещат дори в най-големите европейски центрове? Кои иновации най-силно подобряват качеството на лечебния процес и сигурността за пациентите?
Ние гледаме на всеки медицински случай в неговата цялост. И това определя всичко останало. При инвитрото например създаването на ембриона, имплантацията, проследяването на бременността, раждането са един цял завършен процес. Не може да си съсредоточен само в едното – например как да създадеш ембрион, без да мислиш и за това дали той може да се имплантира, как ще протече бременността, как ще се роди и развива детето.
По същия начин е и с онкологичното лечение в болница „Надежда“. Тук не се правят само химиотерапии, а се мисли как заедно с лечението да бъде съхранено и качеството на живот на пациентите с рак, за да може след терапиите, когато болестта си отиде, тези хора да имат деца, или въпреки лечението да могат да правят любов с партньорите си, да тичат в парка, да отидат на концерт на любимата си група, без никой да разбере, че се борят с царя на всички болести.
Това е нашата концепция – въпреки всичко животът да продължи в своята пъстрота и хората да се чувстват щастливи.
А иновациите в „Надежда“ са много и се случват всеки ден. От различни методи за изследване, разработени от екипа ни, различни ендометриални биопсии за определяне на имунологичния и микробиологичния статус на матката, през нови методи за селектиране на сперматозоиди (тестът Зона селекция), тест за метаболитна възраст и др., до неща, които предстои да правим – spindlе трансфери.
Ние сме първият инвитро център в България, който въведе предимплантационния генетичен тест на ембриони още през 2008 г. и правим изследването на място, в нашата Генетичната лаборатория. Имаме 19 000 генетично тествани ембриона и сме единственият център в страната, който успява да прекъсне веригата на предаването на генетични мутации за тежки заболявания, ако такива се установят при двойката. Имаме случаи, при които благодарение на PGT технологията успяхме да предотвратим предаването на наследствени мутации за рак на гърдата, хорея на Хънтингтън и др.
В „Надежда“ прилагаме фертилитет-съхраняваща хирургия на световно ниво. Много често онколозите и онкогинеколозите действат максимално радикално в случаите на ранни стадии на карцином на шийката на матката, карцином на ендометриума и яйчниците. Махат се всички репродуктивни органи. В болница „Надежда“ се стремим да бъдем достатъчно радикални, за да няма риск за живота на пациента, но същевременно с това да съхраним здравите органи и с това – възможността за родителство и пълноценен живот на жената след лечението.
Болницата е единствена в България със собствена научноизследователска лаборатория. Какви са най-интересните проекти, които сте разработили и по които работите в момента?
Има много интересни неща, по които работим в „Надежда“. Едно от направленията, при които отчитаме голям напредък, е свързано с това как да накараме една имунна система да не отхвърля бременността. В същото време – да научим тази имунна система да не напада бременността, но да се бори и да унищожава раковите клетки.
Не на последно място интерес представлява и това как да накараме клетките – соматични, имунни и т.н., да стареят по-бавно. Между другото, именно ейджингът е един от новите ни големи проекти, върху които работим. За остаряването се говори какво ли не, правят се всякакви неща, но почти нищо не почива на научна основа.
Тук ние прилагаме науката. Действието на определени добавки, които предлагаме, е предварително доказано и потвърдено с набор от лабораторни тестове. Така че знаем в конкретния случай как те ще подействат и за кое точно биха били полезни. Няма как една добавка да действа универсално за всичко – и за мозъка, и за простата или матката например.
Иновациите често изискват риск. Кой е най-големият „скок в неизвестното“, който сте направили в развитието на болницата? Какво си казахте тогава и какво се случи след това?
Когато вярваш, че иновациите помагат на хората, рискът, който поемаш, не трябва да те плаши. Рисковете в медицината са ежедневие – такава е нашата професия. Ще Ви кажа, че за толкова години в „Надежда“ имаме само няколко случая, при които сме превели пациенти за лечение в други клиники, и то само защото нямаме конкретните специализирани звена. В нашата болница се борим до последно, дори и пред лицето на смъртта. И си имаме такъв девиз: „Ние сме Надежда и се борим докрай“!
Защо българският пациент трябва да избере лечение у нас? Какво бихте казали на хората, които вярват, че най-доброто лечение е извън България?
Не може да се сърдим на хората, които смятат, че лечението извън България е по-добро, защото тези хора или техни близки най-вероятно са получили „шамари“ от лоши практики в България, които трябва да престанат!
Ние знаем, че качествената медицина се случва тук, дори на много по-високо ниво, отколкото в чужбина, и в това трябва да убедим пациенти си. А каква е причината българите да се лекуват при добър български лекар, вместо в чужбина? Противно на очакванията, тя не е финансова. Хората идват при нас не защото им е по-евтино, а защото споделената болка и изразеното съчувствие звучат най-искрено, когато са изказани на майчиния ти език. Вярвам в това!
Онкофертилитетът, или запазването на шанса за дете при жени и мъже в репродуктивна възраст, диагностицирани с онкологично заболяване, е ключова мисия за болницата. Какви са възможностите към момента за това у нас?
Болница „Надежда“ е Национален център за запазване на фертилитета на онкологично болни пациенти. За това работим вече повече от 12 години.
Много хора смятат, че онкофертилитетът се ограничава единствено до съхраняване на генетичен материал на жени и мъже в репродуктивна възраст, диагностицирани с рак. Но далеч не е само това. Говорим за изграждане на цялостна философия и визия към заболяването. Онкологичната терапия в много случаи е успешна и хората преодоляват болестта трайно. Това означава, че грижата за качеството на живот на тези пациенти по време и след онкологичното лечение трябва да е част от приоритетите ни, включително и запазването на възможността да имат дете след оздравяване.
Онкофертилитетът изисква екипът да е с много голяма и обширна експертиза. Трябва да можеш да съхраняваш яйцеклетки на момичета, болни от левкемия, които кървят при всяко убождане, както и на момичета с рак на яйчника, на които им е внушавано, че ако не се махнат всички репродуктивни органи, няма да оцелеят. Като репродуктивен специалист трябва да можеш да ги убедиш в това, че те имат шанса и надеждата да станат майки. Както и да умееш да говориш с по-мъничките – да обясниш на едно 13-годишно момиче, което се бори с онкологично заболяване, защо е важно да замрази яйцеклетки и каква е причината да се подлага на това. Нужно е да го гледаш в очите и да говориш с него като с голям човек. Това за мен е мисия.
Отделно центърът, който поема такива случаи, трябва да разполага със сериозни системи за сигурност, с модерна криобанка и много голяма експертиза на биолозите, които работят с този генетичен материал, за да може гаметите да бъдат обработени и съхранени правилно.
Онкофертилитетът е с огромна социална значимост и би било добре целенасочено да се работи в посока постигане на по-голяма гласност с подкрепата на медии и институции. Голямата ни цел е младите хора, на които им предстои лечение, както и техните роднини и приятели да знаят, че съхраняването на репродуктивни клетки при диагноза „рак“ е важно и че е достатъчно само да ни позвънят, за да ги приемем в рамките на няколко часа. Ще ги консултираме приоритетно, независимо какъв ден от седмицата е, и ще направим всичко възможно да запазят своята надежда за дете.
Какво е бъдещето на репродуктивната медицина според Вас? Кои технологични пробиви ще променят най-драстично начина, по който медицината помага на новия живот?
Много е трудно да бъда футуролог по отношение на репродуктивната медицина. Когато говорим за репродукция, трябва да знаем, че проблемите стават все по-сериозни и все по-трудно се възпроизвеждаме. Да, може би не са далече дните, когато няма да имаме нужда от собствени полови клетки, за да създадем човек.
Клетка от кожата ти може да е достатъчна, за да се направи ембрион и от него да израсне индивид. Не говоря за клонинги, а за производство на яйцеклетка и сперматозоид от соматични клетки. Но какво ще се случи с този индивид, как ще протичат процесите на стареене там – има още много въпроси, на които трябва да си отговорим, преди всичко това да стане реалност.
AI все по-силно навлиза и във вашата област. Какви са реалните ефекти от използването на изкуствен интелект в „Надежда“ и до каква степен вярвате, че алгоритмите ще станат неизменна част от решенията на специалистите?
Изкуственият интелект е нещо, което е необходимо на умния човек, за да фантазира и да мисли по-бързо. Ако си представим, че с Вас сме кочияши на файтон, сигурно ужасно много щяхме да се ядосваме на тези, които са създали двигателя с вътрешно горене и колите. Със сигурност обаче много бързо щяхме да се научим да караме кола и да станем шофьори. Опитвам се да кажа, че АI дава нови и повече възможности за развитие. Аз не съм от хората, които смятат, че той ще измести човешкия мозък. Фантазията, асоциацията с неща, които си видял, и генерирането на нови идеи са привилегия на мозъка, не на машините.
В болница „Надежда“ опитът ни с изкуствения интелект, който ползваме в лабораториите и при административното обслужване на пациентите, показва, че потенциалът на AI в нашата сфера е голям. Той ще направи пребиваването на пациента в болницата по-кратко и по-интересно. И за да видите какво значи АI, внедрен в работата на едно болнично заведение, ще Ви поканя в „Надежда“ след година и половина. Ще има много нови неща, които да покажем.
С каква надежда гледате напред и какво виждате там за МБАЛ „Надежда“?
Това, което виждам за МБАЛ „Надежда“ напред във времето, е не да се превърне в мегаструктура, която да съперничи на големите комплекси в България и света, а да бъде болница, която следва и внедрява иновациите. Искам тук да продължим да обучаваме младите лекари на изкуството, наречено медицина, на това как технологиите да им бъдат полезни по най-добрия начин, а самите те да бъдат още по-полезни на своите пациенти.
Вярвам още, че хората на бъдещето, излизайки от болницата, ще си казват: „Бях в „Надежда“ и съм щастлив, че ме лекуваха там!“.
Как мерите успеха? Какво е за Вас Триумф на успеха и кога за последно го изпитахте?
Успехът е красива мълния, която за много кратко осветява всичко около себе си и го прави красиво. И изчезва, а след нея следва гърмежът – грохотът на следващия случай, който идва към теб. Така че триумфът за мен е мълнията, която трае секунди. След това идват нови предизвикателства, нова борба.
Ще Ви споделя, че последната красива „мълния“ за мен беше случай на жена с 8 инвитро процедури и около 15 неуспешни трансфера. Днес тя е бременна в 12 г. с. Когато разбрахме, че този път процедурата е успешна, тя ми каза:
„Докторе, аз въобще не вярвах, че ще стане. Но още не мога да си обясня ти как продължи да вярваш и не се отказа!“.


