Дания преминава в „кризисен режим“, след като Тръмп отново насочи поглед към Гренландия
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Датското правителство премина в „пълен кризисен режим“, след като американският президент Доналд Тръмп отново постави въпроса за контрола на САЩ върху Гренландия – този път непосредствено след изненадваща военна операция на САЩ във Венецуела, която разтърси международната общност и засили опасенията за нова фаза на американска външна политика.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В неделя Тръмп заяви пред журналисти на борда на Air Force One, че САЩ „се нуждаят от Гренландия от гледна точка на националната сигурност“ и че Дания „не е в състояние да се справи с този въпрос“.
- Изявлението дойде само ден след мащабна американска операция във Венецуела, при която бяха заловени президентът Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес – действие, което предизвика глобален дипломатически шок.
- Гренландия е самоуправляваща се територия на Дания, а Копенхаген отговаря за нейната отбрана съгласно договорите в рамките на НАТО.
- Датският премиер Мете Фредериксен категорично отхвърли позицията на Тръмп, като подчерта, че Гренландия вече се ползва от гаранциите за сигурност на НАТО и от действащо отбранително споразумение със САЩ.
- Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен определи думите на Тръмп като „много груби и неуважителни“.
- Анализаторът Муджтаба Рахман от Eurasia Group предупреди, че „рисковете, свързани с Гренландия, са подценени“ и че евентуална американска намеса би представлявала най-голямата заплаха за сплотеността на НАТО и ЕС – по-голяма дори от последиците от войната в Украйна.
- В последните месеци Дания засили инвестициите си в Арктическата отбрана, включително чрез покупката на 16 допълнителни изтребителя F-35, в опит да охлади напрежението с Вашингтон.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Категорично призовавам Съединените щати да прекратят заплахите срещу исторически близък съюзник и срещу народ, който ясно е заявил, че не е за продан“, каза Фредериксен.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Гренландия не е просто арктически остров, тя е геополитически лост, върху който се разиграват стратегическите амбиции на големите сили. Историческата американска заинтересованост към територията датира от XIX век, когато Вашингтон, след успешното придобиване на Аляска, обсъжда възможността да „закрепи“ влиянието си и в Северния Атлантик, включително чрез опити за покупка на Гренландия от Дания. След Втората световна война тази логика се засилва: САЩ окупират острова, за да предотвратят немски контрол и установяват военни бази като ключов елемент от отбраната срещу СССР по време на Студената война. През последните десетилетия интересът отново расте – климатичните промени отварят нови морски маршрути, а ресурсите и стратегическата позиция на Гренландия я правят критична за въздушен и морски контрол в Арктика.
САЩ имат военна инфраструктура там, включително базата Pituffik (бивша Thule Air Base), която е важна за ранно предупреждение и контрол в северната част на континента. Руски и китайски военноморски действия в региона само засилват тази динамика и дават на американските лидери аргументи, които използва Доналд Тръмп, за да подчертае националната сигурност и да аргументира твърдите си изказвания. В същото време гренландското население и правителство последователно отхвърлят идеята за американска администрация, а датските и местните лидери напомнят за правото на самодетерминация и юридическия статут на острова, което усложнява всякакви преговори или планове за „присъединяване“.
Натискът върху Копенхаген ще се увеличава, а съюзниците от НАТО ще бъдат принудени да дефинират по-ясно границите на допустимото поведение в рамките на алианса.
