Гренландия се озова в центъра на геополитическа буря, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп засили заплахите си за анексиране на самоуправляващата се територия на Дания.

Докато Тръмп твърди, че Съединените щати се нуждаят от огромния арктически остров заради националната си сигурност, а европейските лидери отвръщат, че сигурността е колективно усилие, за населението от едва 57 000 души независимостта остава дългосрочна цел.
Проучванията на общественото мнение показват, че гренландците категорично се противопоставят на американски контрол, а силно мнозинство подкрепя отделяне от Дания.
Белият дом заяви, че Тръмп и екипът му по национална сигурност „активно“ обсъждат възможността за отправяне на оферта за покупка на Гренландия – и че макар дипломацията да е първият избор, на масата са всички варианти, включително използването на военна сила.
„От много години повечето гренландци се борят за правото си сами да се представляват“, заяви пред CNBC Ая Чемниц – депутат, поддържащ независимостта, и една от двамата представители на Гренландия в датския парламент.
„Нашето послание е: нищо за нас без нас – и затова е важно да продължим да се борим за още по-голяма автономия в бъдеще“, добавя тя. По думите ѝ, „Съединените щати допреди година бяха много близък съюзник“, а днес гренландците искат да се уверят, „че не сме обезчовечени – а именно така се почувствахме в цялата тази ситуация“.
„Гренландия никога не е била и никога няма да бъде за продан“, подчертава Чемниц. „Хората тук са устойчиви. И е важно да помним, че не можеш да купиш една държава, както не можеш да купиш и едно население.“
През 2009 г. Гренландия получи значително разширена автономия чрез Закона за самоуправление, който дава на острова правото да проведе референдум за независимост. Дания обаче запазва отговорността за външната политика, отбраната и сигурността.
През 2023 г. беше представен проект на конституция за независима Гренландия, но към момента няма конкретни планове за нейното приемане.
Въпреки че повечето гренландски политически партии подкрепят независимостта, те не са единодушни кога и как тя трябва да бъде постигната. Движението за независимост на практика се превръща в сложен баланс между стремежа към самоопределение и необходимостта от финансовата подкрепа на Дания за ключови социални услуги като здравеопазване и образование.
През януари миналата година тогавашният министър-председател Муте Егеде заяви, че е време за следващата стъпка към независимост. Неговият наследник Йенс-Фредерик Нилсен, който доведе център-дясната партия „Демократи“ до изненадваща победа на парламентарните избори през март, предпочита по-постепенен подход.
Чемниц, член на партията Inuit Ataqatigiit и председател на Комисията по Гренландия, коментира пред CNBC, че стремежът към независимост е дългосрочна цел, тъй като страната трябва да бъде „в добро икономическо състояние“, за да запази стандарта на живот на населението.
Тръмп вече опита да купи Гренландия през 2019 г. по време на първия си мандат като президент на САЩ, но тогава получи категоричен отказ.
Днес перспективата за американска военна намеса в Гренландия предизвиква остра реакция в Дания, като министър-председателят Мете Фредериксен предупреди, че подобна атака би означавала края на военния съюз НАТО.
Темата предизвиква тревога и в Европа, особено след като подновеният интерес на Тръмп към Гренландия идва само дни след американската военна операция във Венецуела, при която на 3 януари беше свален президентът Николас Мадуро.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в сряда, че възнамерява да проведе разговори с датските власти по темата за арктическия остров.
Заплахите на Тръмп и независимостта
Клейтън Алън, ръководител на практика в Eurasia Group – консултантска компания за политически риск, коментира, че както при много територии, управлявани отвън, винаги ще има политическо желание за независимост.
„Не съм сигурен, че натискът от страна на САЩ за по-голям суверенен контрол върху Гренландия е начинът, по който хората там искат да постигнат това“, казва Алън пред CNBC.
„Казано просто, не мисля, че някой иска да замени една чужда сила с друга. Ако искаш да бъдеш независим, искаш да бъдеш независим“, добавя той.
Ото Свендсен, сътрудник в програмата „Европа, Русия и Евразия“ към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, предупреждава външните наблюдатели да бъдат внимателни, когато оценяват ефекта от заплахите на Тръмп върху движението за независимост на Гренландия.
По думите му това движение съществува „от десетилетия“ и датското правителство вече се е ангажирало да уважава резултатите от евентуален референдум за независимост.
Свендсен добавя, че настроението в столицата Нуук е, че „много явните опити на Тръмп да приближи Гренландия към Съединените щати“ по-скоро вредят на каузата за независимост, защото „един от най-силните козове на правителството в Нуук е възпиращата стойност на Дания“.
