Ще има ли мирни преговори между САЩ и Иран – Турция и Пакистан готови да посредничат
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Турция и Пакистан се обсъждат като възможни домакини на разговори, които биха могли да намалят напрежението около войната в Персийския залив. Сигналът е важен, защото идва на фона на публичната линия на Иран, че не води преговори с Вашингтон и няма да сключва сделка с администрацията на Доналд Тръмп.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според Ройтерс предложението е било предадено чрез Пакистан, но съдържанието му не е официално потвърдено от Техеран. Агенцията съобщава, че то вероятно е свързано с вече обсъждана американска рамка от 15 точки, която според източници включва спиране на обогатяването на уран, изнасяне на запасите от високообогатен уран, ограничаване на балистичната програма и прекратяване на подкрепата за регионални съюзници.
- Израелски представители са били информирани за предложението, но остават скептични, че Иран би го приел в този вид.
- Пазарите реагираха незабавно на сигналите за евентуален дипломатически канал. Цените на петрола се понижиха, а европейските акции възстановиха част от загубите си, след като инвеститорите започнаха да калкулират възможност за ограничаване на конфликта след близо четири седмици война, хиляди жертви и сериозни сътресения в енергийните доставки.
- Към 16 часа брентът поевтинява с 4.54 долара, или 4.34%, до 99.95 долара за барел. Цената на американския лек суров петрол (WTI) пада с 4 долара, или 4.33%, до 88.35 долара за барел.
- Военната картина обаче остава ескалираща. Пентагонът подготвя изпращането на допълнителни въздушнодесантни части в района на Залива, а Израел и Иран продължават обмена на удари. В същото време Ормузкият проток остава силно ограничен за международното корабоплаване, което поддържа високата премия за риск на енергийните пазари.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Няма никакви разговори или преговори между Иран и Съединените щати“, заяви говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи, цитиран от Ройтерс, в пореден знак, че Техеран засега се опитва да държи публично твърда линия, дори докато чрез посредници се обсъждат възможни формати за контакт.
ДОПИРАТЕЛНА
Ролята на Пакистан и Турция не е случайна. Исламабад има работещи канали едновременно към Вашингтон, Техеран и Рияд, а Пакистан представлява и иранските интереси в САЩ след прекъсването на дипломатическите отношения между двете страни през 1979 г. Анкара пък вече открито призна, че предава послания между Иран и САЩ, което подсказва, че регионалната дипломация се опитва да изгради поне минимален механизъм за контрол на кризата, преди тя да нанесе още по-големи щети на енергетиката и търговията.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Сегашният дипломатически сюжет не се появява от нищото. През последните дни Ройтерс последователно описва как конфликтът е преминал от директни удари по ирански и свързани с Иран цели към много по-опасна фаза, в която под риск вече са не само военни обекти, но и самата инфраструктура, върху която стъпва световната енергийна система. Именно това обяснява и рязката промяна в тона на Доналд Тръмп. След като първоначално говореше за „безусловна капитулация“ на Техеран, тази седмица той започна да акцентира върху „продуктивни“ контакти, а паралелно с това отложи по-тежка ескалация срещу гражданската енергийна система на Иран. Тази промяна е дошла и след предупреждения от държави в Залива, че по-широка война може да доведе до неконтролируем ответен удар срещу енергийни и водни съоръжения в региона.
Именно тук се крие по-голямата предистория. Ормузкият проток е маршрут за около една пета от световните потоци на петрол и втечнен природен газ, а ограниченията там вече показаха колко бързо регионален военен конфликт може да се превърне в глобален икономически проблем. Анализ на Ройтерс предупреждава, че ако западните сили не успяха напълно да обезопасят корабоплаването в Червено море, възстановяването на нормален трафик през Ормуз ще бъде още по-трудно заради близостта на Иран, минната заплаха, ракетните възможности и дроновете. Така дипломатическите сондажи през Пакистан и Турция изглеждат не като пробив, а като опит да се постави минимален предпазител преди конфликтът да нанесе нов енергиен шок на света.
