Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Великобритания ще забрани на деца под 16 години да имат профили в големите социални мрежи – ход, с който правителството на Киър Стармър се присъединява към все по-широка глобална вълна от ограничения върху достъпа на непълнолетни до дигитални платформи. Мярката е вдъхновена от австралийския модел и трябва да влезе в сила през пролетта на 2027 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Премиерът Киър Стармър обяви, че Великобритания ще въведе забрана за лица под 16 години да имат профили в основните социални мрежи. Мярката ще обхване платформи като Snapchat, TikTok, Instagram, YouTube, Facebook и X.
- Правителството описва промените като опит да „върне детството на децата“ и да ограничи достъпа им до съдържание, което се определя като вредно, пристрастяващо или неподходящо за възрастта им.
- WhatsApp и Signal няма да попаднат директно в забраната, тъй като са основно комуникационни приложения. Въпреки това правителството планира ограничения върху определени функции в други онлайн услуги – включително платформи за игри и стрийминг на живо, които позволяват на непознати да общуват с деца.
- Британският модел ще бъде по-широк от чиста забрана за социални мрежи. Обсъждат се ограничения върху чатове с непознати в игрови приложения, изчезващи съобщения, споделяне на локация, както и достъп на непълнолетни до романтични или сексуални AI чатботове.
- Очаква се законодателството да бъде прието до края на годината, а ограниченията да започнат да се прилагат от следващата пролет. Така Великобритания ще последва Австралия, която стана първата държава в света с национална забрана за профили в социални мрежи за деца под 16 години.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Това е избор на чия страна заставаме – на семействата в цялата страна или на статукво, което не работи“, заяви Стармър. По думите му хората очакват действия, а правителството ще „постави децата на първо място“.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
4.7 млн. Толкова профили на потребители под 16 години са били премахнати от възрастово ограничени платформи в Австралия до средата на декември 2025 г., според австралийския регулатор eSafety.
ДОПИРАТЕЛНА
Мярката във Великобритания идва на фона на все по-остър дебат за влиянието на социалните мрежи върху психичното здраве, съня, концентрацията и развитието на децата. Досегашният модел, при който повечето платформи формално изискват минимална възраст от 13 години, се оказа трудно приложим. Милиони деца влизат в социални мрежи с неверни данни за възрастта си, а платформите често са критикувани, че не правят достатъчно, за да ограничат вредното съдържание и пристрастяващия дизайн.
Затова новата вълна от законодателство променя центъра на отговорността. Досега тежестта падаше основно върху родителите. Сега държавите все по-често я прехвърлят към платформите – те трябва да докажат, че не допускат деца под определена възраст, или рискуват санкции.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Великобритания не действа във вакуум. Тя се присъединява към глобална промяна, започнала най-видимо в Австралия. От 10 декември 2025 г. там възрастово ограничените социални платформи са длъжни да предприемат „разумни стъпки“, за да не позволяват на деца под 16 години да създават или поддържат профили. Австралийският регулатор посочва, че ограничението се отнася до платформи като Facebook, Instagram, Snapchat, Threads, TikTok, Twitch, X, YouTube, Kick и Reddit. Нарушителите могат да бъдат глобени с до 49.5 млн. австралийски долара.
Австралийският модел е важен, защото промени езика на дебата. Правителството там настоява, че това не е наказание за децата, а отлагане на достъпа до профили в социални мрежи. Няма глоби за деца или родители. Санкциите са за платформите, ако не предприемат достатъчно мерки. Така регулацията се насочва към архитектурата на дигиталните услуги, а не към поведението на отделното семейство.
След Австралия подобни идеи започнаха да се появяват в Европа и извън нея. Дания обяви планове да забрани социалните мрежи за деца под 15 години, като родителите могат да разрешат достъп за деца от 13 до 15 години. Франция одобри в Националното събрание законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години, който трябва да премине и през Сената. Германия вече изисква родителско съгласие за потребители между 13 и 16 години, а Италия – за деца под 14 години. Малайзия започна да забранява регистрацията на профили в социални мрежи за лица под 16 години, а Китай прилага т.нар. „режим за непълнолетни“ с ограничения на ниво устройство и приложение.
На европейско ниво посоката също е ясна. Европейският парламент подкрепи идеята за хармонизирана минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи, видеоплатформи и AI компаньони, като за децата между 13 и 16 години се допуска достъп с родителско съгласие. Евродепутатите настояват и за ограничения върху най-пристрастяващите механизми – безкрайно скролване, автоматично пускане на съдържание, наградни цикли, елементи от типа на хазарта в игрите и препоръчващи алгоритми, базирани на ангажираност.
България също вече е част от този разговор. ГЕРБ предложи промени в Закона за закрила на детето, които предвиждат ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца под 16 години и пълна забрана на мобилните телефони в училище. Според предложението ограниченията трябва да обхванат и платформите за споделяне на видео. Предвижда се възрастта да се проверява чрез специална технология за анонимно потвърждение при регистрация, а децата между 13 и 16 години да имат достъп само със съгласие на родител или настойник, което може да бъде оттеглено по всяко време.
Това показва, че темата вече не е периферна. Доскоро разговорът за децата онлайн се водеше през родителски контрол, училищни правила и кампании за дигитална грамотност. Сега държавите започват да говорят за възрастови прагове, санкции, технологична проверка на възрастта и забрана на конкретни функции. Причината е, че социалните мрежи вече не се възприемат само като място за общуване, а като среда, която активно моделира вниманието, поведението и емоционалното състояние на децата.
Най-трудният въпрос остава прилагането. Възрастовата проверка може да изисква лични документи, лицево разпознаване, банкови данни или дигитална идентичност – решения, които пораждат нови опасения за поверителността. Съществува и риск част от децата просто да мигрират към по-малки, нерегулирани или по-трудни за контрол платформи. Затова успехът на британската мярка няма да зависи само от това дали забраната ще бъде записана в закона, а от това дали платформите ще бъдат принудени да променят самия дизайн на услугите си.
