Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие окончателно на второ четене промени в т.нар. удължителен закон за бюджета, с които се дава възможност на правителството да поеме нов държавен дълг до 3.8 млрд. евро. Средствата трябва да осигурят ликвидност до приемането на редовния бюджет за 2026 г., както и да покрият предстоящи плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Промените позволяват на Министерския съвет да емитира нов дълг както на международните капиталови пазари чрез средносрочната програма за външно финансиране, така и чрез краткосрочни държавни ценни книжа, които трябва да бъдат изплатени до края на бюджетната година.
- Според мотивите на Министерския съвет увеличаването на тавана е необходимо заради нуждата от ресурс за финансиране на национални дейности и инвестиции в заключителната фаза на проектите по ПВУ.
- Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи пред комисията, че фискалният резерв е намалял с 2.4 млрд. евро от началото на годината. По думите й плащанията по проектите от ПВУ до края на август възлизат на 3.1 млрд. евро. България очаква четвърто плащане от Европейската комисия в размер на 1 млрд. евро в края на юли, но следващият транш се очаква едва в края на годината. Това създава временен недостиг от около 2.1 млрд. евро, който трябва да бъде покрит предварително, тъй като инвестициите по ПВУ трябва да бъдат разплатени до края на август.
- През 2026 г. падежиращият държавен дълг е 1.41 млрд. евро, като този размер вече е бил поет чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Това означава, че без промяната правителството практически няма възможност да привлича допълнително финансиране до приемането на редовен бюджет. Според финансовото министерство новият лимит е необходим и заради очаквания натиск върху разходите през август и септември, когато бюджетът трябва да покрива регулярни социални плащания и други текущи разходи.
- Паралелно с това дългът ще бъде ползван и за финансиране на бюджетния дефицит, който се очаква да нараства през идните месеци. От управляващото мнозинство посочват, че таванът от 3.8 млрд. евро е определен на база очаквания дефицит за тази година.
АКЦЕНТ
Решението за увеличаване на дълговия лимит идва на фона на процедурата на Европейския съюз за прекомерен дефицит срещу България. Страната е подложена на засилен мониторинг заради бюджетния дефицит, който надхвърля прага от 3% от БВП, заложен в европейските фискални правила. В този контекст всяко допълнително поемане на дълг се следи внимателно от европейските институции, тъй като по-високото финансиране може да увеличи натиска върху публичните финанси.
КОНТРА
Размерът на новия лимит предизвика критики от опозицията. Според Асен Василев от “Продължаваме промяната“ таванът трябва да бъде увеличен с до 2.1 млрд. евро – приблизително колкото е недостигът, свързан с плащанията по ПВУ. По думите му въпреки обещанията на финансовия министър Гълъб Донев, Министерството на финансите не е предоставило разчети, които да покажат колко дълг е необходим предвид приемането на редовен бюджет за тази година. Според опозицията липсата на подробни писмени разчети за очакваните приходи, разходи и нуждите по ПВУ превръща промяната в “празен чек“ за Министерството на финансите.
