Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Народното събрание окончателно одобри промени в удължителния закон за бюджета, с които се дава възможност на правителството да поеме нов държавен дълг до 3.8 млрд. евро. Средствата трябва да осигурят ликвидност до приемането на редовния бюджет за 2026 г., както и да покрият плащания, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Парламентът прие на второ четене промени в т.нар. удължителен бюджет, които позволяват на Министерския съвет да поема държавен дълг до 3.8 млрд. евро до приемането на редовен бюджет за 2026 г.
- Законопроектът беше подкрепен от 136 депутати, 44 гласуваха против, а 17 се въздържаха.
- Новият лимит може да бъде използван за финансиране на бюджетния дефицит, включително за предварително финансиране на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. По данни, представени пред депутатите, плащанията по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост до края на август възлизат на 3.1 млрд. евро. България очаква четвърто плащане от Европейската комисия в размер на 1 млрд. евро в края на юли, а следващият транш се очаква към края на годината.
- Промените дават възможност на правителството да емитира дълг както на международните капиталови пазари чрез средносрочната програма за външно финансиране, така и чрез краткосрочни държавни ценни книжа, които трябва да бъдат изплатени до края на бюджетната година.
- Максималният съвкупен номинален обем на облигациите по средносрочната програма за емитиране на международните пазари се увеличава от 27 млрд. евро на 30.8 млрд. евро.
- Министерският съвет получава възможност да води преговори с Европейската комисия за заем от 3.2617 млрд. евро по инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост, при условие за последваща ратификация.
АКЦЕНТ
Увеличението на дълговия лимит цели да осигури временен ресурс за държавата в период между плащанията по ПВУ и очакваните постъпления от европейско финансиране. Според аргументите на управляващите допълнителният лимит е необходим, за да се гарантира ликвидност при покриването на текущи разходи и инвестиционни плащания. Пред бюджетната комисия зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че фискалният резерв е намалял с 2.4 млрд. евро от началото на годината. През 2026 г. падежиращият държавен дълг е 1.41 млрд. евро.
ДОПИРАТЕЛНА
Решението беше взето на фона на процедурата на Европейския съюз за прекомерен дефицит срещу България. Допълнителното заемно финансиране се разглежда в условията на засилен контрол върху публичните разходи и необходимостта страната да поддържа устойчиви бюджетни показатели.
КОНТРА
Размерът на лимита предизвика критики от опозицията. Според представители на “Продължаваме промяната“ необходимият ресурс е по-нисък и трябва да бъде около 2.1 млрд. евро – приблизително колкото временният недостиг, свързан с плащанията по ПВУ. От опозицията посочиха още, че липсват достатъчно подробни разчети за това как точно ще бъдат използвани средствата.
