Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Американският държавен дълг вече достига 40 трилиона долара, а опасенията около устойчивостта му започват да се пренасят и върху долара и глобалните пазари. В свой анализ експертите на iBanFirst, доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, разглеждат докъде може да стигне дълговият проблем на САЩ, има ли реален риск за американската валута и задава ли се нова финансова криза.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Поводът за анализа е промяната в стратегията на американското Министерство на финансите. Институцията засили покупките на дългосрочни държавни облигации, като същевременно измества емитирането към книжа с по-кратък матуритет. Целта е да бъде ограничено покачването на дългосрочните лихви, предизвикано от растящите опасения около държавния дълг.
- Подходът вече получи названието „Операция Туист 2.0“. Първоначалната реакция на пазарите беше негативна – доларът отслабна, а тревогите около траекторията на американския дълг се засилиха.
- Името не е случайно. Оригиналната „Операция Туист“ е приложена през 1961 г. от администрацията на Джон Кенеди и Федералния резерв, а през 2011 г. Фед отново използва подобна стратегия, заменяйки краткосрочни държавни облигации за около 400 млрд. долара с дългосрочни книжа.
- Този път обаче има съществена разлика – в центъра на стратегията е Министерството на финансите, а не Федералният резерв.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
5%. Това е доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която анализаторите на iBanFirst разглеждат като важен психологически праг. Над него оценките на технологичните компании могат да попаднат под значителен натиск.
Засега доходността е около 4.70%, все още на известно разстояние от тази условна опасна зона.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Първият въпрос, който iBanFirst поставя, е дали САЩ могат просто да „израснат“ от дълговия си проблем.
Залогът на администрацията е именно такъв – инвестициите в изкуствен интелект, инфраструктура и технологии да повишат производителността и да генерират достатъчно икономически растеж, за да направят сегашния размер на дълга по-управляем.
Според анализа това е възможно на теория, но почти невъзможно на практика. При държавен дълг малко над 120% от БВП, връщането на съотношението до около 110% само чрез по-силен номинален растеж би изисквало среден номинален ръст на БВП от близо 8.5% до 2050 г.
В съвременната си история САЩ никога не са поддържали подобен темп за толкова продължителен период.
Това обаче не означава непременно дългова криза като тази в еврозоната през 2010–2012 г. Според iBanFirst, ако растящият дълг и доходността по американските облигации започнат да дестабилизират пазарите, Федералният резерв и Министерството на финансите по-скоро биха прибегнали до някаква форма на контрол върху кривата на доходността или финансова репресия.
При подобен сценарий Фед би могъл да се превърне в купувач от последна инстанция на все по-голям обем държавни облигации и да попречи на доходността да премине определено равнище. Това няма да премахне дълга. Вместо това част от тежестта може постепенно да бъде поета чрез по-ниски реални лихви, финансова репресия и потенциално по-висока инфлация.
ТРЯБВА ЛИ ДОЛАРЪТ ДА СЕ ТРЕВОЖИ?
Това е вторият голям въпрос в анализа. Доларът вече отслабна след началото на „Операция Туист 2.0“, но според iBanFirst това не означава непременно начало на структурен срив на американската валута.
Причината е проста – валутните курсове са относителни цени. За да поевтинява доларът устойчиво спрямо еврото или японската йена, инвеститорите трябва да разполагат с убедителна алтернатива. Според анализа в момента нито една от двете валути не предлага такава.
Япония има собствен сериозен дългов проблем. Ако лихвите останат значително по-високи, постепенното преоценяване на огромния държавен дълг може да доведе до рязко увеличение на разходите за обслужването му. При екстремен сценарий те биха могли да достигнат близо 10% от БВП.
Еврото има различна слабост. Според iBanFirst устойчивостта на единната валута зависи и от най-уязвимите големи икономики в еврозоната, като все по-често Франция, а не Италия, изглежда като най-слабото звено заради високите бюджетни дефицити, слабия потенциален растеж и разходите за социалната система.
Така анализът стига до неудобен извод: доларът може да има сериозни структурни проблеми, но основните му конкуренти също имат такива.
КАКВО СЛЕДВА
Третият въпрос на iBanFirst е дали всички тези рискове означават, че светът е на прага на нова икономическа или финансова криза.
Отговорът засега е – вероятно не. Анализаторите обаче виждат ясни признаци на растяща нервност сред институционалните инвеститори. Един от тях са значителните покупки на швейцарски франкове от лятото насам, въпреки сравнително доброто представяне на пазарите.
Причините за предпазливост не са малко – геополитическото напрежение, рискът за енергийната инфраструктура, нов глобален изборен цикъл, растящият държавен дълг в развитите икономики, възможността за нов енергиен шок в Европа и необичайно високата концентрация на борсовите индекси около сравнително малък брой компании с експозиция към изкуствения интелект.
Според iBanFirst инвеститорите не се позиционират непременно за една конкретна криза. По-скоро търсенето на швейцарски франкове прилича на застраховка срещу свят, в който няколко на пръв поглед управляеми риска внезапно започнат да се движат в една и съща посока.
