Мария Иванова превръща личната си битка с теглото в мисия – да помага на други хора да открият собствената си сила за промяна
Откъде започна Вашият път на трансформацията – успявате да отслабнете със 70 кг, и кога разбрахте, че промяната е неизбежна?
Моят път на трансформация започна не от желанието просто да изглеждам по различен начин, а от момента, в който осъзнах, че вече не мога да живея по стария начин. Когато тялото започне да ти показва, че не се чувства добре, когато ежедневието ти стане по-трудно, когато усещаш, че си изгубил връзката със себе си – тогава вече не става дума за килограми, а за живот.
Решението дойде отвътре. Не беше един драматичен миг, а натрупване на умора. Умора от това да се чувствам некомфортно в собственото си тяло. Умора от това да отлагам неща, които искам да направя. Умора от оправданията, които си намирах. Истината е, че винаги има причина да отложиш промяната. Докато един ден не осъзнаеш колко много от живота ти минава в чакане. Това беше моментът, в който промяната стана неизбежна.
Кога Ви беше най-трудно и как продължавахте напред, когато губехте мотивацията?
Най-трудни не бяха тренировките или хранителният режим. Най-трудни бяха моментите, в които не виждах резултат толкова бързо, колкото ми се искаше.
Дисциплината, изграждането на навици и обещанието, което си дала пред себе си, те движат напред. В трудните дни не чаках да ми се прииска. Просто правех следващата правилна крачка.
Кои убеждения за себе си трябваше да промените, за да постигнете трайна промяна?
Най-важното убеждение, което трябваше да променя, беше, че някои хора просто са „родени“ дисциплинирани и уверени, а други не. Дълго време гледах хората, които успяват, и си мислех, че притежават нещо, което аз нямам. Повече воля, повече характер, повече сила. С времето разбрах, че не е така. Истината е, че такава трансформация е възможна, когато спреш да чакаш да се почувстваш готов и просто започнеш.
Трябваше да променя и убеждението, че грижата за себе си е егоизъм. Напротив, тя е отговорност. Спрях да гледам на себе си като на човек, който „не може“, „няма воля“ или „винаги се проваля“. Започнах да си доказвам обратното с малки действия всеки ден. Трайната промяна дойде тогава, когато смених въпроса от „Защо не мога?“ на „Какво мога да направя днес?“
Днес помагате и на други хора да променят живота си. Кои са основните принципи на устойчивата трансформация?
Първият е честността. Няма как да промениш нещо, ако не си готов да погледнеш реалността такава, каквато е. Без оправдания и без самозалъгване. Защото истинската промяна започва не с диета, а с осъзнаване. Вторият принцип е постоянството. Третият е търпението.
И може би най-важното – човек трябва да промени идентичността си. Не просто „аз съм на режим“, а „аз съм човек, който се грижи за себе си“. Не „трябва да тренирам“, а „избирам да бъда здрава, силна и отговорна към себе си“. За мен устойчивата трансформация е комбинация от дисциплина, любов към себе си, ясна цел и ежедневни избори.
Какво ще кажете на хората, които смятат, че е твърде късно да променят живота си?
Бих ги попитала: „Твърде късно спрямо кого?“ Всеки човек има собствено темпо и история и никога не е твърде късно да се върнеш към себе си. Понякога си мислим, че сме изпуснали момента. Но истината е, че промяната започва в деня, в който вземеш решение.


