Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
След силното начало на 2026 г. жилищното строителство в България започва да губи част от инерцията си. През второто тримесечие местните администрации издават по-малко разрешителни за нови жилищни сгради спрямо предходните три месеца, а планираните жилища и разгънатата им застроена площ намаляват още по-осезаемо. На годишна база обаче активността остава висока, показват данни на Националния статистически институт.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През второто тримесечие на годината са издадени разрешителни за строеж на 2216 жилищни сгради с общо 11 499 жилища и 1.35 млн. кв. м разгъната застроена площ.
- Спрямо първото тримесечие броят на разрешителните за жилищни сгради намалява с 3.7%, жилищата в тях – с 15.2%, а разгънатата застроена площ – с 22.1%.
- На годишна база обаче тенденцията остава положителна. В сравнение със същия период на 2025 г. разрешителните за нови жилищни сгради се увеличават с 8.2%, жилищата в тях – с 14%, а разгънатата застроена площ – с 3.6%.
- През периода е започнал строежът на 1774 жилищни сгради с 8913 жилища и 1.05 млн. кв. м разгъната застроена площ. Това е със 7.6% повече сгради спрямо предходното тримесечие, но с 12.6% по-малко жилища и 10.3% по-малка разгъната застроена площ, което показва, че започналите проекти са средно с по-малък мащаб.
- Спрямо второто тримесечие на 2025 г. и трите показателя отчитат ръст – 8.2% при сградите, 10.5% при жилищата и 8.7% при разгънатата застроена площ.
- Най-много разрешителни за нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив (374), София (столица) (268), София област (243), Варна (202) и Бургас (161). По брой планирани жилища обаче лидер е София (столица) с 2878, следвана от Пловдив (1941), Бургас (1660) и Варна (1316).
АКЦЕНТ
Данните показват известно охлаждане на жилищното строителство спрямо силното първо тримесечие, но не и промяна в общата тенденция. Докато броят на новите жилищни проекти и техният мащаб намаляват на тримесечна база, сравнението с 2025 г. по-рано сочи, че строителната активност остава по-висока.
ДОПИРАТЕЛНА
Извън жилищното строителство най-осезаем ръст се наблюдава при т.нар. други сгради – категория, която включва производствени, складови, селскостопански и други нежилищни обекти. На годишна база разрешителните за тях се увеличават с 13.1%, а разгънатата им застроена площ – с 42.2%. При административните сгради картината остава по-слаба – броят на разрешителните е без промяна спрямо година по-рано, но планираната им площ намалява с 56%, а започнатото строителство се свива както по брой сгради, така и по разгъната застроена площ.
