Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Рекордно ниското ниво на Дунав изважда от строя цялата ядрена мощност на Румъния. В четвъртък сутринта започна контролираното спиране на втория реактор на АЕЦ „Черна вода“, което ще отнеме около 680 мегавата от румънската електроенергийна система, съобщи Ройтерс. Букурещ ще компенсира недостига с други мощности, ограничаване на потреблението и внос, като разчита особено на връзката с България.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Процедурата по спиране на втори блок на АЕЦ „Черна вода“ започна в 7:00 ч. в четвъртък. Очаква се около 11:00 ч. реакторът да бъде изключен от националната електроенергийна система.
- Втори блок произвеждаше около 680 мегавата. Първи блок беше спрян още в края на юли заради изключително ниското ниво на Дунав. Двата реактора на единствената румънска атомна централа обичайно осигуряват около една пета от електроенергията в страната.
- Румъния ще разчита на внос, водноелектрически резерви и доброволно ограничаване на потреблението. Властите оценяват потенциала за спестяване във вечерните пикови часове на 200-400 мегавата.
- Особено важна ще бъде връзката с България, където Румъния разполага с увеличен капацитет за внос на електроенергия.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Разчитаме на увеличения капацитет за внос, особено по връзката с България, и следим много внимателно прогнозите за производството на вятърна енергия“, заяви Сорин Елисей, генерален секретар на румънското Министерство на енергетиката.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Кризата в „Черна вода“ е резултат от продължителната суша и исторически ниския дебит на Дунав. В началото на август той падна до около 1370 куб. м в секунда, при обичайни около 3900 куб. м в секунда за месеца.
Румъния предприе необичайни мерки, за да запази централата в работа. Властите взривиха скално препятствие, драгираха речното дъно и потопиха натоварени с камъни баржи, за да пренасочат повече вода към системите за охлаждане. Мерките обаче успяха само да отложат спирането.
Засега няма официална дата за рестартиране. Nuclearelectrica посочва, че двата реактора ще бъдат включени отново, когато развитието на нивото на Дунав позволи това при запазване на всички изисквания за ядрена безопасност. Румънските прогнози обаче сочат продължаващо понижение през следващите дни.
КАКВО СЕ СЛУЧВА С АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“
Българската атомна централа също използва вода от Дунав за охлаждането на кондензаторите, но засега работи нормално. АЕЦ „Козлодуй“ създаде специална работна група още в началото на юли и въведе програма за работа при продължително ниско ниво на реката.
Към 10:32 ч. в четвъртък пети блок работеше с брутна мощност 1012 мегавата, а шести блок с 974 мегавата, или общо 1986 мегавата. Енергийният министър Ива Петрова заяви по-рано през август, че при настоящите нива на Дунав няма риск от спиране на централата и двата блока могат да продължат работа и през следващите седмици, ако условията се запазят.
Това поставя България в сравнително силна позиция в момент, когато ядреното производство в региона е под сериозен натиск. Румъния вече посочва българската междусистемна връзка като един от основните канали за компенсиране на дефицита.
ДОПИРАТЕЛНА
Проблемът не е само румънски. АЕЦ „Пакш“, която осигурява около една трета от електроенергията на Унгария, работи с малко над 10% от своите 2000 мегавата заради ниското ниво на Дунав. Будапеща подготвя изграждането на праг в речното корито и обмисля потапянето на две 80-метрови баржи, за да повиши нивото при охлаждащите помпи.
Натиск има и във Франция, където ядрената енергия осигурява около 70% от електричеството. В сряда 20.4% от ядрения производствен капацитет беше недостъпен заради сушата, горещините и нашествие на медузи. Общо 13 от 57 реактора бяха засегнати, осем напълно спрени и пет с ограничена мощност.
Голяма част от проблема беше концентриран в АЕЦ „Гравелин“, където медузи блокираха системите за прием на морска вода. Три реактора бяха спрени, а мощността на четвърти беше намалена наполовина.
