Есента започна и температурите в Северното полукълбо тръгват надолу, но Земята прави точно обратното на онова, което интуитивно бихме очаквали – приближава се към Слънцето. Тенденцията ще продължи през цялата есен и началото на зимата, докато на 3 януари 2027 г. планетата достигне най-близката до Слънцето точка от своята орбита.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Земята се движи около Слънцето не по идеална окръжност, а по леко елиптична орбита. Затова разстоянието между двете се променя през годината.
- На 6 юли Земята премина през афелия – най-отдалечената точка от Слънцето за 2026 г., показват изчисленията на Военноморската обсерватория на САЩ. Оттогава планетата постепенно се приближава към звездата.
- Следващата крайна точка ще бъде достигната на 3 януари 2027 г. в 04:33 ч. българско време, когато Земята ще бъде в перихелий – най-близката точка от годишната си орбита около Слънцето. Това показват данните на Военноморската обсерватория на САЩ.
- Тогава разстоянието между центровете на Земята и Слънцето ще бъде около 147.1 млн. км. За сравнение, разликата между най-близката и най-далечната точка на земната орбита е около 5.1 млн. км, посочва NASA.
- И тук идва парадоксът – когато през януари в България и останалата част от Северното полукълбо е зима, Земята всъщност е най-близо до Слънцето. А през юли, в разгара на лятото, е най-далеч.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Причината е, че сезоните практически не се определят от това колко близо сме до Слънцето.
Основният фактор е наклонът на земната ос – около 23.4 градуса, обяснява NASA. Когато Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, слънчевите лъчи попадат върху него по-пряко и денят е по-дълъг – имаме лято. През зимата полукълбото е наклонено в обратната посока, лъчите достигат повърхността под по-малък ъгъл и светлата част на денонощието е по-кратка.
Разликата в разстоянието обаче съвсем не е без значение от физична гледна точка. Според NASA около перихелия Земята получава приблизително 6.8% повече слънчева енергия, отколкото около афелия през юли. Това все пак не е достатъчно, за да обърне сезоните в Северното полукълбо.
Точно затова януари може да е най-студената част от годината в България, въпреки че по същото време цялата планета се намира по-близо до Слънцето, отколкото през летните месеци.
ДОПИРАТЕЛНА
Елиптичната орбита на Земята има още един любопитен ефект – сезоните не са еднакво дълги.
Когато Земята е по-близо до Слънцето, тя се движи по-бързо по орбитата си, а когато е по-далеч – по-бавно. Затова в Северното полукълбо лятото в момента е с около 4.5 дни по-дълго от зимата, а пролетта е приблизително три дни по-дълга от есента, посочва NASA.
Така есента, която започна днес, не само ни води към по-къси дни и по-ниски температури. Докато това се случва, Земята едновременно ускорява движението си и скъсява дистанцията до Слънцето.
КАКВО СЛЕДВА
Приближаването ще продължи и след началото на астрономическата зима на 21 декември. Само около две седмици по-късно – на 3 януари – Земята ще достигне перихелия си.
След това посоката ще се обърне и планетата отново ще започне бавно да се отдалечава от Слънцето, докато достигне следващия си афелий на 5 юли 2027 г., показват изчисленията на Военноморската обсерватория на САЩ.
