Изкуственият интелект (AI) обещава по-ефективни електрически мрежи, повече производство от възобновяеми източници и по-ниско енергийно потребление. Но същата технология прави по-ефективен и добива на петрол, газ и въглища. Ново изследване в npj Climate Action – „AI-driven productivity gains enable more CO2 emissions than they avoid in a global energy–economy model“ – показва, че вторият ефект може да се окаже значително по-силен от първия.
При ВЕИ AI може да подобрява прогнозите за производство, превантивната поддръжка, ефективността на генерацията и интегрирането на мощности в мрежата. Но приложенията му вече обхващат и цялата верига при изкопаемите горива. Алгоритмите увеличават ефективността на добива и намаляват пределните производствени разходи и оперативния риск. Резултатът е, че ресурси, които иначе биха били икономически неизгодни, могат да станат рентабилни за експлоатация.
AI може например да подобрява решенията при добива на петрол, така че от същите капитал, труд и енергия да се извлича повече продукция. Авторите дават и обратен пример – алгоритмичното откриване на течове на метан може да намалява емисиите от петролните и газовите операции. Тоест дори вътре във фосилната индустрия AI има два противоположни ефекта – може да направи единица производство по-чиста, но едновременно да направи производството като цяло по-евтино и да увеличи количеството добити горива.
Goldman Sachs оценява, че подобренията на AI могат да увеличат запасите от шистов петрол в САЩ с 8–20%, да намалят разходите за сондиране с около 30% и да свалят пределните производствени разходи с приблизително 5 долара на барел. Това потенциално може да направи икономически жизнеспособни проекти, които преди са били на границата на рентабилността.
Данните от самите оператори потвърждават този ефект по два начина. От една страна, AI позволява включването в производство на ресурси, които преди са били икономически неизгодни. От друга, технологията увеличава добива и намалява разходите в находища, които вече се експлоатират. Накрая се получава, че по-ефективният добив може да означава повече, а не по-малко емисии – между 470 млн. и 1,8 млрд. тона повече CO2 на година.
За да измерят този ефект, учените използват глобален модел на общото икономическо равновесие, който отчита промени в производството, цените, потреблението и заместването между секторите. Резултатите са сценарии за посоката и приблизителния мащаб на ефекта, а не прогноза за конкретна бъдеща година. Ако AI навлиза паралелно във възобновяемата и изкопаемата енергетика, моделът показва увеличение на глобалните годишни емисии с 0,47–1,8 гигатона CO2, или 1,2–4,8% от свързаните с енергетиката глобални емисии през 2024 г.
Още по-интересно е сравнението с центровете за данни. Моделираните допълнителни емисии вследствие на по-високата производителност при изкопаемите горива са 0,6–2,4 гигатона годишно – 3,3 до 13,3 пъти оценката на Международната агенция по енергетика за емисиите от центровете за данни през 2025 г. Двете величини не могат просто да се събират, предупреждават авторите, но сравнението показва мащаба на пренебрегвания досега ефект. Така най-големият климатичен проблем на AI може да не бъде електричеството, което консумира самият AI, а икономическата дейност, която той прави по-евтина и по-продуктивна.
Изследването открива силна асиметрия между двата енергийни свята. За всеки 1% увеличение на производителността при изкопаемите горива са необходими приблизително 4–5% при възобновяемите източници, за да се стигне до нулев нетен ефект върху емисиите. Авторите проверяват зависимостта в 64 сценария. При паралелно внедряване на AI емисиите се увеличават във всички тях. Учените тестват и сценарии с цена на въглеродните емисии.
При 80 долара за тон CO2 допълнителните емисии все още са около три пъти повече от избегнатите и нетният резултат остава плюс 0,7 гигатона. Дори при 308 долара за тон моделът продължава да показва около 0,1 гигатона нетно увеличение.
Изкуственият интелект сам по себе си не е нито „зелен“, нито „мръсен“. Той е технология за увеличаване на производителността. А когато бъде внедрен в световна икономика, в която над 80% от първичната енергия все още идва от изкопаеми горива, има голяма вероятност да направи именно тази система по-ефективна. Това измества дебата към много по-труден въпрос. Не само колко електричество ще консумира AI, а каква икономика ще направи по-производителна.
