Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Окончателно на второ четене депутатите в Народното събрание приеха промените в Закона за въвеждане на еврото, с които се забранява увеличаването на цените. Промените вървят по бързата писта, след като бяха предложени от Министерския съвет едва в началото на миналата седмица. Бяха приети някои корекции в първоначалния вариант, включително намаляване на срока на забраната на 12 месеца и ограничаване на някои правомощия на регулаторните органи. Остава обаче възможността Министерският съвет да може еднолично да въвежда мерки за ограничаване на цените, а санкциите за нарушители – високи.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Народните представители приеха окончателно промените в Закона за въвеждане на еврото.
- Мерките срещу недобросъвестното повишаване на цените ще важат до 8 август 2026 г., а не до края на следващата година, както се предвиждаше първоначално.
- За бизнеса има и отсрочка до 8 октомври да приведе дейността си в съответствие с изискванията, включително по отношение на двойното обозначаване на цените и настройката на касовите апарати.
- Отсрочка се дава и за приетото предложение големите търговци да публикуват ежедневно списък с крайните продажни цени на предлаганите от тях стоки и услуги.
- Прецизира се и дефиницията за “обективни икономически фактори”, като се предвижда това да са външни за търговеца извънредни обстоятелства и други фактори, които имат отражение върху себестойността.
- Прецизират се и текстовете, които касаят дейността на регулаторните органи – НАП и КЗП ще могат да изискват от проверяваните лица само необходимата информация, пропорционална на предмета на проверката, като мотивират искането си писмено. Информацията може да обхваща периода преди 1 януари 2025 г.
- Лицата, от които е поискана информация, са длъжни да я предоставят в срок не по-кратък от 5 работни дни.
- Без промяна остава предложението Министерския съвет сам да може да определя мерки при прекомерно повишаване на цените на стоките от първа необходимост.
- Поправките създават и дефиниция на “стоки от първа необходимост”, сред които хляб, мляко, яйца, ток, вода и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание.
- Глобите за спекула с цените остават в размер между 5000 лева и 1 млн. лева в зависимост от големината на търговеца и тежестта на провинението.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Този закон е безпрецедентно вмешателство в икономиката. Това, че намаляват срока, със сигурност е по-добре, но фактът, че депутатите продължават да се движат в посока замразяване на цени е също толкова лош, колкото беше и миналата седмица. Това не е подобрение в самата същина на закона. Борят инфлация, която причиниха сами през държавния бюджет със заложеното повишаване на заплатите в публичния сектор, без да има пари за това”, заяви за Forbes България Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. По думите му държавата допълнително влошава условията за правене на бизнес в България и привличане на инвестиции.
ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ
Вместо да създаде предвидима и стабилна рамка за бизнеса, параграф 15 от Закона за въвеждане на еврото поставя търговците в среда на правна несигурност и произвол, посочват за Forbes в своя позиция от Сдружението за модерна търговия.
Въпросният параграф 15 всъщност касае правомощията на Министерския съвет сам да въвежда мерки за ограничаване на цените, като бе отхвърлено предложението това да се случва със санкция на Народното събрание.
“Заложените правомощия за прилагане на извънредни мерки от страна на изпълнителната власт, без обвързващи дефиниции и без съдебен контрол в реално време, превръщат закона в потенциална бухалка срещу видими и влиятелни търговски субекти. Така юридическият риск се превръща в репутационна и бизнес заплаха — защото дори обосновано ценово решение може да бъде атакувано и публично заклеймено. Това засяга не само големите вериги, а всеки търговец, който оперира прозрачно, но на видимо място. Българският бизнес очаква правила, а не двусмислие. Очаква защита, а не подозрение по презумпция. И има нужда от сигурност, за да продължи да инвестира, да разширява и да расте – и в лева, и в евро”, посочват от Сдружението за модерна търговия.
ДОПИРАТЕЛНА
По думите на Добромир Иванов предоставянето на правомощия на Министерския съвет сам да определя мерки за ограничаване на цените продължава да буди съмнения, че тези промени могат да бъдат използвани като бухалка срещу бизнеса.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Впечатляваща е скоростта, с която законопроектът за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото се движат. Промените бяха окончателно гласувани в бюджетната комисия в парламента вчера, след като бяха предложени от Министерския съвет едва в началото на миналата седмица – без обществено обсъждане и без придружаваща оценка на въздействието.
В първоначалния вариант на текстовете се предвиждаше въвеждането на забрана за увеличаване на цените за 17 месеца – до края на 2026 г., докогато се удължава срока за двойно обозначение на цените. Предлагаха се още значителни правомощия на регулаторните органи, които можеха да изискват различни документи при проверки и еднолично да определят сроковете за тяхното предоставяне, което бизнесът определи като превишаване на правомощията и предпоставка за оказване на натиск.
