Близо 500 хил. жилища в четирите най-големи града на България са необитавани, докато цените на недвижимите имоти продължават да растат, а броят на сделките намалява. Излизането на тези жилища на пазара може да доведе до поевтиняване на имотите, смята Мартин Сребров, имотен експерт, собственик на SkyHolding, който предлага въвеждането на специален данък върху необитаваните жилища.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Сделките с недвижими имоти са намалели с 22% през третото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на миналата година, заяви Мартин Сребров в ефира на NOVA. В Несебър спадът достига 37%.
- Въпреки по-слабата активност цените продължават да растат. Последните официални данни на Националния статистически институт (НСИ) показват поскъпване на жилищата с 15.5% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г. Спрямо първите три месеца на годината увеличението е 4.5%.
- По оценки, представени от Сребров, в София има около 230 хил. празни жилища, а общо в столицата, Пловдив, Варна и Бургас броят им достига 500 хил.
- Според експерта активността на купувачите с инвестиционна цел намалява по-рязко от общия пазар, докато сделките за придобиване на собствено жилище бележат ръст.
- Сребров смята, че ако значителна част от необитаваните имоти бъдат предложени за продажба или отдаване под наем, увеличеното предлагане би могло да окаже натиск върху цените. Затова той предлага въвеждане на данък върху празните жилища.
- Сред факторите, които засега подкрепят високите цени, експертът посочва ниската безработица, лесния достъп до банково кредитиране и недостатъчното
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Високият дял на необитаваните жилища не е ново явление за България. Данните от последното национално преброяване през 2021 г. показват, че от общо 4.26 млн. жилища в страната 1.66 млн., или 38.9%, са необитавани.
В София делът им е 30.3%, което е най-ниското равнище сред областите в страната, показва статистиката на НСИ. Тези данни обаче не означават, че всички празни имоти могат незабавно да бъдат предложени на пазара. Част от тях са ваканционни жилища, други се нуждаят от ремонт, а трети се намират в райони с ограничено търсене.
Именно тук се откроява един от парадоксите на българския имотен пазар. Значителен жилищен фонд остава неизползван, докато търсенето в големите икономически центрове продължава да оказва натиск върху цените.
Допълнително предизвикателство е строителната активност. Според цитираните от Сребров данни в София броят на разрешените за строеж жилища е намалял от около 21 хил. през 2023 г. до 12 хил. през 2025 г., което представлява спад от над 40%. Тези стойности са посочени от експерта и не са независимо потвърдени в рамките на настоящата проверка.
ДОПИРАТЕЛНА
Поскъпването на жилищата в България остава двуцифрено въпреки сигналите за охлаждане на пазара. По данни на НСИ през второто тримесечие най-голям ръст на цените спрямо предходните три месеца е отчетен в Пловдив (5.8%), следван от Стара Загора (2.9%), Варна (2.8%) и София (2.4%). Единствено Бургас регистрира поевтиняване от 1.5%.
КАКВО СЛЕДВА
Основният въпрос е дали забавянето на сделките ще се превърне в реален спад на цените. Засега високата заетост и достъпното кредитиране продължават да подкрепят търсенето, но отдръпването на инвестиционните купувачи може постепенно да промени баланса на пазара.
Предложението за данък върху необитаваните жилища поставя и по-широк въпрос за ефективното използване на съществуващия жилищен фонд. Подобна мярка би могла да насърчи част от собствениците да продават или отдават имотите си под наем, но ефектът ѝ ще зависи от размера на данъка, начина на определяне на необитаваните жилища и реалното търсене в съответните райони.
