Кръговрат на знания: 55 години Coca-Cola в България

Юрг Буркхалтер много добре си спомня, че първият му ден начело на „Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани България“ е бил учудващо мрачен като за 15 юли. Годината е 2018-а, швейцарецът току-що е пристигнал от Белград, където е работил две години, и е леко ядосан, че мебелите му още са на митницата (ще минат още цели шест седмици, преди да пристигнат в София). Лошото време се отразява на продажбите в първия му ден като изпълнителен директор в България, но пък това по никакъв начин не го ядосва.

„Аз вярвам, че работя за най-добрата компания в света“, казва 49-годишният Бур­кхалтер в едно изречение, което ще чуете често, ако говорите с някого от система­та на Coca-Cola по целия свят. „Мисля, че имаме най-добрия екип в света и няма как да съм ядосан в нито един момент, докато работя за компанията. Като дете емблема­та на Coca-Cola беше над леглото ми и сега съм горд, че работя за нея. Някой ден ще се пенсионирам, ще гледам красивите швейцар­ски планини и ще съм благодарен за нещата, които съм могъл да направя за компанията.“

В последните две години неговата роля в България е да дава и да взима знания. Бурк­халтер води компанията в турбулентната пролет на 2020 г. и през два важни крайъгъл­ни камъка на компанията в България през 2019 г. – пускането на пазара на придобито­то от Coca-Cola Costa Coffee и отварянето на новата бутилираща линия в завода си в Костинброд.

През есента на 2020 г. основната тема за компанията е 55-ата годишнина от про­изводството на първата бутилка Coca-Cola – при това като първата държава в социа­листическия лагер и с лого на кирилица. Дали Буркхалтер знае защо се случва това?

ИМА ЕДНА ОФИЦИАЛНА ИСТОРИЯ, НЯМА ДРУГА

А тя е, че Тончо Михайлов, техно­лог в поделението за безалкохолни напитки на българското външнотърговски предпри­ятие „Тексим“, е изпратен в Париж да на­трупа опит как се прави лимонада. Опитва Fanta, организира си среща с представител на The Coca-Cola Company. Вече в България някак си убеждава последователно директо­ра на „Тексим“, Пенчо Кубадински и Тодор Живков, че е добра идея тук да се произвеж­да марката „Кока-Кола“.

„Може би те са видели възможността, може да е било просто любов към проду­кта, казва с усмивка Буркхалтер. Навсякъде по света има различни истории, свързани с първата Coca Cola. В случая с България вече е минало много време, за да знаем всички детайли.“

Къде е границата между мит и истина, може би вече наистина не е толкова важно. Фактът е, че в края на 1965 г. в Пловдив започва производството на бутилките „Ко­ка-Кола“.

ДНЕС СИСТЕМАТА НА COCA COLA В БЪЛГАРИЯ е доста комплексна. „Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани България“, компанията, която Буркхалтер управлява, бутилира част от брандовете на The Coca-Cola Company и дистрибутира широко портфолио от про­дукти. Сред тях у нас са газирани напитки, водата „Банкя“, но и Costa Coffee или уис­кито Jack Daniel‘s (те оформят т.нар. 24/7 портфолио). Глобално Coca Cola HBC опери­ра на 28 пазара – от Нигерия, през цялата Югоизточна Европа, до Швейцария и Русия.

The Coca-Cola Company също има офис в София, който интегрира глобалните кампа­нии у нас и пази единността на бранда. В България освен това има центрове за споде­лени услуги, които са свързани както с биз­неса на Coca-Cola HBC, така и с този на Coca-Cola European Partners, бутилиращата компания, която работи в Западна Европа.

Така общо в системата на Coca-Cola в България работят близо три хиляди души, само в „Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпа­ни България“ те са над хиляда. Споделените услуги помагат на България да има сериозно значение за Coca-Cola HBC, но как функцио­нира системата на практика?

„Когато гово­рим за The Coca-Cola Company и нас в Хе­леник, за мен ние наистина сме една система, в която работим, за да за­доволим нуждите на клиентите ни в Бъл­гария. Всичко започ­ва с разпознаването на уникалните силни страни, които всеки има“, казва Юрг Бур­кхалтер. За него еки­път на The Coca-Cola Company е светов­на класа по отношение на консуматорския маркетинг. „Хеленик от своя страна е све­товна класа в надеждното производство на големи обеми продукти, изграждането на много силни връзки с клиентите, продаж­бата и промотирането на продуктите“. Швейцарецът нарича структурата „ком­плексна, но красива“. Красотата идвала от тясната специализация и класата на услуги­те и продуктите на отделните компании.

ЗА МЕН БЪЛГАРИТЕ ИМАТ УМЕНИЯТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ДА СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА НАДЕЖДНО КАТО ШВЕЙЦАРСКИ ЧАСОВНИК

Още в началото на разговора ни Буркхал­тер започва с вътрешнофирмена шега. Той казва, че в Coca-Cola има два типа служители – такива, които продават, и такива, които помагат на тези, които продават. Питаме го дали не е по-лесно да продаваш една от най-разпознатите марки в целия свят. „Лесно е да продаваш Кока-Кола, но е и предизвикателно. Ние все пак имаме портфолио от стотици продукти. Ако нямахме Кока-Кола, може би щяхме да продаваме повече от останалите брандове“, казва той.

Генерално изкуството да продаваш е сложно. Екипът на Coca-Cola постоянно опитва да разбере повече за своите потребители, за да им предлага продуктите, които те искат. Това се отразява не само на портфолиото от марки, но и на размера на разфасовката или нейния материал. Глобално Fanta например има десетки вкусове, всеки пазар избира тези, които докосват най-добре небцето на потребителите.

„Опитайте да нарисувате процеса на продажбата, казва Буркхалтер. Не е лесно, нали?“ Той продължава, като обяснява, че всъщност активното решение е това на покупката – „никой не решава да продаде, а някой решава да купи“. За швейцареца добрите продажби за свързани с много слушане, обмисляне, разбиране, свързване с човека до теб. „Не е толкова важно да казваш какво имаш, а по-скоро да питаш как да добавиш стойност за другите и да разбираш от какво има нужда отсрещната страна.“

КАРИЕРАТА НА ЮРГ БУРКХАЛТЕР ПОКАЗВА, че той знае за какво говори – швейцарецът е врял и кипял в продажбите. За 15 години в Coca Cola HBC той на сравнително равни интервали от време минава през различни роли, включително ръководител на маркетинг отдела и търговски директор за Швейцария. Преди да пристигне в България, две години е търговски мениджър за Сърбия, Косово и Черна гора.

Той обаче е дете на Nestlé и младеж на Unilever. Родителите му се срещат, докато работят в Nestlé. „Много съм благодарен на компанията, първо, че ги е запознала, и после, че благодарение на нея развих афинитет към бързооборотните стоки“, казва Буркхалтер. След като завършва университет, през 1998 г., той започва работа като бранд мениджър в Unilever и отговаря за чайовете в портфолиото на групата.

През 2005 г. той започва работа в системата на Coca-Cola и, да, познахте, спомня си много добре датата – 1 февруари.

13 години по-късно, когато се озовава в България, той вече е чувал репликата, че това е Швейцария на Балканите, и с течение на времето намира своето обяснение защо е така. Той не говори толкова за природните дадености на двете страни, а по-скоро за работните качества на българите. „За мен вие имате уменията и образованието да си вършите работата много добре. Надеждно като швейцарски часовник.“

Буркхалтер казва, че самият той не е много „типичен швейцарец“. „Ние сме много балансирани, бързо се обединяваме около някое решение. Докато аз обичам да дебатирам, което се оказа много полезно в тази част на света.“

Когато започва работа в Белград например, той вижда напълно различния стил на работа там: „На екипни срещи в Швейцария всички на масата търсят общата гледна точка. В Сърбия всеки колега имаше свое­то мнение, споделяше го и после всички ча­каха лидерът да вземе решение, което да се следва.“

Българите от своя страна били много по-различни от сърбите, поне повече, от­колкото Юрг Буркхалтер си е представял.

ВИЕ ИМАТЕ МАЛКО ПО-МЕК НАЧИН НА ЖИВОТ, КОЙТО СЕ ОТРАЗЯВА И НА НАЧИНА НА РАБОТА ТУК

Същевременно обаче той вижда потен­циал, който може да помогне на колегите да се разгърнат. „Искам това да е компа­ния, в която хората растат и са готови да поемат отговорност и рискове, да поемат в нови посоки и да са готови да грешат, но и взимат уроците и продължават. Налагане­то на такава вътрешна култура е предизви­кателство не само пред нашата компания, разбира се. Но за мен това е нещото, върху което искам да работя и да оставя като наследство в България“.

За Буркхалтер това е начинът „Кока-Ко­ла Хеленик ботълинг къмпани България“ да остане постоянно адекватна на постоянно променящите се нужди на потребителите, канали за продажба, дори и на макроиконо­мическата рамка. При това не компанията да се адаптира към тях, а да задава тона.

ТОВА Е И РОЛЯТА НА БУРКХАЛТЕР. Той казва, че преди да отиде в Сърбия, директният му мениджър му го насърчава да отиде „някъде далеч“, на пазар, който му е напълно непо­знат, за да научи повече за бизнеса, рабо­тата, а и за живота. „Той ми каза, че ще е ценно за мен и за пазарите, но ще е ценно и за Швейцария. Ако кариерата някой ден ме върне там, ще мога да правя нещата по много различен начин.“

Това всъщност променя парадигмата, че западните мениджъри пристигат в България просто за да спускат знанията си на неукия местен екип. „Напротив, казва Буркхалтер. Пазарите на Coca-Cola са в много различ­ни фази на развитието си, логично е хора от Централна Европа да идват тук и да се учат, аз самият взимам много по отноше­ние на бизнес процесите.“.

Той дава пример с концентрацията на па­зара. „В Швейцария най-големият ми клиент представляваше 25% от бизнеса, за който отговарях. Тук пазарът е много по-фрагментиран и това прави работата много по-предизвикателна.“ Под чертата изпълни­телният директор на „Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани България“ говори за един постоянен кръговрат от знания и обмен на ноу-хау в компанията. „Нещата са взаимни – компанията иска да се учим от предизви­кателните пазари, как се развиват те, а ние да предаваме нови умения на колегите.“

Ако не друго, турбулентните времена със сигурност са добра основа за бързо нат­рупване на знания. Когато питаме Юрг Бур­кхалтер за месеците на извънредно положе­ние в България, той казва, че компанията е имала преднина заради опита на Coca-Cola на азиатските пазари. „Ние бяхме посто­янно на линия – не престанахме да сме до клиентите ни, производствените мощно­сти работиха почти без прекъсване“, казва швейцарецът. Няма съкращения или намаля­ване на заплатите, а плановете за продукция са адаптирани. Буркхалтер дава пример с малките стъклени бутилки минерална вода, които се произвеждат основно за нуждите на ресторантите и временно са спрени.

Същевременно компанията дарява на хора в нужда в България и адаптира комуни­кационната си политика. „Coca-Cola е много локална марка. Много хора мислят, че това е една голяма американска компания някъ­де далеч, но за нас всъщност всичко опира до местната общност“, казва Юрг Буркхал­тер.

В края на срещата ни го питаме какво е една успешна година за Coca-Cola в България. Той изброява три фактора. От една стра­на стои удовлетвореността на клиенти­те, която постоянно се измерва. От друга – Буркхалтер очаква екипът му да расте. „Ролята да ги подкрепям и развивам е моя, казва той. И накрая имаме търговски и фи­нансови цели, които трябва да постигнем“.

По отношение на третия фактор 2020 г. със сигурност няма как да е удовлетвори­телна, швейцарецът я нарича „сложна“, въ­преки че третата четвърт е била „добра“. „Ако пък 2021 г. е толкова добра, колкото беше 2019 г., няма да се оплакваме.“ По-малко мрачни дни със сигурност ще помогнат.