Елина Кешишева: От Париж с любов
„Старите майстори през модерен обектив“ – така световните медии коментират представянето на пролетно-лятната колекция на френската модна къща Dior за 2021 г. Кампанията, заляла интернет в началото на годината, размива границата между мода и изкуство. Кадрите са живописни шедьоври, вдъхновени от майсторската игра със светлосенките на Микеланджело да Караваджо и изрисувани с „четката“ на българската фотографка Елина Кешишева.
„Светлината, която правя, и начинът, по който работя с моделите, създават тази атмосфера, типична за картините и за киното – моментите на движение, на замисляне, на някакъв добавен живот, не само позиране и гледане в камерата“, описва Кешишева артистичния си почерк, заради който влиза в полезрението на престижния бранд – символ на класа и френски шик от основаването му през 1946 г.
Името ѝ всъщност е познато в света на модата дълго преди да се заговори за последния креативен проект с Dior. През годинитe Кешишева е натрупала сериозна професионална биография, работейки за списания като Vogue, Marie Claire, Numero, L’Oficiel, Amica, W, Harper’s Bazaar, за брандове като Miu Miu, Prada, Coach, снимала е и портрети на знаменитости от шоубизнеса, между които Вим Вендерс, Майкъл Чимино, Ник Кейв, Ейми Уайнхаус, Анди Макдауъл, Настася Кински, Фарел и много други.
Историята на Елина с модната къща започва с изненадващото обаждане от Фабиен Барон, иконичен арт директор и режисьор в креативния свят, който я кани да се включи в едно ново начинание. „След два дни разбрах, че клиентът е Dior и става въпрос за най-голямата кампания, която може да се направи“, припомня си българката. В модния календар времето се измерва в сезони и Кешишева е ангажирана да снима haute couture и пролетно-лятната колекция на къщата. „Най-ласкателното за мен беше, че обикновено за подобни проекти се предлагат двама-трима фотографи и избират между тях, а в този случай бяха направили мудборда – стена със снимки и рисунки, които говорят за настроението и визуалната дирекция на евентуалната кампания, само с мои кадри.“
Кешишева подготвя сценографията до най-малкия детайл – нещо, характерно за работата ѝ като фотограф. „Участвах почти във всичко. Със сет дизайнера имахме няколко срещи, за да подготвим платове, плодове, цялата атмосфера за снимките. Аз съм занаятчия по душа, обичам да правя нещата със собствените си ръце – подредих светлината, работих около моделите, с тяхното настроение, движение“, разказва българката.
Тази мегапродукция се реализира с близо сто души екип и неограничен бюджет, а Кешишева получава пълна свобода като творец: „Може би защото начинът, по който работих, визията, снимките ми много им харесаха. И когато съм в посоката, в която те са си представяли и мечтали, вратите се отварят и креативно може да се стигне доста далеч.“
„Трябва да е върху стените на някоя арт институция“, коментират модните редактори резултата, очаровани от артистичната му сила и изпълнение. Отзвукът от рекламната кампания за пролет/лято 2021 е огромен. Фотографката получава поздравления от всички страни – както от човека, който работи в ресторанта пред дома ѝ, така и от влиятелните модни среди. „Това е универсално и ме радва. Мисля, че хората се връщат към ценности, фундаментални за човечеството, като истинската красота – тази, която докосва всеки“, споделя Кешишева.
Dior са влюбени в кадрите и вместо уговорените 12 използват повече. Елина е ангажирана да заснеме и аксесоарите на марката в същия живописен стил – като чист натюрморт с чанти и бижута. Връзката между Кешишева и френската къща се развива в процеса на работа – в колаборация с Фабиен Барон тя снима видео за кампанията, нейни са и артистичните кадри на дрехите от дефилетата, които брандът използва за комуникациите си.
Пътят на Елина до звездния отбор на Dior тръгва от Бургас, където е прекарала първите си 17 години живот. Мечтае да стане режисьор, вдъхновена от театъра, където работи майка ѝ. Тази креативна искра остава да тлее в нея, докато учи журналистика и работи като модел в свободното си време. Именно страничното ѝ занимание я отвежда в Париж през 90-те, българката обаче не таи амбициите за световна кариера: „Имах физическите данни, но не и онзи пламък, който притежават големите модели. Моделството не ме влечеше. Беше един удобен начин да се излезе от България.“ Кешишева дефилира почти година във френската столица, докато съвсем случайно открива артистичното си призвание – фотографията: „Това е съдба, тя ме чакаше някъде и се случи в този момент, ако не беше този, щеше да е в друг.“
За първи път хваща камерата в ръце покрай бившия си съпруг – фотографа Давид Белмер. Резултатът е цяла лента, в която се отличават три кадъра и „които до ден днешен намирам за много красиви“, казва Елина. На тях е Амели – момиче с големи руси къдрици, изключителни сини очи и ренесансово лице. „Бях ѝ направила близък портрет, виждаше се вратът ѝ с леко наклонена на една страна глава, с косите, развети във всички посоки, а отзад – синьо небе с облаци, приличаше на картина на Рафаело. Втората снимка беше кроп на половин лице, а третата беше снимана през нощта“, спомня си Елина своите първи стъпки във фотографията.
Снимките харесва популярният креативен директор и куратор Патрик Реми и ги публикува във фотографската си книга Paradise през 1999 г., а Кешишева е окуражена и от високата оценка на една американска звезда в бранша. „Реми беше показал книгата на Нан Голдин, която е сред най-големите съвременни фотографки, и тя се спряла на три снимки – моите. Това ми вдъхна сила, защото аз я обожавам“, казва българката.
Пробивът ѝ в модната фотография обаче се случва малко по-късно. Преди това с Давид искат да изживеят мечтите си – прекарват две-три години в Тайланд и Австралия, като Елина не спира да шлифова таланта си. Снима, публикува в списания, учи се в движение. Като самоук фотограф нейният най-голям учебник в професията остава принципът на пробата и грешката. Така изучава как функционира камерата, как да работи перфектно със светлината. „Наясно съм с най-малките технически подробности, имам школата на филмовата фотография, знам как да проявявам цветни, черно-бели ленти, мога да смесвам химикали, познавам работата от А до Я“, обяснява Кешишева.
Отново във Франция, тя взема важно решение, което ѝ отваря вратите на модната индустрия. Записва се за участие във фестивала Hyѓres, прочул се през годините като трамплин за кариерата на много млади дизайнери и фотографи. Не получава награда, но отскача достатъчно високо, за да я забележат списания като Jalouse, L’Officiel и колелото на кариерата ѝ се завърта.
Във времето пред обектива ѝ освен моделите застават и звездите от шоубизнеса – като част от работата ѝ за списанията. Откровена е: „За мен портретите са трудни, защото изискват изключително много човешки контакт, за да получа това, което искам, а обикновено не разполагам с толкова време.“ Сред най-хубавите ѝ фотографии е тази на режисьора Майкъл Чимино, защото „от снимки, които трябваше да бъдат 15 минути, ние се харесахме и разговаряхме половин час, и той се остави да бъде сниман от мен“, разказва българката. С Ейми Уайнхаус нещата стоят различно, тъй като тя е „свит, затворен човек“. За да получи интересен кадър, Елина я улавя на фокус в неочакван момент – докато певицата си слага грим. В случая с рок звездите Ник Кейв и Уорън Уолис тя е тази, която трябва да се отпусне. „Бяхме в хотелска стая, парализирах се, защото съм суперфен на Кейв. По-късно се разприказвахме, смяхме се и двамата скочиха на леглото и започнаха да се бият с възглавници.“ Кешишева хваща мига. Признава, че харесва портретите си, но е наясно, че нейната фотография е друга.
„Обичам да създавам приказки, да разказвам истории“, споделя Елина и точно начинът, по който го прави, я отвежда до днешната ѝ среща с Dior. Вероятно тя не би се случила преди шест-седем години, когато, както споделя Кешишева, преминава през силен комерсиален период – снима интензивно, ретушира много и работите ѝ изглеждат различно. Един ден заради клиент, пожелал да купи определена снимка, ѝ се налага да отвори архива си и да прегледа всичко. И изобщо не е щастлива от видяното – кадрите ѝ се струват изкуствени и манипулирани. „Защо харесвам един тип фотография, а правя друг? Защо припадам пред снимките на Аведън, а създавам нещо, което няма нищо общо“, пита се тя, застинала пред компютъра. Изживява преломен момент, в който обръща гръб на дигиталната фотография и се връща назад.
Колко назад? Кешишева цитира Пикасо: „Отне ми четири години да се науча да рисувам като Рафаело и цял живот да рисувам като дете.“ Иска да стигне до онова първично състояние на невинност, което е притежавала, когато за първи път поглежда през обектива. „Нямах никаква визуална култура, не познавах големите имена и всичко, което снимах, излизаше от моята естетика такава, каквато си я представях“, спомня си Елина.
Тя купува един Nikon FE, оборудва собствена лаборатория за проявяване на фотографии и започва да снима както в началото – на лента, защото тя показва действителността такава, каквато е. Решението ѝ я разделя с част от клиентите ѝ. Тези, които остават, като италианското издание на Marie Claire, са любопитни да разберат какво ще излезе от задълбаването ѝ в художествената филмова фотография.
СВЕТЛИНАТА, КОЯТО ПРАВЯ, И НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО РАБОТЯ С МОДЕЛИТЕ, СЪЗДАВАТ ТАЗИ АТМОСФЕРА, ТИПИЧНА ЗА КАРТИНИТЕ И ЗА КИНОТО – МОМЕНТИТЕ НА ДВИЖЕНИЕ, НА ЗАМИСЛЯНЕ, НА НЯКАКЪВ ДОБАВЕН ЖИВОТ, НЕ САМО ПОЗИРАНЕ И ГЛЕДАНЕ В КАМЕРАТА
Новият креативен подход на българката ѝ носи интересни проекти – снима корици за Vogue Португалия, Russh, Boycott, работи за Missoni, Pablo и др. „Това са години, в които съм се опитвала да правя красиви неща, различни от това, което виждам. Те не отговарят на случващото се в модата като фотография, но са съвместими с нея. Понякога съвременната фотография търси нещо странно, но не красота, докато при мен тя винаги е била условието за правене на една снимка. Дълбаех си като къртица натам и изведнъж стана така, че точно това се наложи като посока.“
Нито веднъж обаче в кариерата си Кешишева не е поглеждала на себе си като на бранд. „Винаги съм минавала между капките и нещата са ми се случвали“, споделя тя. Хората избират различни пътища в израстването си и вариантите са безброй. Някои стигат далеч благодарение на „комбинацията от прекрасен характер, чудесно социално поведение, бързо създаване на контакти, сравнително талантлив“, Елина не е от тях. Твърдоглаво предпочита да остави работата си да говори вместо нея и да избягва светската тълпа. „Обичам да си стоя вкъщи, да чета книжки, да работя, да готвя, да се разхождам из горите или да съм край морето, това са любимите ми неща“, споделя фотографката.
„Трябва да имаш добър агент“, посочва тя един от ключовете на успеха в креативния свят на модата. Също като в сериал на „Нетфликс“, и в живота добрият агент е като грижовна майка, която знае кое е най-полезното за теб и ти помага да правиш крачките напред. А конкуренцията в Париж е сериозна. Пазарът е разпределен между 30–40 агенции, всяка от които има в портфолиото си между 5 и 20 фотографи, посочва българката. От пет години Кешишева работи с Talent and Partner, един от влиятелните играчи в бизнеса, с когото се разбират отлично и заедно се изкачват към върха на модната пирамида.
Сега графикът на Елина Кешишева е от сутрин до вечер Dior. Свързана е с кампанията на есенно-зимната колекция, работи върху нов проект, който скоро ще влезе под прожекторите, но все още е конфиденциален. Знае, че луксозният бранд ще ѝ отключи затворени досега врати. „Вече пристигат интересни предложения. И, да, статусът ми на фотограф ще се качи на асансьора и ще слезе на предпоследния етаж“, с усмивка казва тя. Но не прави големи бъдещи планове – защото всичко, което се случва в живота ѝ, е дошло само: „Ти подготвяш терена, работиш в добрата посока и нещата се получават както стана с мен.“