Фантастичната перспектива на Сим Симеонов

В деня на разговора си с екипа на Forbes Симеон Симеонов е спал четири часа – до малките часове на денонощието е бил на телефона със свой бизнес контакт, който е имал нужда от съвет. „Писа ми след вечеря, а аз бях буден и му се обадих – казва Симеонов. – Често хората на висока позиция имат нужда от някого, който може да поговори с тях не само за бизнес, но и за живота.“

За Симеонов (53) подобни отношения имат стойност, която надхвърля възможността чрез тях да решаваш собствените си проблеми. „Връзките са ценни навсякъде по света, но не по-малко ценно е доверието, което изграждаш, като помагаш на много хора в продължение на години. Ако си любопитен, полезен и даваш, без да очакваш нещо в замяна, в дългосрочен план се оказваш по-богат – в много от значенията на думата“, казва той.

Днес Симеонов е натрупал огромен запас от доверие и добри отношения, докато е изградил нетипичния профил на човек, погледнал във вътрешността на десетки компании от необичайно много ъгли – през призмата на инженер, инвеститор, основател, технологичен директор или ментор. Воден от това, което сам нарича „просто кеф“, с годините той се превръща в експерт по „развитието на идеи, превръщането им в бизнеси и реализирането на успешни изходи“.

Израснал като дете с изразен интерес към математиката и информатиката по времето на социализма, Симеонов си проправя пътя към престижни американски университети. Започва кариерата си като главен архитект в ранния екип на една от компаниите – пионери в изграждането на динамичния интернет, и неслучайно се чувства все едно е изградил част от уеба „с двете си ръце“. Погледната в перспектива, кариерата му го нарежда сред малкото българи с подобен размах – пълната му равносметка трудно би се побрала в рамките на един текст.

Особеното в пътя на Симеонов е, че той рядко влиза в компания с една роля – дори когато предоставя подкрепа с капитал, често остава близо до основателите, защото вижда възможност да допринесе – като ментор, член на борда, партньор – в продуктовото и оперативното изграждане на компанията. (Добър пример за това е Veracode – компания за софтуерна сигурност, която през 2022 г. достига оценка от 2.5 млрд. долара. Освен ранен инвеститор и член на борда, Симеонов е съавтор на един от патентите върху технология, пряко свързана с основния продукт на компанията.)

Любопитството, което го движи, е една от причините запасът му от истории да изглежда неизчерпаем – докато разказва за професионалния си път, Симеонов преплита факти за себе си с препратки към информатиката, висшата математика и с няколко случайни шеги за икономисти. Но преди да стигнем до бизнес историите му, част от които събира в блог още в ранните години на кариерата си, нека започнем отначало.

СИМЕОНОВ ИЗРАСТВА В ПЛОВДИВ

с „фантастична перспектива“ – с тези думи описва необичайно богатата и многопластова гледна точка към света, която получава от семейството си.

„Дядо ми от страна на майка ми беше утопичен комунист – в затвора, изтезаван, осъден на смърт преди 9 септември 1944 г. и едва оцелял – казва Симеонов. – Прадядо ми от страната на баща ми е свещеник, а на баба семейството са били търговци. Майка ми и баща ми – лекари.“

Отрано Симеонов разбира, че публично видимото невинаги отразява цялата действителност – вкъщи например слушат Voice of America и BBC, но с уговорката, че съседите не трябва да разбират. Така свиква да търси какво стои под повърхността – начин на мислене, който по-късно пренася и в бизнеса. „Беше интересно да растеш по този начин – виждаш повърхността, но същевременно и под нея, и можеш да разсъждаваш върху това.“

Когато е 6-и клас, се явява на олимпиада по математика и взима второ място в пловдивския кръг на състезанието – успех, който се оказва ключов за развитието му занапред. „В Пловдив през 80-те години имаше едно фантастично нещо, което се наричаше „Пловдивска ученическа академия“, където професори от Пловдивския университет помагаха на ученици да се подготвят за състезания или да развиват научни изследвания – казва той. – Поканиха ме на една среща, където се запознах с проф. Асен Рахнев – един от хората, които промениха живота ми.“

На въпроса на проф. Рахнев дали някой се интересува от компютри, Симеонов вдига ръка. „Бях прочел статия за що е то компютър в списание „Млад конструктор“, казва той. Така се присъединява към групата на Рахнев по информатика.

Попаднал сред други талантливи ученици, започва да се явява на състезания и се сблъсква с университетски подход към решаването на проблеми. Усвоява навика да поставя под съмнение собствените си решения – да поглежда проблема отстрани и да проверява дали посоката, която „се чувства“ правилна, действително е такава.

„Основен начин на мислене в България беше да правиш нещата бързо и да работиш на ниско ниво, защото хардуерът беше изключително лимитиран – казва той. – Ние работехме алгоритмично и се опитвахме да решим проблема не с груба сила, а с акъл или похват. Можеш да използваш по-бавен език и въпреки това да стигнеш до решението по-бързо, защото решаваш проблема по съвсем различен начин.“

Докато учи в Английската гимназия в Пловдив, през 1989 г. кандидатства за стипендия за „Колежите на Обединения свят“ – международно образователно движение, възникнало в контекста на Студената война с идеята да събира млади хора от различни държави и да насърчава разбирателството между тях.

„По онова време изпращаха петима българи на година – казва Симеонов. – В комунистическите страни обикновено подборът ставаше с жестоки състезания с няколко кръга плюс интервю, с които целяха да разберат дали ще си добро комунистче – или поне дали изглеждаш като такова, когато тръгваш.“

Така през 1990 г. Симеонов започва да учи в първото училище в мрежата – Atlantic College в Уелс, Великобритания. „Около 160 души на година от 78 страни бяхме в замък от XII век – най-близката сграда до нас беше кръчма на километър и половина, а следващото място беше селце на 5 километра. Имаше основно две правила: „Внимавайте, защото най-вероятно не се разбирате толкова добре, колкото смятате, и се опитвайте да си стоите по къщите след полунощ“. Едно от двете правила спазвахме“, казва със смях Симеонов.

„Изкуственият интелект позволява много по-бързо да натрупаш т.нар. domain knowledge – задълбочени знания в конкретна област. Това е възможност, която е хубаво да използваме.“

Като част от задължителната програма по общественополезен труд на училището, Симеонов посвещава по четири часа седмично в продължение на две години на Морската спасителна служба. Навремето станцията на колежа е била част от кралските служби – тъй като замъкът се намира на брега на Бристолския канал, който има втория най-висок прилив в света, учениците са преминавали обучение, за да управляват моторни лодки и при подаден сигнал са излизали в океана.

„Приливът беше 15 метра нагоре-надолу по два пъти на ден, съответно дори хора, които бяха израснали с това нещо, можеше да се окажат с проблеми“, казва Симеонов. 

Преживяването за него се превръща в своеобразна школа по доверие. „Това беше един вид армейско обучение – да не вярваш на хората около себе си просто не работи при този вид силно стресови ситуации. Разбира се, какво ще вземеш от ситуацията е въпрос на перспектива, но идеята беше, че ако си добре подготвен, учиш и работиш здраво, мислиш и имаш хора, на които вярваш, можеш да правиш неща, които звучат невъзможно.“

Днес Симеонов оценява този опит като шанс да усвои уроци, които спортистите често научават на най-високо ниво, без да му се налага да посвещава живота си на спорта. Освен математика и физика, която оценява на ниво „много под българското“, в колежа той започва да учи и икономика, и много му харесва.

През 1991 г. решава да кандидатства в американски университет. Първият му избор е университет от Бръшляновата лига – в Европа „никой нямаше да ни даде пари“, докато в САЩ още тогава съществува възможността университетът да покрие таксите и издръжката на студентите според финансовите възможности на семействата им.

„Аз и още едно момче бяхме много добри с компютрите и си разделихме света, като кандидатствахме, защото изглеждахме прекалено еднакви – учехме едни и същи предмети, преподавахме информатика… Приеха ни на повечето места, но всички с изключение на едно искаха огромни за мен заеми.“

В контекста на икономическата криза в страната през 90-те години годишният доход семейството на Симеонов е около 360 долара. Съответно такси между 10 и 18 хил. долара излеждат като непосилна сума.

„Години след това разбрах, че не са ми предложили по-висока финансова подкрепа заради работата на баща ми в Кувейт – той беше добър неврорентгенолог, един от първите хора, работили с ядрено-магнитен резонанс – казва Симеонов. – По времето на комунизма изнасяхме персонал към страни, богати на нефт, и един куп от докторите там бяха от соц­блока. Тоест, като доктор ти можеше да генерираш приходи от стотици хиляди долари, но държавата да те таксува на жестоки нива и да получаваш частица от тази сума.“

По онова време множество американски университети използват централизирана система за обработка на данните на кандидатите за финансова помощ, а самата обработка се извършва от външна организация. Симеонов години по-късно си обяснява, че доходът на семейството му вероятно е бил въведен като многократно по-висок – единственият университет, който му предлага пълна финансова подкрепа, използва собствена система за оценка на кандидатите.

„Провеждах толкова странни разговори седмица след седмица с някои от тези университети – казва той. – От Yale например намалиха сумата, която искаха, почти наполовина, но аз им отказах – изглеждал съм много алчен в техните очи. От Macalester College явно бяха прочели папката ми и ми дадоха пълна стипендия, work-study договор и ми помогнаха със самолетния билет.“

Така през 1992 г. Симеонов заминава за малкия частен колеж в Сейнт Пол, Минесота. Моментът е особено благоприятен за Macalester от финансова гледна точка – през 1990 г. дарителският фонд на университета нараства десетки пъти благодарение на акции на Reader’s Digest, дарени от съоснователя на изданието и възпитаник на колежа Деуит Уолъс. (Според стратегическия план на университета от 1992 г. само фондът, създаден с дарението, се оценява на приблизително 399 млн. долара.)

„През година-две си говореха коя сграда да разрушат и да построят наново – казва Симеонов. – Беше много добро време да бъдеш там – в такова миниатюрно училище, ако имаш уважаван професор, който те подкрепя, един куп неща, които са теоретично невъзможни, стават възможни. Беше едно фантастично място, ако можеш да си проправиш пътя сам.“

Този начин на мислене му помага да завърши бакалавърска степен с три специалности – компютърни науки, икономика и математика, въпреки че първоначално му е казано, че няма да успее да покрие всички задължителни курсове в рамките на четири години. „Вземаш каталога, организираш го като графова структура от данни, виждаш зависимостите между курсовете, измисляш пътека, доказваш я и ти казват: „Да, може“.

Преди да завърши през 1996 г. започва да мисли как да продължи образованието си – обмисля да учи икономика с „тежко използване“ на висша математика и компютри в Станфордския университет. По случайност обаче се оказва в един и същи офис с Джоузеф Алер, който заедно с брат си Джеръми Алер дава началото на Allaire Corporation – един от пионерите в разработката на динамични уебприложения.

„Много важен урок за нас беше, че технологията се променя борзо, но анатомията, физиологията и психологията на потребителя за стабилни неща, според които можеш да планираш.“

„Джоузеф се опитваше да публикува база данни на уеба, но програмирането се оказваше толкова трудно, че си каза, че просто трябва да има по-лесен начин, и в края на 1994 г. измисли модерния начин за писане на уебапликации“, казва Симеонов.

В ранните години на интернета ColdFusion – основният продукт на компанията – е сред платформите, които улесняват създаването на динамични сайтове, като позволяват към HTML кода, който определя как изглежда една уебстраница, да се добавят инструкции какво да прави тя – например да извлече информация от база данни и да покаже различно съдържание според заявката на потребителя.

Симеонов на практика получава шанса да работи по нещо, което има потенциала да промени облика на модерния интернет. „Сърбежът по интернета“ надделява – поставен пред избора да влезе в ранния екип на стартъпа или да поеме по академичен път, той избира Allaire.

Симеонов е първият човек с диплома по компютърни науки в компанията – образование, което по-късно надгражда с магистратура в Бостънския университет. „Взех идеята от основателя ни и помогнах да я прехвърлим в система за писане на каквато и да е апликация – казва той. – Около 10% от динамичния интернет в края на 90-те години работеше на наша технология.“

Компанията излиза на борсата през 1999 г., а две години по-късно е купена от Macromedia (днес част от Adobe) за 360 млн. долара. „Станахме десетата най-голяма софтуерна компания навремето – казва Симеонов. – Там бях главен архитект и вицепрезидент по нововъзникващи технологии – около 20 различни продукта бяха около мен.“

След година и половина, прекарани в нощни полети от седалището на компанията в Сан Франциско, Симеонов напуска – вече мисли за собствена компания. „По това време си говорех с нашите VC-та от Polaris Venture Partners – опитни инвеститори, които бяха направили собствен фонд, а ние бяхме третата им инвестиция – само от нас бяха върнали 1.5 пъти целия фонд.“

През 2002 г. Симеонов вече инвестира във фондовете на Polaris и помага на екипа да оценява компании, когато го питат дали е обмислял да стане рисков капиталист. Решава да опита за година, за да види „как стоят нещата от другата страна на масата“.

В КРАЙНА СМЕТКА ОСТАВА В POLARIS

седем години и става пълноправен партньор. „Като рисков капиталист ти продаваш пари и купуваш акции – казва той. – Но тъй като парите са най-заменимата стока в света, ти всъщност продаваш себе си, фирмата си и това, с което можеш да помогнеш. Хубавото е, че всеки ден срещаш много умни, мотивирани и интересни хора, които искат да променят света, но ако самият ти знаеш как да създаваш и развиваш компании, в един момент започват да те сърбят ръцете.“

Тогава Симеонов изгражда необичаен модел на работа – около половината от времето си посвещава на инвестиции, а през останалото време инкубира компании. През годините ролята му в тях варира според нуждите на фирмата – от инвеститор и член на борда до съосновател и технически директор. „Виждах някаква идея и търсех човек, който може да бъде супер СЕО“, казва той.

До 2009 г. в Polaris той помага за създаването на четири компании, сред които софтуерните Veracode и Archivas, както и 8th Ring, която основава и „евтанизира“ след седем месеца. Решението взима, защото осъзнава, че компанията „ще работи, но няма да е толкова печеливша“.

„Това беше много добър урок – ако ще се проваляш, проваляй се бързо и евтино – казва той. – Няма нищо лошо, ако постигането на голям успех ти отнеме много време и пари, но ако ще се проваляш, направи го бързо – най-ценното нещо в живота ти е времето.“

През 2008 г. съосновава Plinky заедно с бившия продуктов мениджър на Google Джейсън Шелън. Преди да разшири дейността си, компанията разработва платформа за създаване и споделяне на съдържание.

Стартъпът набира сийд рунд финансирането си няколко месеца преди масовия срив на финансовите пазари през есента на 2008 г. В рамките на последвалата криза Симеонов си дава сметка, че новата пазарна среда ще оставя все по-малко пространство за модела му на работа. „Компанията все пак я продадохме, но аз разбрах, че ще е много по-трудно да правя нестандартните неща, които исках, в една стандартна фирма“.

Затова през 2009 г. създава собствената си инвестиционна фирма FastIgnite, чрез която до днес прави ангелски инвестиции, участва в бордове и работи оперативно с основатели.

„Няколко месеца след като напуснах Polaris, се оказах на конференция, на която срещнах съоснователя на следващата си компания – казва той. – Пихме по коктейл, поговорихме си и няколко месеца по-късно се занимавахме с потребителската поверителност в онлайн рекламата. Моят модел при тези съосновавания е следният: създаваш компанията, а когато наберете скорост, се заменяш, правиш се ненужен и отново потегляш. Все едно си ракетният ускорител на совалката – помагаш є да се издигне, а когато стигне до по-разредената атмосфера и вече няма нужда от теб, се отделяш.“

С времето Симеонов развива способност­та да разпознава повтарящи се модели в развитието на продукти и бизнеси. „Когато видиш много ситуации с достатъчно ниво на достъп, развиваш усет за закономерностите, който е много устойчив, но и адаптивен към конкретната ситуация“, казва той.

ВЕЧЕ 15 ГОДИНИ СИМЕОНОВ

е фокусиран върху съоснованата от него Swoop, която използва здравни данни и изкуствен интелект, за да помага на фармацев­тични компании да достигат до подходящите пациенти и лекари. Целта е по-ранна диагностика, по-добър избор на лечение и по-добро придържане към терапията.

В самото начало на развитието си Swoop тества технологията си в мобилната реклама на бързооборотни потребителски стоки, преди да я пренесе към по-широкия онлайн пазар като решение за контекстуална native реклама.

С годините компанията постепенно се фокусира върху здравната реклама и се превръща в печеливш и значим играч в сектора. Конкурентоспособността на технологията Симеонов илюстрира с Mayo Clinic – една от водещите медицински организации в САЩ, която заменя Google AdSense с технологията на Swoop.

През 2021 г. Swoop е придобита. „New Mountain Capital ни сложи в една от компаниите в портфейла си – казва Симеонов. – Растяхме бързо и през 2024 г. направихме spin-off, отново станахме самостоятелна компания. Днес сме еднорог, купуваме компании, а следващата година приходите ни ще са значително над половин милиард.“

ДНЕС СИМЕОНОВ СЕ ЧУВСТВА КЪСМЕТЛИЯ,

че голяма част от нещата, които му носят удоволствие – създаването на компании, технологиите, иновациите, са част от работата му. „Нямам този вид разкъсване, при което нещо те кефи, но за да можеш да си го позволиш, трябва да работиш.“

Въпреки това по пътя си е трябвало да изостави част от интересите си. Вярва, че в съвременния свят е трудно човек едновременно да има много широк кръг от интереси и достатъчно дълбочина, която да му позволи да е ефикасен. „Всеки път, когато искаш да правиш нещо с хъс, то иска да расте и да заема повече място в живота ти – казва Симеонов. – Баланс няма, той е винаги динамичен.“

Днес цели да оптимизира живота си „за щастие“. За него то идва от семейството, работата, готварството, измислянето на коктейли и менторството. Симеонов поддържа топла връзка с българската предприемаческа екосистема – участва в борда на Endeavor, Modeshift и Future Unicorns, а в Evrotrust и Team-GPT има менторска и съветническа роля. Зад ангажимента му към тях стои не само вярата в мисията им, но и желанието да остане „закачен“ за България. В ролите си цели да допринася истински за развитието на средата у нас.

“Останах в САЩ, където системата се беше оформила и имаше стандартни начини за работа – казва той. – Тогава обаче бях млад, а България не ми липсваше толкова, колкото сега.”

В момента за него е важно да търси компаниите, които имат потенциала да дадат големи резултати. Казва, че иска в България да има повече успешни компании, които създават богатство, което се разпределя отвъд основателите и висшия мениджмънт – според него това създава предпоставки за ускореното развитие на цялата екосистема.

„Така повече хора добиват свободата да пробват неща, да създават нови компании – създава се един воденичен камък, който започва да се върти с все по-голяма мощност“, казва той.

Според него България има нужда от повече компании в мащабируеми индустрии като софтуера, които могат да продават глобално и да достигат голям размер. Вярва, че появата им има мултиплициращ ефект върху цялата предприемаческа среда – именно в това вижда част от смисъла на собствената си работа в сектора. 

„Ако направиш компания, която може да продава на цял свят, и станеш достатъчно голям, за да покажеш на хората, които работят за теб, какво означава да се работи в голям мащаб, създаваш механизъм за огромно развитие – казва Симеонов. – Това е важно за страната, за хората, за самочувствието им, за качеството на живот, за данъчната база – важно е за всичко.“