Любомила Йорданова: Говорител на планетата

Между конференция за климатичните промени в САЩ, събитие по същата тема в Египет и двудневен форум в Австрия Любомила Йорданова успява да се прибере за два дни в България. Стотиците участия на сцена са я научили как да се държи пред камера. Това се вижда от лекотата, с която позира пред обектива на Forbes.

Облечена е в дрехи на датския бранд GANNI. Йорданова го пред­почита заради нулевия отпадък в част от производ­ството, рециклираните материали и модели обувки от гроздов отпадък. Освен това е клиент на създа­дения от нея скейлъп за проследяване на въглеродни­те емисии и отпечатъка върху околната среда planА.еarth. (Това е името, с което фирмата е регистрира­на в Берлин; компанията се представя публично като Plan A.)

Платформата на Plan A позволява на компаниите да отчитат автоматично въздействието си върху екологичните, социалните и управленските (ESG) фак­тори. Събирането на данни (например за консума­цията на електричество, гориво и брак в производ­ството) става чрез интеграции и не е нужна човешка намеса. Друго предимство на Plan A е, че системата дава персонализирани съвети как сегашните резулта­ти да се подобрят. „Plan A се превърна от SaaS реше­ние, което е добре да имаш, в необходимост“ – казва Йордaнова (33). От 2023 г. Директивата за корпора­тивна устойчивост ще задължи 75% от икономиката в Европейския съюз (49 хил. компании) да подава от­чети за финансова стабилност. Освен това инвести­торите, служителите и потребителите отдават все по-голямо значение дали една компания има устойчив бизнес модел.“

Регулацията засяга всички стопански организации с над 250 служители и/или над 40 млн. евро оборот и/или 20 млн. евро общи активи. Всички те ще калкулират въглеродния си отпечатък и ще изпращат данните до специален отдел на Европейската комисия. За да по­могне в този процес на клиентите си, Йорданова вече работи с екип от 120 колеги. Те са привлечени от ком­пании като Google, Facebook, BMW, AUDI, Световна­та банка, TÜV и едни от най-уважаваните институти за климатично въздействие. Опитът им буди доверие, а то води след себе си при Plan A глобални клиенти като BMW, Audi, N26, BNP Paribas, Societe Generale и Европейската комисия, но също така и българските компании Payhawk и Imagga.

Инвеститорите също са впечатлени от тях, за­това в края на миналата година скейлъпът привлече инвестиция от 9 млн. евро в кръг на финансиране от Серия А. Средствата идват от европейския фонд HV Capital, базирания в Нидерландия Keen Venture Partners и досегашните инвес­титори, френският фонд Demeter и герман­ският Coparion. Това са най-големите акцио­нери в Plan A след Любомила Йорданова.

Свежият капитал от инвестицията по­мага на екипа почти да се утрои, а дей­ността да се разрасне. Plan A има предста­вителства в Берлин, Мюнхен и Париж, но също така и хъбове в Лондон и София – „в тези два града имаме ядро от няколко души, които работят с нас“. От България те са четирима, като общо българите в Plan A са осем заедно със самата Йорданова. Тя е в полезрението на Forbes още от първите го­дини на Plan A. Част е от „30 под 30“ в клас 2019 г., а след отличието от екипа ни Йор­данова получи и други признания. Сред тях са, че беше избрана за лидер във фондацията на бившия президент на САЩ Барак Обама и част от 50-те най-успешни жени в техно­логичните среди на Германия според медий­ната група Handelsblatt.

В КАРИЕРАТА СИ

Любомила Йорданова е положила много уси­лия, но признава, че силният старт в жи­вота от семейството ѝ е помогнал много. „Благодарна съм, че съм родена в България, че съм от добро семейство, че съм имала хубаво образование. Всички тези кутийки съм ги отметнала, но с тях съм усещала и голяма отговорност какво правя с времето си“, казва тя.

Майка ѝ е Саша Безуханова, основател на Move.BG и един от най-влиятелните хора в българския бизнес след промените. Тя е била дългогодишен директор „Публична админи­страция“ за развиващи се пазари в Hewlett-Packard и корица на петия брой (2011 г.) на Forbes България. Освен това Безуханова е и голям поддръжник на зелената кауза и поли­тики и неведнъж е заставала зад тази пози­ция в медийните си участия.

През 2016 г. Любомила Йорданова също се пали по темата за климатичните проме­ни. Тогава тя вече има магистратура по ме­ниджмънт, карала е стажове в места като Citi и Alpha Founders и е живяла в Австрия, Германия, Тайланд, Англия и Испания. От една година работи като сътрудник на осно­вателите в английския стартъп iwoca. Пъ­туване с приятели обаче я кара да погледне на темата лично.

„Plan A се превърна от SaaS решение, което е добре да имаш, в необходимост.“

Отиват до Мароко, за да карат сърф, но плажът не е това, което Йорданова очак­ва. „Мароко е много красива държава, но е много мръсно. Когато влизах във водата, в очите ми се набивахa само боклуците.“ Така почивката се променя и вместо на дъската за сърф Любомила Йорданова я прекарва в събиране на отпадъци.

След това разминаване между туристи­ческите очаквания и реалността Йорданова решава да научи повече за въздействието на човека върху природата. Темата я обсебва и тя прекарва следващата една година в само­обучение за климатичните промени. „Колко­то повече учех, толкова по-ясно разбирах, че ние сме отговорни за промените в климата и че те вече застрашават световната ико­номика. Дадох си сметка, че съществуване­то на бизнесите и всички институции е по­ставено под въпрос.“

Йорданова намира отворени данни в сай­товете на Световната банка и ООН. С тяхна помощ прави и два експеримента. Единият е да изгради модел, който открива най-опасните екологични проблеми за отдел­ните държави и какви средства отиват за решаването им. „Можете да си го предста­вите като много сложен документ в Excel.“ Така Йорданова иска да разбере дали мест­ните власти влагат достатъчно средства в решението на проблемите, или очакват при­родата да се оправи сама.

Изводите? „Няма връзка между пробле­мите и парите, които се харчат в различни направления. Усилията не отиват там, къ­дето има най-сериозна нужда от тях“, казва Йорданова. Оказва се, че не само на инсти­туционално, но и на лично ниво няма разби­ране на темата. Йорданова интервюира 300 приятели и познати на управленски позиции, инвеститори, част от финансови институции и фондове, както и от пуб­личния сектор. Би трябвало те да са загрижени за климатичните промени, защото скоро ще трябва да плащат за тях. „Темата беше нова за повечето хора и нямаше особен интерес към нея. Новини като тези за изчезващи животински видове провокираха емоции, но липсваше задълбочено знание.“

За проблема се говори само от представители на неправителствения сектор и с подкрепата на хора­та от науката. Това обаче не е достатъчно според Йорданова. „Идвах от света на финансите и бизнеса и знаех, че те също трябва да участват в решение­то. Всички около мен се чудеха защо напускам работа с добра заплата и сигурност. Звучеше им безумно да искам да изградя зелен бизнес и ми казваха, че това ще е неправителствена организация“, казва Йорданова.

Един от аргументите тогава е, че няма регулации и устойчивите политики са пожелателни.

Тя обаче е решена да действа. Лондон изглежда, че не е най-подходящото място за нея – повечето от приятелите ѝ не я разбират, референдумът за Брек­зит е определил пътя на кралството и Йорданова то­ку-що се е разделила с приятеля си. Освен това по всичко личи, че Лондон не е узрял за зелените поли­тики така, както Берлин. Харесва града и вярва, че в него има по нещо на всеки.

За да регистрира компанията по закон ѝ трябват 25 хил. евро (в Англия може да го направи с 12 паунда). Разполага със сумата заради спестявания от предиш­ните си позиции. По-важното за нея е, че родители­те ѝ я подкрепят. „Те са моите първи инвеститори и никога не са поставяли под съмнение избора ми да променя напълно живота си в рамките на един месец. Сигурно им е звучало много интересно това мое реше­ние. Въпреки това казаха, че аз знам най-добре за себе си кое е най-добро и те могат само да ме подкрепят.“

Йорданова регистрира компанията на 21 април 2017 г. В графата за адрес слага личния си в Лондон, защо­то още няма квартира в Германия. Скоро след това пише пост във Facebook. В него разказва за случващо­то се около нея и за решението си да развива бизнес, който да помага за разпределяне на дарения към еко­логични каузи чрез наука. Това е първият вариант на идеята ѝ и той ще мине през много трансформации, но много хора се впечатляват от поста. Част от тях я питат дали може да помагат като доброволци. Други ѝ помагат, като ѝ дават безплатно споделено пространство за работа в Берлин, появяват се адво­кати на доброволни начала и хора, които я водят на подходящи събития.

Един от потребителите, които пишат на Йорда­нова, че темата е важна и за тях, е Нейтън Бонисо. Той става първият служител на Plan A, а скоро след това Любомила Йорданова му дава символичен дял от компанията. Освен това навсякъде пише, че той е неин съосновател. „Инвеститорите не гледаха добре на жена – основател на стартъп, особено ако е сама. Аз не мисля така, но за някои хора това е троен риск и имах сериозни перипетии“, казва Йорданова.

Като стартъп в нелеката сфера на екологията Plan A прави много експерименти, докато открие ра­ботещия бизнес модел, който ще позволи да дейст­ват устойчиво. Така от B2C компания за информиране и набиране на дарения те се преориентират в B2B компания, която осигурява на бизне­сите знания и възможности да намалят въ­глеродния си отпечатък. „Разбрахме, че сред­ствата, които могат да бъдат набрани от отделните хора, са недостатъчни, за да раз­решим такъв глобален проблем“, казва Йор­данова.

ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДВЕ ГОДИНИ

за нея най-тежко е, че няма достатъчно ре­сурси и не може да си позволи експерти с повече опит. „В този период са изплакани много сълзи за Plan A“, казва Йорданова. Раз­растването на стартъпа става възможно заради инвестициите за 3 млн. евро, които набира през 2020 г. от японската банка Softbank, френския фонд Demeter и герман­ския Coparion. Всяка организация идва с нови клиенти за Plan А. Така в рамките на една година компанията нараства от 7 до 40 слу­жители. Освен това увеличават клиентите си. „На много места по света интересът към Plan A не произхожда от регулаторни изисквания. Водещо е желанието на хората да допринесат за решаването на един общо­човешки проблем – замърсяването на плане­тата.“

В началото на 2020 г. корона кризата на­нася удар върху бизнеса, но европейските икономики залагат на възстановяване чрез устойчиво развитие. Това предизвиква не­разбиране и паника на пазара. И тук Plan A поема ролята да обясни случващото се на достъпен език. Затова Любомила Йордано­ва почти винаги приема покани да бъде лек­тор на публични събития. „В първите месе­ци на COVID-19 съм имала седмици с по 10 презентации. В следващите месеци понякога стигах до седем–осем участия. Не го правя само за да рекламирам Plan A. Не. Влагам много усилия за всяка аудитория и разказ­вам за генезиса на промените в климата и как можем да допринесем към решаването на проблема.“

Шумът около работата на Plan A стига до Eвропейската комисия, BMW, Societe Generale и Vinci, втората по големина ком­пания в света в строителната индустрия. Тя също започва да използва платформата на Plan A. През март 2021 ЕК кани Любоми­ла Йорданова да говори на SXSW Conference & Festivals. В събитието участват и ръко­водителите на отделите по устойчиво раз­витие на Google, Microsoft, SAP.

През същата година Българската фондо­ва борса също изпраща запитване за парт­ньорство. Целта им е да може публичните компании да имат еднакъв начин на осчето­водяване на ESG. За шест месеца екипът на Plan A превежда софтуера на български и го съобразява с нуждите на пазара. Решението на БФБ е стратегически ход, защото чрез него България изгражда стандарт в докла­дите.

„Ако погледнем исторически, на много пазари тази промяна се е случила хаотич­но, защото всеки сам си избира как да осчетоводява. Някои използват софтуери като нашия, други използват консултанти, трети калкулират сами. Накрая регулатори­те имат данни в различен формат, които са много трудни за четене“, казва Любомила Йорданова. За нея това е един от големите проблеми при новите ESG регулации. През следващите години институциите ще поло­жат усилия да уеднаквят форматите. Това ще принуди част от компаниите да проме­нят подхода си в движение.

„Звучеше им безумно да искам да изградя зелен бизнес и ми казваха, че това е неправителствена организация.“

За да си спестят този риск, Payhawk и Imagga стават първите клиенти на Plan A от България. Амбицията на Йорданова е през следващата година екипът ѝ в Бъл­гария да се разрасне и да започнат работа с още компании от района. „Тук има много талантливи хора, и те ще ни помагат. Освен това аз съм от България и бих искала да допринеса чрез нашия успех тя да стане лидер в темите около ESG. България не е голяма икономика и може бързо да се взи­мат решения, които да водят до развитие.“

През 2022 г. Plan A съсредоточава вниманието си в това да разшири международното си присъствие. С тази цел затваря ключов клиент като BMW. „Благо­дарение на такъв тип сделки оборотът ни през 2022 г. ще нарасне 10 пъти“, казва Йорданова. Тя отказва да посочи точни числа, актуалните данни не са налични и в официалните германски регистри.

Хората са важна част от справянето с климатич­ните промени. Затова през следващите години Лю­бомила Йорданова цели да привлече още експерти от престижни компании и институти. Създадената от екипа ѝ платформа Plan A решава наистина глобален проблем и за да постигне по-добри резултати по-бър­зо, иска да засили представянето си на международно ниво.

Днес Любомила Йорданова гледа на устойчивото развитие и климатичните промени много по-различно, отколкото когато стъпва на плажа в Мароко и от­крива проблемите. „Винаги има една нишка лудост и наивност, когато започваш нещо свое. Важното е да вярваш, че няма кой друг да реши този проблем. Раз­бира се, аз сама не мога, но искам да съм катализатор за промяната“, казва Йорданова. Последните години за нея са много динамични и понякога летата преми­нават без време за по-дълга почивка. Йорданова не е ходила в Мароко от лятото на 2016 г., когато е съби­рала боклуците по плажа. Вярва обаче, че с Plan A сега помага много повече на планетата и сърфът може да почака.