Инес Субашка: Да побеждаваш себе си
Oтговарям за секторите образование, шоубизнес, търговия.
Инес Субашка извървява пътя от професионалния баскетбол до собствени зали за тренировки с постоянство, дисциплина и научени уроци. Днес тя е сред най-популярните инфлуенсъри за здравословен начин на живот и писател с над 50 хил. продадени книги
В началото на 2024 г. платформата за аудиокниги Storytel стартира нов подкаст, посветен на здравето, спорта и храненето. За броени дни епизодите се превръщат в едни от най-слушаните сред стотиците хиляди заглавия в платформата. Автор и водещ е 34-годишната Инес Субашка, която изненадва аудиторията със задълбочени научни познания по темата и натрупана мъдрост от много лични предизвикателства в професионалния спорт и извън него. Като треньор, писател и създател на онлайн съдържание, епизодите от подкаста са само следствие от всичко, което прави с постоянство и дисциплина всеки ден повече от 15 години.
Пътят на Инес Субашка в спорта започва, когато е на 13 години. Влиза в баскетболната зала и това се превръща в любов от пръв поглед. Като дъщеря на бивши баскетболисти, изглежда, носи таланта в гените си, защото три месеца след първата си тренировка печели награда за най-полезен състезател. Следват още отличия, участия в международен лагер, където е забелязана от треньори на топотбори, и получава покани да тренира в чужбина. На 15 г. заминава за Щатите, където да продължи образованието си и да тренира баскетбол. По време на сезона тренира и се състезава с отбора на колежа, а след края на сезона играе за клубен отбор.
Скоро след първите успехи там обаче се контузва. „Извадих си рамото и се завъртях в един омагьосан кръг да се контузвам, после шест месеца да се възстановявам, после пак да се контузвам“, казва Субашка. Последната си тежка контузия преживява, когато е на 18 г. по време на проби в Италия, където планира да продължи кариерата си. Тогава взема трудното решение, че ако иска да съхрани здравето си, трябва да се откаже от най-голямата си мечта, и прекратява баскетболната си кариера.
Следват периоди на възстановяване, депресия, хранителни разстройства, отдаване на нов спорт. „Плуването беше нещото, което ми помагаше да давя болката си и да събера сили отново, за да намеря себе си и да си изградя нова идентичност“, казва Субашка. От моментите на тежка физическа, емоционална и психическа болка тя извлича важни уроци в търсене на нови възможности и нов смисъл в живота си. „Просто ставах всеки ден и правех каквото ми предлага денят, това ми помагаше да откривам ново удовлетворение, за което да се хвана“, казва тя.
Това, за което се хваща, е случаен филм за крос-фит тренировките, който гледа. Много ѝ напомня за физическата подготовка в баскетбола и решава, че може да води подобни тренировки. Така през 2011 г., когато е на 21, Субашка започва да води тренировки на стадиона. Първоначално идват само сестра ѝ и двамата ѝ най-добри приятели, но на стадиона тренират много други хора, които постепенно забелязват тренировките на младото момиче. Паралелно с това тя си създава сайт, в който започва със спортна дисциплина всеки ден да пише статии на тема движение и хранене. По този начин достига до все повече хора – както онлайн, така и на живо на стадиона, и групата ѝ с трениращи постепенно нараства.
„В края на лятото бяха около 20 човека, но дойде зимата и условията на стадиона станаха много сурови. Отново бях със сестра ми и най-добрите ми приятели и без клиенти“, спомня си тя.
Тогава тръгва да търси първата зала – намира стар фитнес точно до стадиона, където не плаща наем, а такса за всеки човек, когото тренира. Залата бързо се пълни, а тя води тренировките сама, понякога по 12 часа на ден. Не може да поеме притока на хора, които искат да тренират с нея, затова намира друг треньор, когото да обучи във философията и стандартите си и който да поеме част от клиентите.
Три години след първите тренировки на стадиона популярността на Инес Субашка като треньор и автор на статии по темата вече е нараснала толкова много, че часовете за тренировки отново са пълни и тя предприема следващата си стъпка – да отвори собствена зала. Инвестира всичките си спестени пари и през 2014 г. отваря първата зала IFS в кв. Стрелбище в София.
„Никога никой не ми е помагал финансово. Парите, които бях изкарала от тренировките на стадиона, ги инвестирах в първата зала, а след това парите, които бях изкарала от първата зала, инвестирах във втората“, казва тя.
В етапа на разрастване среща неочаквани предизвикателства. Намира нови треньори, но първоначално хората не искат да тренират с друг, освен с нея. Затова тя създава собствени стандарти, обучава треньорите на методите и упражненията, структурират заедно тренировките за всеки отделен клиент, а когато треньорите са достатъчно готови да водят сами тренировки, тя проверява всяка написана тренировка предварително, за да се увери, че отговаря на стандартите ѝ. „Всеки човек има отделна тренировка, която е написана за него. Затова тренировките са с предварително записване, за да можем да подготвим програмата така, че всеки да получава индивидуално отношение, дори и да е записан на групова тренировка“, обяснява Субашка и добавя, че в груповите тренировки понякога има по 3-4 треньори, които да покриват всички присъстващи и да работят с трениращите спрямо техните моментни възможности.
Именно записването за тренировки показва на собственичката на залата, че е време за следваща стъпка. Графикът е пълен, а клиентите си навиват аларма от предишната седмица кога ще бъде пуснат новият график за записване, за да могат да се включат в тренировките.
През 2017 г. отваря втората зала IFS в кв. Изток. Помещението, което харесва, преди е било ресторант и се налага сериозен ремонт. По-сериозен, отколкото въобще е предполагала. „Буквално дадох всички пари, които бях изкарала до този момент, за ремонт. Ако знаех предварително, сигурно никога нямаше да се навия“, казва тя.
Притесненията ѝ от отварянето на втората зала са няколко – от една страна, как ще успява да следи за качеството и да управлява двете места едновременно, а от друга – дали ще привлече достатъчно трениращи, тъй като залата е на ново място. Оказва се, че стандартите, които е разработила, и инвестираното време в подготовка на екипа се отплащат в работа като добре смазана машина, която функционира и без нейния контрол. Трениращите пък откриват пътя си към залата благодарение на нещата, които Инес Субашка прави и извън залата. Писането е нейният начин да изразява себе си и да споделя всичко, което научава и открива за здравето и успеха. В блога ѝ има над 1500 статии, а в телефона ѝ – над 4000 бележки с идеи за нови статии. „Смятам, че блогът ми е основата за това, което съм постигнала до този момент, тъй като ми позволява да достигна до много хора. Виждат нещо в блога и това ги провокира да дойдат в залата, или ако не могат да дойдат в залата, се вдъхновяват от статиите, книгите или тренировките онлайн“, казва тя.
Първата си книга Инес Субашка издава през 2016 г., осмата – през 2024 г. Темите са свързани с движението, храненето, волята, изграждането на навици, преодоляването на болката. Страстта ѝ към писането я отвежда и в книгоиздателския свят. За първите две книги си партнира с издателство, но след това започва да работи със собствен екип и да ги издава сама. Книгите се продават основно онлайн през сайта ѝ, както и в някои от големите книжарници, а тиражите, които отпечатва, надминават многократно българските стандарти за бестселър от 2 хил. броя. „Винаги първите тиражи са по 5 хил. броя, като повечето ми книги имат по 3–4 тиража“, казва Субашка, която до момента е продала над 50 хил. копия от книгите си.
През последните години тя споделя натрупания си опит и като мотивационен лектор, изнася семинари и обучения. Страстта ѝ към четенето и науката пък я тласка в още една посока на личностно развитие – от година е докторант в Националната спортна академия.
Постоянството ѝ в създаване на съдържание и споделяне на опит я превръща в авторитет в сферата на спорта и здравословния начин на живот, но COVID-19 я превръща в инфлуенсър. По време на пандемията двете IFS зали са затворени за около шест месеца. През това време Субашка решава да снима видеа с тренировки от вкъщи, които стават хит, а впоследствие използва този опит, за да разработи онлайн платформа с видеотренировки.
Макар да не монетизира популярността си в онлайн пространството с рекламни договори, каквато е практиката при инфлуенсърите, броят на последователите ѝ я поставя в категорията на макроинфлуенсърите – има над 100 хил. последователи в социалните мрежи и 10 хил. абонати в YouTube канала си.
„Много хора искат да постигнат нещо от днес за утре. Успехът изисква търпение. На мен никога не ми е било самоцел да изграждам име, просто обичам това, което правя, и съм постоянна в него. И мисля, че хората ми вярват, защото наистина практикувам това, което проповядвам, а не го правя заради популярност или да изкарвам пари от него“, казва Субашка и добавя, че за нея това не е просто бизнес, а призвание, за което живее.
