По какъв начин личният и професионалният ви път ви доведоха до създаването на More By Us?

Пътуването ми към дизайна претърпя някои интересни обрати. Започна в спортната индустрия, където работих в областта на маркетинга, докато учих икономика и спортен мениджмънт. По-късно записах магистратура „Управление на човешките ресурси“ и изненадващо за мен бях обявена за Най-добър млад мениджър Човешки ресурси в България през 2006 г.

Въпреки че не спирах да се развивам професионално, продължавах да имам силно желание да творя. През 2008 г. реших, че трябва да направя значителна професионална промяна, и се върнах в университета, за да уча дизайн. Сега от дистанцията на времето оценявам това като едно от най-добрите решения в живота ми.

Дизайнът ме освободи и ми даде инструментите да изразя себе си. Най-накрая правех нещо наистина забавно. В първите години съжалявах, че не съм започнала по-рано. Смятах, че съм загубила време в учене на неща, които не съм искала истински да правя. Сега обаче знам, че разнообразният ми опит ми дава много по-дълбоко и ясно разбиране на бизнеса и на моите клиенти.

През 2016 г. регистрирах More By Us и от тогава до сега съм щастлива да живея личната си мисия и да отъпквам пътечки там, където преди е нямало нищо.

Кога осъзнахте, че дизайнът е вашето призвание, и през какво трябваше да преминете, за да стигнете до реализация?

От съвсем малка правех ситопечат с темперни бои и шиех тениски. Обичах миризмата на мастило и боя. Фактът, че имах шанса да живея в семейство, в което виждах как един дизайн се превръща в изделие, беше вдъхновяващ за мен. Нямах търпение да мога да го пипна, да го помисля, да го изработя аз. Баща ми ме насочи да уча икономика и спортен мениджмънт, за да мога един ден да поема семейната спортна фирма. На пръв поглед, страхотна логика, добра стратегия, но това се оказа неговата мечта, не моята. Въпреки всичко темата ми беше интересна и полезна. Все още знам теория и методика на спортната подготовка. А това е важно за всяко състезание.

Винаги съм се възхищавала на хората, които знаят какво искат от ранна възраст и го преследват през целия си живот. Всъщност сега си давам сметка, че страхът да се изправя срещу някого, който е правил само това, беше и причината да не сменя посоката много по-рано. Професорите в университета ми помогнаха да намеря себе си и ми дадоха старта, от който имах нужда. Бях на около 30 години, когато за пръв път разбрах, че мога да правя дизайн. Не съм мислила за наградите и успехите. Исках да следвам пътя си, да ставам по-добра всеки ден. Знаех, че отдадеността към първите ми клиенти ще привлече нови, и така започнах своята кариера. Никога няма да забравя един от съветите, които получих, когато съобщих, че ще създавам само дизайн – „Намери си нормална работа, не се занимавай с глупости!“. Сега знам, че решението да слушаш себе си е винаги правилно. 

Колко е трудно да сте жена и майка и в същото време Жена на върха?

Да си стартиращ дизайнер и самотен родител, без значение на пола, не е лесно. Сега смятам, че всяко лишение си е струвало. Бях с нула опит и малко дете, успехите и загубите ги преживяхме заедно. Той беше „съучастник“ във всичко от старта до спечелването на редица международни награди за дизайн и иновации. Мисля, че това го накара да израсне с вярата, че няма нищо невъзможно. Като майка и жена вярвам, че това е най-важният урок, който мога да дам на детето си. За мен семейството винаги е било на първо място.

През последната година и половина всички мои успехи бяха сякаш бледи поради моите тревоги, свързани с болестта на брат ми, с когото бяхме много близки. Загубата му е най-трудното изпитание, през което преминавам. Сега знам, че най-доброто, което можем да направим с живота си, е да се погрижим за хората, които обичаме, но и да следваме сърцето си каквото и да ни струва това. Знам колко беше щастлив да види всяко мое постижение, но и в онзи момент работата ми даде силата аз да се погрижа за него.

Вълнувам се да виждам все повече жени, майки и бизнес дами, които не се страхуват от трудностите и знаят, че няма нищо невъзможно. Като жена на върха, пред мен са всички останали върхове и нямам търпение да се предизвикам. И заради всички любими хора, които вярват в мен.

Какво е More By Us, към кого е насочено, какви са клиентите ви?

More By Us е името на креативното ни студио. Идеята за името ме намери сама. Може би няколко години не бях сигурна как и за какво ще я използвам, но когато реших, че съм готова за следващия си бизнес, се оказа, че вече имах име.

Клиентите ни са големи международни компании предимно в Северна Америка и Западна Европа. Те често имат нуждата да „преведат“ идеите си на езика на символите, знаците и културата на определени пазари. За мен това да ги изследвам и научавам за различните култури през призмата на дизайна е вълнуващо. Работим и с по-малки компании и стартъпи, което прави работата ни разнообразна и подхранва нашето любопитство към всичко ново, което се появява на пазара.

Какви бяха предизвикателствата в стартирането и развитието на бизнеса и как ги преодолявате?

Ако започнем с това, че аз трябваше да ръководя семейната спортна фирма вместо креативно студио, всичко останало е бонус. Аз имах ясна идея с какво се захващам. Стартиращите фирми в България са натоварени с огромно количество административни изисквания, които имат срокове и не търпят отлагане дори преди да имат клиенти. Това е нещо, което мисля, че е възможно и би трябвало да се спести на бъдещите предприемачи. Ангажирането на „Веда Акаунтинг“, които имат огромен опит със стартъпи в технологичния сектор, беше това, което ни позволи да се фокусираме върху работата си напълно и да се развиваме.

Какво ви помогна да се позиционирате на международния пазар?

Дори не съм подозирала, че това, което правим, е на толкова високо ниво, до момента, в който трябваше да се конкурираме с големи международни агенции. Всъщност дори не сме стигнали нивото, на което бих искала да бъдем, но мик­сът между персоналното отношение към клиентите, скоростта ни на реакция, резултатите, които успяваме да постигнем, е нещото, което смятам, че ни помогна да спечелим и задържим клиентите си на всички пазари.

Как технологиите променят средата? По какъв начин AI се отразява на дизайнерите? Да очакваме ли, че ще „вземе работата“ на много от тях, и за какво трябва да сме подготвени?

С развитието на технологиите професиите на всички нас се променят. Това е напълно нормално. AI отвори нова врата за креативността, за която дори не сме мечтали. Днес можем да разгърнем потенциала си с лекота, и по-важното – да постигнем резултати, които само преди няколко месеца биха означавали значителни инвестиции. Вълнувам се за възможностите пред нашата професия. Креативността, идеите, емпатията, човешкият контакт не могат да се заменят със софтуер. Ако един дизайнер е креативен, добър в това, което прави, гъвкав и готов да учи постоянно, единствено и само би добавил стойност към проектите на клиентите си.

Кои са уменията или нагласите, които дизайнерите трябва да имат, за да се адаптират към динамично променящия се свят на технологиите?

Мисля, че това важи за всяка професия днес – гъвкавостта и нагласата да се учи ежедневно помагат изключително много. Поради скоростта на развитие на технологиите, особено в дизайна, ни се налага да учим ежедневно. Не просто ставаме по-добри за нашите клиенти, но се вдъхновяваме от новооткритите възможности да изразим себе си по друг начин. Не по-малко важно за мен е хората да се научат да почиват активно и да се заредят. В креативния бизнес това е един от най-важните фактори, за да можем да сме свежи и да реагираме адекватно.

Вие самата неведнъж сте правили смели промени. Какво е нужно, за да вземате тези решения и да правите следващата крачка?

Понякога е нужна доза лудост и малко смелост да скочиш. След това просто се фокусираш над следващата малка стъпка и това правиш всеки ден. Преди няколко месеца съвсем на шега казах, че искам офиси в Ню Йорк, София и Токио. За момента идеята беше толкова абсурдна, че всички се смяхме много. Два дни по-късно ни се обадиха колеги от Америка и ме попитаха защо нямаме адрес в Ню Йорк. Същия ден имахме адрес в Ню Йорк и започнахме регистрацията на дружеството в Северна Америка. В момента не мога да кажа колко успешно ще бъде това приключение, но съм много любопитна да разбера.