Младите българи търсят не просто работа, а начин на живот
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
През последните години се наблюдава фундаментална смяна в ценностите и жизнения кръгозор на новото поколение, каза пред БНР Пламен Робов от Българската конфедерация по заетостта.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Младите търсят не просто работа, а начин на живот, който да им позволява автономия и баланс.
- Днес все по-малко млади българи избират занаятчийски професии или работа, която изисква постоянно физическо присъствие – във фабриката, офиса или на обекта. Причината е проста: часовете от 9 до 6 не дават никаква гъвкавост. А какво е атрактивно? Всичко, което позволява свобода и работа от разстояние – IT секторът, аутсорсингът, дигиталният маркетинг, онлайн съдържанието и пр. Според Робов компаниите трябва да се адаптират и да предлагат повече гъвкавост, а пък новото поколение – “да се приземи” в очакванията си
- Това обаче е сериозно предизвикателство за българския стопански модел, все още силно зависим от традиционните форми на заетост в сектори като производство, услуги и други, изискващи физическо присъствие.
- „Да кажем, че между 120 и 150 хиляди варира числото на хора до 29 години, които ги няма никъде официално, т.е. те нито учат, нито работят – казва Пламен Робов. – Естествено, друга голяма причина, която оказва влияние, това е сивият пазар. Немалка част от тези млади хора работят по някакъв начин, но това не е отразено официално, т.е. те са в сивия сектор. В по-широк мащаб, статистиката показва, че като цяло около един милион неучещи и неработещи българи, които имат право да работят, не допринасят за икономиката.”
NEET В БЪЛГАРИЯ
Наричат ги NEET (Not in Education, Employment or Training) – млади хора между 16 и 29 години, които нито учат, нито работят, нито се обучават. Тази група расте в цяла Европа и е отразена и в доклади на Евростат. У нас обаче картината е още по-сложна заради демографския спад и устойчивия сив сектор. Проучванията показват, че делът на безработните български младежи е значителен. Част от тях доброволно избягват пазара на труда и образованието, оставайки при родителите си и разчитайки на тяхната финансова подкрепа. Други пък не са доволни от това, което им предлага трудовият пазар.
“Има и специфични причини, характерни за тази конкретна група. Една от тях, може би, която е по-интересна, е спадът на интереса у младите да работят на трудов договор. Новите поколения са много по-склонни към гъвкави форми на работа – фриленс, граждански договори, проектен принцип и пр. При младите този тип работа става все по-популярен и обратно – класическата работа на трудов договор е все по-малко атрактивна.”
