От лимитирана чанта на Шварценегер до глобален стартъп: Историята на goodbag

След като продават 1 милион умни чанти, основателите на австрийския стартъп goodbag, сред които българинът Тодор Лазов, си поставят за цел да създадат всеобхватно приложение за устойчивост

Преди началото на разговора си с Forbes Тодор Лазов сваля от рамото си текстилна чанта с портрета на Арнолд Шварценегер и разпалено започва да разказва историята ѝ. 100 бройки от лимитираното издание на торбата са създадени специално за благотворителната вечеря, на която актьорът ежегодно събира известни личности, за да подкрепи екологични каузи. „Имаме големи клиенти като YouTube и Hyundai, обаче да ни потърси Терминаторът беше една от най-яките и изненадващи случки за 2024 г.“, казва Лазов.

Шварценегер всъщност застава зад смислената идея на чантата: в нея има вграден NFC чип, чието сканиране с телефон носи т.нар. семена – дигитални точки с монетарна стойност, които може да бъдат дарени на неправителствени организации за засаждането на дървета или събирането на пластмаса от океана. Даренията се спонсорират от компаниите в клиентската мрежа на goodbag – стартъпа зад идеята, който Лазов съосновава през 2016 г. заедно с австриеца Кристоф Хантчк.

Днес чантите на компанията може да се намерят в над 1800 магазина в Европа, сред които шведската верига супермаркети Denner и португалските Continente, а The BMW Foundation, LG и Mastercard са само част от корпоративните клиенти в портфолиото на стартъпа. Влиянието на goodbag може да се измери в над 135 хил. засадени дървета и над 300 хил. събрани пластмасови торбички. Както Лазов споделя, трайната промяна в поведението на потребителите е друг аспект на успеха, който трудно може да бъде измерен.

ИНТЕРЕСЪТ НА ЛАЗОВ (37)

към екологичните проекти се ражда още в гимназията, където той е част от екоклуба на софийското 73-то училище и засажда първото си дърво. „Тогава всъщност разбрах, че това не е просто работа за един човек, а професионална дейност, която може да бъде оптимизирана, за да се направи по-масова“, казва той.

Тази идея така и не напуска подсъзнанието му. През 2009 г. той постъпва като бакалавър по медийна информатика във Виенския технически университет, а три години по-късно работи като разработчик за местен ресторант. Възложена му е задачата да направи мястото иновативно. „Развивахме система, при която получаваш таблет вместо обикновено меню, по време, когато нямаше смартфони – казва Лазов. – Имахме продукт, който заедно с ресторанта правеше 6-цифрени суми на година, но не беше скалируем. Това бяха доста скъпи уроци, които в ретроспекция се изплатиха като част от образованието.“

През 2016 г. Лазов участва и в иновационната програма на университета, която му дава всеобхватна информация за изграждането стартъп, включително административната страна на процеса, и го учи на меки умения – как да разказва историята си, да се представя пред инвеститори и пр.

По същото време се запознава с Кристоф Хантчк във Facebook група за австрийски стартъпи. Интересът на Хантчк клони към поведенческата психология, която изучава. Така двамата започват да мислят за начини да мотивират хората към действия, добри за околната среда. Създават уебсайт, където потребителите споделят устойчивите решения, които са взели през деня – например, че са карали колело или са използвали повторно бутилката си. „За награда имаше няколко спонсора, които им даваха напитки или билети за театър – казва Лазов. – Обаче действието, което хората правеха с гордост, беше да преизползват торбите си за пазар.“

ТАКА СЕ РАЖДА ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЧАНТА

за многократна употреба с чип, който да се сканира при пазаруване. Инстинктът на Лазов отново го води към таблетите, затова бизнес партньорите създават прототип на стационарен таблет и започват да работят с няколко малки магазина. „Не беше най-добрата идея, но хората ги използваха – казва Лазов. – Това ни даде валидация да вземем първия грант за реализиране на идеята от една университетска асоциация в Австрия.“

През 2018 г. основателите участват в стартъп акселератор на IKEA, който оказва ключово влияние върху развитието им занапред. В продължение на три месеца те живеят в бунгала в шведските гори и карат колела до сградата в Елмхулт, където гигантът е основан преди повече от 60 години. „Чувствахме се като бизнес монаси – казва Лазов. – Гостуваха ни хора от веригата на IKEA, които се занимават с продуктовото позициониране в компанията, обясняваха ни как се правят финансите за три години, откъде идват материалите, какви са изискванията за етичен добив… Тази експертиза беше комбинирана с менторство от хора, които или са имали собствени бизнеси, или са помагали като консултанти на множество предприятия.“

Програмата учи основателите да създават чанта, която потребителите да искат да използват, и да организират ефективен процес за производство и доставка. Впоследствие те осъзнават, че клиентите им могат да бъдат както големи вериги, така и корпорации или индивидуални потребители.

През 2019 г. предприемачите участват в Maze X – програма за стартиращи компании в Лисабон, където се учат да скалират въздействието си и да стигат до сърцата на потребителите. „Научихме как да направим цялостно движение, което да доведе до голяма поведенческа промяна – казва Лазов. – Когато бизнес моделът и моделът на въздействие се съберат, влиянието се умножава.“

Същата година Apple отключва достъпа до NFC стандарта, който позволява на Лазов и Хантчк да вградят чип в чантите си, който да се сканира с телефон. Така те стартират и мобилното приложение на goodbag и залагат на геймификация, за да мотивират потребителите. Започват да интервюират клиентите си, за да вникнат в мисловните им процеси по време на пазаруване, и постепенно включват ранглисти и постижения в апликацията. Разработват модел, при който всяка компания, с която работят, може да стане спонсор на семена, които на свой ред да подкрепят съответна кауза. Развиват мрежа от неправителствени организации, към които насочват даренията.

2020 г. отбелязва първата по-мащабна поръчка за стартъпа. 50 хил. чанти се разпродават за осем седмици, а екипът на компанията прави първото си дарение към партньорска организация за засаждането на 1000 дървета. В този момент мечтата на основателите придобива съвсем нови очертания.

ДНЕС ЕКИПЪТ НА КОМПАНИЯТА СЕ СЪСТОИ

от шестима души, а 90% от приходите идват от продажбата на физически продукти и софтуерни такси към корпоративни партньори. През 2024 г. оборотът на goodbag достига 486 хил. евро. Лазов оценява положително факта, че технологията на компанията може да бъде интегрирана във всеки един продукт. В момента стартъпът има в портфолиото си и преизползваема чаша.

Към момента чантите се произвеждат във внимателно подбрани фабрики в Индия и Пакистан, които спазват високи социални и екологични стандарти: не се допуска детски труд, не се използват пестициди, оптимизира се водната консумация, а работното време е регулирано. „Когато работиш с големи марки, не можеш да си позволиш да правиш компромиси – казва Лазов. – Прозрачността е основна наша ценност, а веригата трябва да е изпипана от А до Я.“

Неправителствените организации в мрежата на goodbag, сред които WeForest и WWF, също са предварително проверени. Към момента те получават цялата стойност на дарението, а goodbag играе ролята на посредник, осъществяващ транзакцията. „Въздействието трябва да е истинско и да има ясно квантифициране – казва Лазов. – Знаем, че с едно евро се засажда например едно дърво, знаем къде точно се засажда, дали теренът е частен или държавен, дали има проект за залесяване там. Същото важи и за почистването на пластмаса – знаем дали има инфраструктура за преработка.“

КАКТО ЛАЗОВ СПОДЕЛЯ, БЪДЕЩЕТО НА СТАРТЪПА

е да се превърне в суперапликация за устойчивост. На практика основателите се връщат към визията, която са имали за компанията си още през 2016 г. – да мотивират потребителите към позитивна промяна в повече от едно направление. Само че този път са екипирани с опит и ноу-хау.

Отскоро в мобилното си приложение goodbag има интегриран баркод скенер, с който може да се види нутрискорът на даден продукт, произхода му, биосертификатите му, както и дали опаковката му е рециклирана и рециклируема.

„Целта е всяко едно действие, което направиш в апликацията, да бъде награждавано – казва Лазов. – Бета версията, която тестваме сега, позволява да видиш къде можеш да рециклираш определени материали, къде са вегетарианските ресторанти в града ти, кои кафенета не използват пластмасови прибори и пр. След това можеш да оценяваш местата и продуктите, които използваш.“

Компанията днес има два инвеститора в борда си, както и два бизнес ангела, чиято помощ и подкрепа Лазов искрено цени. „Винаги, когато е имало проблеми в миналото, са ни подавали ръка – казва той. – А най-хубавото е, че всеки наш инвеститор наистина вярва в това, което правим.“ За стартъпа тепърва предстои следващ инвестиционен рунд, с който основателите целят да наберат между 1,5 и 3 млн. евро за разрастване на продуктовия си екип и за развитието на апликацията.

„Всички малки действия могат да бъдат квантифицирани по някакъв начин – казва Лазов. – Когато се квантифицират в рамките на един човек, е много готино, обаче когато ги видиш в общество от 50 хил. души, разбираш, че всяко едно малко действие не е просто капка в океана, а създава вълни и цунамита накрая.“

В края на разговора, изпълнен с ентусиазъм, който прозира в очите на Лазов, на въпроса дали можем да спасим света, той отговаря: „Това, което ми дава много надежда, е, че хората и компаниите, с които работя, наистина искат да постигнат нещо. Нямам рецептата или решението, но всяка малка стъпка в правилната посока наистина има значение.“