Хотели, курорти, пътешествия
Малко са онези, които биха влезли в ожесточен спор дали Амалфийското крайбреже южно от Неапол не е едно от най-впечатляващите места в Италия. Морската му красота е Морската му красота е кинематографична и съвсем логично районът се е превръщал в площадка за редица филми, сред които “Романс в Неапол”, “Талантливият господин Рипли”, “Победи дявола”, “Закрилникът 3: Последна част” и “Казино Роял” от вселената на Джеймс Бонд.
Но има и друга страна на тази популярност. През активния туристически сезон шофирането по криволичещият път по крайбрежието е истинско изпитание заради задръстено движение от туристически автобуси с размерите на бойни кораби. В градчета като Позитано, Праяно, Трамонти и най-вече Амалфи тълпите доминират всичко: ресторантите са препълнени и скъпи, а тесните улички около площадите са осеяни с магазини за сувенири, които предлагат едно и също – бутилки лимончело.
Зимата променя всичко. Когато дневните температури се задържат около 12-13 градуса, туристите изчезват и оставят пространство за истинския характер на крайбрежните градове в тази вълшебна част на Италия, а Амалфи – обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО – е може би най-популярният от всички.
Някога част от автономната Морска република, градът дължи лимоните си – основата на лимончелото – на арабските си търговски партньори. Тясната ивица край морето не впечатлява особено в нито един сезон, но градският площад предлага хоризонт, доминиран от катедралата “Свети Андрей”, най-известна с външното си стълбище, по което някога каещи се поклонници са се изкачвали на заколение.
През зимата част от хотелите и ресторантите затварят, но онези, които остават отворени, работят в по-спокоен ритъм, с по-достъпни цени и далеч по-непринудена атмосфера.
Antica Trattoria Da Gemma работи от 1872 г. и разполага с няколко зали, включително такава с изглед към площада. Интериорът е издържан в морска палитра – бежови покривки, теракотени саксии, традиционен порцелан и плетени столове. Ресторантът отваря точно в 12:00 и в 19:00 часа. Менюто е традиционно, сезонно и базирано на местни морски дарове и продукти.
La Caravella пък е отворен през 1959 г. от семейство Ди Пино и впечатлява с интериор, наподобяващ музей – включително зала, посветена на Анди Уорхол и частен салон. Ресторантът разполага с едва 12 маси, а кухнята е по-луксозна – ризото с лимон и хайвер, например, контрастира с по-домашни предложения като “Раволте на мама Анна”. Лимоновото суфле е сред отличителните десерти.
На север от града се намира ресторантът в хотел Santa Caterina, считан за един от най-добрите по крайбрежието. Al Mare е разположен на каменна тераса с впечатляваща гледка към Тиренско море, докато Glicine е по-елегантното пространство, където шеф Джузепе Станционе, с международен опит, създава модерна кухня с изключително прецизна презентация – включително риба тон, маринована в саке.
Pasticceria Pansa на Piazza Duomo е емблематично място за кафе и сладкиши в Амалфи още от 1830 г. През лятото тук е почти невъзможно да се намери място, но през зимата сладкарницата се превръща в спокойно убежище за традиционни печива и сладолед, считан за един от най-добрите в Италия.
Il Tari Art Restaurant съществува повече от 50 години и днес е под ръководството на шеф Валентино Лучибело. Всичко – от хляба до десертите – се приготвя на място. Виненият лист е сред силните страни на ресторанта, а менюто включва морски дарове, ризото с крем от проволоне, агнешко на скара с къри крем, канелони карбонара, мус от черни трюфели и лингуини с морски таралежи.
А за тези, които търсят пица, чиито корени са в Неапол – изборът в Амалфи е богат. Сред най-посещаваните места е Pizzeria Al Teatro, където освен пица се сервират и местни специалитети като cavatelli с патладжан, риба тон и домати.
