Как Димитър Рачков навлезе в света на бизнеса и инвестициите

С над 1.5 млн. лв. приходи от представления и три бизнеса, в които участва като инвеститор, Димитър Рачков започва да трупа опит не само на сцената, но и в света на бизнеса

На сцената е фурия – смях, светлини, импровизации, нестихваща енергия. Извън нея, Димитър Рачков е изненадващо спокоен, внимателен и дори притеснителен. В късния декемврийски следобед в офиса на Forbes, където провеждаме интервюто с него, успяваме да надникнем отвъд образа на шоумена – през предизвикателствата на актьорската кариера, ценностите, които го водят напред, и тревогите, които го държат буден вечер.

През целия си живот Димитър Рачков (53) знае, че иска да бъде актьор, и всяка стъпка го води към сцената, на която е днес. От най-ранна възраст баба му го подтиква да се изявява пред гостите вкъщи с импровизирани танци и рецитали, а от първи клас вече е в театрална студия в Бургас. Спомня си как „свири“ на метлата пред телевизора заедно с новогодишната програма и Тодор Колев и как с нетърпение чака репетициите в театъра, където участва в „Том Сойер“: „Това някак си промени живота ми, изпълни го“, казва Рачков.

Но не за сметка на училището, където е отличник. До 8-и клас, когато баща му настоява, че е „много важно човек да има професия в живота си“. Заради което бъдещият актьор се записва в строителния техникум в Бургас и следващите 4 години са „само геодезия, картография и фотограметрия“.

Този завой от актьорството обаче не му пречи да се подготви за кандидатстване във ВИТИЗ. Явява се на 17 изпита. При всички преподаватели, които приемат клас, само и само да влезе. „Наистина много силно го исках. Това беше смисълът на живота ми от първи клас. Сега звучи странно, като го казвам, но наистина исках да бъда артист“, казва той. Приемат го в класа на проф. Гюрова и проф. Марков.

Завършва през 1995 г. и след една година казарма го назначават на щат в Сливенския театър. Актьорският му път започва в едни от най-трудните социално-икономически условия в България. „Аз съм играл в най-тегавите времена, когато на сцената сме 12 души, а в публиката – 6. Беше смазващо – спомня си актьорът. – Репетирахме „Женитба“ на Гогол с двуразови репетиции сутрин и следобед. Докато излезем от театъра, цените се сменяха с хиляди.“

По това време Сливенският театър се превръща в оазис за трупата. Димитър Рачков признава, че са живеели в театъра, спали са и са се хранели там, а преминаването през тези трудни ситуации ги е оформило като характери и е изградило лична и професионална устойчивост.

В момент, в който заплатата на актьорите става долар и половина, той се замисля за бригада в Гърция за портокали или за работна виза за Англия. Бързо се отказва от тази идея, воден от призванието си да бъде на сцената.

Но идва следващото предизвикателство – театрална реформа, при която съкращават целия щат на театъра. И 26-годишният тогава актьор остава без сцена и без работа.

По това време режисьорката Лилия Абаджиева гостува в Сливенския театър със свой екип, за да постави „Хамлет“. От местната трупа харесва именно Рачков за ролята на Хорацио и го кани на кастинг и за следваща постановка в „Малък градски театър зад канала“. Той получава ролята на младия Вертер по Гьоте, а това му превъплъщение привлича вниманието на Александър Морфов и проф. Стефанов, които го канят на щат в Народния театър. Тази поредица от предизвикателства и нови възможности се превръща в първия голям трамплин в кариерата на актьора.

„Така ми се случи в живота, че съм карал стъпало по стъпало. Сега си мисля, че младото поколение искат да скочат от първото направо на десетото стъпало. Няма как да се случи. Дори на сина ми го разказвам и се радвам, че съм минал през целия път – за да израснеш, да натрупаш устойчивост и опит“, казва Димитър Рачков.

В Народния театър работи 11 години – но освен ключови роли, създава и много силни приятелства, и то с актьори, които самият той е гледал и боготворял. Говори с огромно уважение за Велко Кънев, Чочо Попйорданов, Георги Мамалев, Мария Кавърджикова, Анета Сотирова, Илка Зафирова и още, и още емблеми на театъра, с които става близък. Питам го какво му е помогнало да създаде тези приятелства. „Аз съм уважителен човек и наистина спазвам йерархията. Освен това съм притеснителен човек, колкото и странно да звучи – признава Рачков. – С ръка на сърцето мога да кажа, че съм честен човек, много държа на честните отношения… Сега, когато всичко е станало много изкуствено, изкуствено, като доматите в магазина… Аз обичам истински домати.“

С началото на новото хилядолетие публиката започва да се завръща в театъра и залите са пълни, а Димитър Рачков скача в две нови приключения – частен театър и телевизия. Първите му стъпки на екран са в предаването „Клуб НЛО“, където се учи на занаят и си краде майсторлък от актьорите в шоуто. Междувременно през 2006 г. стартира театрална формация „Мелпомена“, където участва в постановката „Вражалец“ заедно с Любо Нейков, Краси Радков, Елена Петрова и други.

„Случваха се много неща, но никога не съм стоял просто да чакам нещо да дойде. Винаги съм търсил. Приемал съм всякакви предложения, защото много исках да работя. Исках да бачкам. Нямах друга цел“

А новите предложения не закъсняват. През 2004 г. го канят да води „Господари на ефира“ заедно с Васил Василев-Зуека. Само за един месец, по заместване, без допълнителни очаквания. Месецът изтича, а на Рачков му си иска да продължи. По същото време актьорските вечери в „Шоуто на Слави“ са в своя пик и неговите приятели Краси Радков и Любо Нейков вече работят там, за което Рачков също мечтае.

„В един и същи ден ми се обадиха Джуди и Маги (Халваджиян) да започна работа за постоянно в „Господарите“ и Любо Нейков, че Слави иска да се срещнем – разказва актьорът. – Като нямаш възможности – проблем. Като имаш две – по-голям проблем.“ Среща се и с двете продуцентски компании,  споделяйки открито, че има среща с другия. Приятелската атмосфера и екипът на семейство Халваджиян го спечелват, но запазва много добри отношения и с екипа на Слави Трифонов, с когото през годините също са работили по отделни проекти.

Вече повече от 20 години Димитър Рачков е част от екипа на Global Vision и Global Films, изпълвайки с енергия и присъствие почти всички проекти на продуцентските компании. От „Господари на ефира“ до „Като две капки вода“, от „Пълна лудница“ (където е и продуцент), през „Полицаите от края на града“, до „Забраненото шоу на Рачков“ и „Пееш или лъжеш“. Превърнал се е в символ на предаванията и една от ключовите съставки за рекордни рейтинги. Скача с главата напред във всички проекти, които стартират. Не всички са успешни, но той се раздава на 100% всеки път.

„Никога не подценявам зрителя. Никога. Дори и с този опит, който вече имам, продължавам да се вълнувам. Даже вълнението се увеличава“, казва Рачков и добавя, че един актьор или водещ не може да лежи на успеха на предишния сезон, защото подобно самочувствие е пагубно. Освен че не подценява публиката, той никога не подценява и собствената си изява – без значение дали е водещ на събор на площада, на корпоративно парти или пред препълнен летен театър. „Не можеш да имаш несериозно отношение към работата си – казва той. – Хората имат очакване към теб, а това понякога тежи. Когато бях по-непопулярен и по-млад артист, излизах по-спокоен. А сега, където и да отидеш, трябва да е смешно. И всеки път трябва да бъде все по-смешно.“

Популярността, която му носи „Като две капки вода“ с всички импровизации и шеги, го вдъхновява за собствен моноспектакъл – „Забраненото шоу на Рачков“. Отнема му много време да събере смелост и да си повярва, че може да излезе сам на сцената. Сценаристите Иван Ангелов („който ме познава до болка“) и Влади Априлов написват текста, а актьорът в партньорство с продуцентска компания „Артвент“ са продуценти на спектакъла. Всъщност първият проект, който провокира създаването на „Артвент“, е именно лятното турне на Димитър Рачков през 2019 г. (дотогава Рачков го прави заедно със Светлин Стоилов), което компанията обезпечава организационно, а от 2020 г. са копродуценти.

През 2019 г. спектакълът започва с няколко по-малки зали, за да избухне в лятно турне, а през 2020 г., в разгара на ковид-пандемията, да напълни Арена Армеец в две поредни вечери на максималния разрешен капацитет от 50%. Оттогава представлението не спира да се играе, а през 2021 г. прераства в едноименното телевизионно предаване в ефира на Нова тв за два сезона.

Интересът към Димитър Рачков не стихва, през тази година той реализира втория си моноспектакъл „Рачков и жените“ – сценарист отново е Иван Ангелов, а режисьор Ивайло Христов. За 2025 г. продадените билети за представлението са над 27 хил., с оборот от 1.5 млн. лв.

„Аз нямам какво да крия – и на счетоводителя ми съм казал: един лев данъци да имаме, ги плащаме. Защото популярността е отговорност“, казва той.

Успехът на сцената и на екрана обаче не го успокоява, а дори напротив – провокира го да се развива отвъд професията, защото телевизията и популярността могат да бъдат временни.

Преди 4 години, воден от свои приятели, влиза в няколко проекта като инвеститор. Първият – „Дипроел ЕООД“, е свързан с възобновяема енергия. „Правя фотоволтаични централи. Направил съм няколко малки, имам амбицията да направя една по-голяма. Искам нещо, което да ми носи сигурност във времето“, казва той, но признава, че се сблъсква с тежка бюрокрация. „В България е много трудно, особено ако искаш да си изряден. Не можеш да си направиш сметка – например ако построиш централа за 100 киловата, не знаеш кога ще излезе този документ или онзи, кога ще получиш разрешително, колко ще ти струва тази свръзка и т.н.“ Самият той е ангажиран с цялата дейност, разрешителни и пускане в експлоатация.

В другите два бизнеса, в които участва като инвеститор, има партньори, които са по-оперативно въвлечени в процесите. Заедно с част от екипа на Global Group инвестират в „Глобал Кофи“ (делът на Рачков е 10%) – компанията стои зад веригите кафенета Ma Baker и Late. Най-новият му инвестиционен проект е в компанията за луксозни таксиметрови услуги Volt, където отново участва с малък дял и по препоръка на приятели.

Признава, че инвестирането му коства много нерви и безсънни нощи, защото финансира и обезпечава проектите с кредити от банки. Например пускането в експлоатация на фотоволтаичната централа, за която е теглил кредит и построил, може да се забави с една година. Но през тази една година той трябва да плаща кредита и да продължава да се бори за изпълнението на проекта.

И ако за актьорството се е подготвял цял живот, то скачането в дебрите на инвестирането и бизнеса е нещо съвсем ново за него. „Аз съм човек, който много слуша и учи. Добър ученик съм и като имам доверие на партньорите си, ги оставям да ме водят“, казва той.

„Винаги си върша работата честно – с много труд, с много борба, но честно. Затова знам, че мога да вървя по улицата и да гледам хората в очите.“