Петролният недостиг ще се задълбочи през април и ще удари Европа, предупреди МАЕ
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Прекъсванията в доставките на петрол от Близкия изток ще се задълбочат през април и ще започнат да се усещат по-осезаемо в европейската икономика, предупреди директорът на Международната агенция за енергията (МАЕ) Фатих Бирол. По думите му загубите през април ще бъдат двойно по-големи от тези през март, а към петрола вече се добавя и недостиг на втечнен природен газ – комбинация, която повишава риска от нов инфлационен натиск и по-слаб растеж.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Бирол заяви, че от началото на войната вече са загубени над 12 милиона барела петрол заради удари по енергийна инфраструктура и ограничения в корабоплаването, а най-сериозният проблем идва от затварянето на Ормузкия проток.
- Според него именно през април ефектът ще стане по-видим, защото част от доставките през март са били договорени преди ескалацията и са стигнали до пазарите със закъснение.
- Най-силно засегнати на този етап са керосинът и дизелът. По думите на шефа на МАЕ недостигът вече се усеща в Азия и се очаква да достигне Европа през април или май. Това е особено чувствително за европейската икономика, защото недостигът на транспортни горива има директен ефект върху логистиката, цените и индустриалната активност.
- МАЕ вече разглежда възможността за допълнително освобождаване на стратегически резерви, след като страните членки се договориха за рекордно освобождаване на 400 милиона барела. Това е най-голямата подобна координирана намеса досега и показва, че агенцията оценява сегашния шок като извънреден.
- Паралелно с това проучване на Ройтерс показва, че добивът на ОПЕК е спаднал рязко през март – със 7.30 милиона барела дневно до 21.57 милиона барела дневно, което е най-ниското ниво от юни 2020 г. Това означава, че пазарът вече не се сблъсква само с риск, а с реално свиване на физическото предлагане.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Загубите на петрол през април ще бъдат два пъти по-големи от тези през март, в допълнение към загубите на втечнен природен газ. Това ще предизвика инфлация и ще забави икономическия растеж в много страни“, каза Фатих Бирол, цитиран от Ройтерс.
ДОПИРАТЕЛНА
Пазарът вече пренаписва очакванията си. Според анкета на Ройтерс прогнозата за средната цена на Брент през 2026 г. е повишена до 82.85 долара за барел от 63.85 долара месец по-рано – най-голямата корекция нагоре в историята на това проучване. Ако смущенията в Ормуз се задържат, част от анализаторите вече допускат и значително по-високи ценови сценарии.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Това предупреждение на МАЕ не идва изолирано, а е следващата фаза на енергиен шок, който се развива от началото на войната. Първоначалният удар дойде с прекъсването на трафика през Ормузкия проток – маршрут, през който минава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Още в средата на март МАЕ определи случващото се като най-голямото прекъсване на доставките в историята, с очакван спад от около 8 милиона барела дневно само за март.
Оттогава кризата не просто не отслабна, а се задълбочи. Удари по инфраструктура, блокирани износи, запълнени складове в страни като Ирак и ограничено корабоплаване превърнаха първоначалния шок в по-дълъг проблем с реални последици за индустрията и транспорта. Именно затова Бирол вече говори не просто за високи цени, а за комбиниран натиск от петрол и газ, който може да се окаже по-тежък от кризите през 1973 г., 1979 г. и след загубата на руския газ през 2022 г., взети заедно.
За Европа това е особено неприятен момент. Континентът влиза в този шок с отслабен растеж и с централни банки, които и без това балансират между нуждата от по-ниски лихви и риска от нов инфлационен импулс. Ройтерс отбелязва, че за разлика от 2022 г. сега реакцията на централните банки може да бъде по-разнородна, но именно Европа и Великобритания са сред местата, където енергийният удар може най-бързо да промени очакванията за паричната политика. Това прави кризата не просто суровинен проблем, а директен макроикономически риск.
