Gizmo привлича финансиране от 22 млн. долара
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Образователната платформа с изкуствен интелект Gizmo е привлякла нови 22 млн. долара финансиране, с което се нарежда сред най-бързо растящите AI платформи.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Платформата вече има над 13 млн. потребители в повече от 120 държави, докато през миналата година те са били около 300 хиляди.
- Компанията планира разширяване основно на американския пазар, като екипът ѝ ще нарасне значително – от 7 до 30 души.
- Целта на приложението е да промени начина на учене и да повиши академичните постижения на потребителите.
ДОПИРАТЕЛНА
В основата на продукта стои система, която например превръща бележки на ученици в различни учебни инструменти. Потребителите качват съдържание, което след това се обработва от изкуствен интелект и се трансформира в учебен материал. Това включва интерактивни флашкарти, тестове и предизвикателства. Освен това системата се самоусъвършенства, променяйки съдържанието си с всяка една учебна сесия. Потребителите могат също така да се състезават и да си задават взаимно въпроси.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Растежът на Gizmo се вписва в по-широката вълна от образователни платформи, които се опитват да комбинират знания и автоматизация. Подобен подход вече се вижда при инструменти като Quizlet и Anki, а новото поколение продукти разчита все по-силно на генеративен AI. Разликата е, че вместо просто дигитализиране на учебни материали, системите ги създават и адаптират в реално време.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Gizmo е основана през 2021 г. от възпитаници на University of Cambridge с амбицията да преосмисли начина, по който дигиталното поколение учи. Вместо да възприема екранното време като проблем, екипът тръгва от тезата, че то е даденост и че ключовият въпрос е как това време да бъде направено по-смислено и продуктивно. В основата на концепцията стои идеята, че образованието не трябва да се конкурира с дигиталните навици на младите хора, а да се впише в тях. Затова Gizmo интегрира модели на поведение, познати от платформи като TikTok и Instagram, но разликата е, че тези механики са пренасочени към учене.
КОНТРА
На този фон все повече държави се опитват да ограничат времето, което подрастващите прекарват пред екран. Швеция предприема рязък завой в образователната си политика, връщайки хартиените учебници, тетрадките и писането на ръка в класните стаи с цел да подобри грамотността. В Австрия се подготвя забрана за социални мрежи до около 14-годишна възраст. В Австралия пък вече действа политика за пълна забрана на социални мрежи, докато Великобритания все още тества ограничения от този тип. В основата на всички тези политики стои едно и също притеснение – че технологиите подобряват достъпа до информация, но създават когнитивни и социални проблеми за децата.
