Лагард предупреждава: Енергийната криза променя траекторията на еврозоната
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Еврозоната навлиза в период на висока икономическа несигурност заради енергийната криза и конфликта в Близкия изток, предупреди президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард. По думите й комбинацията от ограничено предлагане на енергия, нестабилни пазари и геополитическо напрежение вече се отразява върху инфлацията и растежа.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Икономическата среда остава “дълбоко несигурна“ заради динамиката на конфликта между САЩ и Иран – редуващи се военни действия, примирия, преговори и нови ограничения върху търговията.
- Продължаващата блокада на Ормузкия проток остава основно предизвикателство за глобалните пазари и енергийната сигурност на Европа. Според оценка на Международната агенция по енергетика настоящото прекъсване на доставките е най-големият петролен шок в историята, а това вече се отразява и в по-широк план – цените на авиационното гориво са се удвоили, а на някои летища има въведено ограничение на потреблението.
- Нетната загуба на петролни доставки се оценява на около 13 млн. барела дневно, или приблизително 13% от глобалното потребление, още преди ефекта от американската блокада на ирански пристанища.
- На този фон Европа е изправена пред редица предизвикателства, свързани не само с енергийните доставки, но и с икономическия растеж. През март ЕЦБ представи три сценария за икономиката – базов, неблагоприятен и тежък, като ключовият въпрос според централната банка е дали икономиката ще остане близо до базовия сценарий или ще се насочи към по-тежките варианти при продължителни енергийни сътресения.
- Годишната инфлация в еврозоната вече се ускори до 2.6% през март, спрямо 1.9 на сто през февруари, показват данни на Евростат. За целия Европейски съюз инфлацията достига 2.8% през март спрямо 2.1% през февруари. Очакванията за инфлацията се повишават на фона на поскъпващата енергия, като съществува риск от по-широко прехвърляне към цените и заплатите.
- При продължителни нарушения ефектът може да премине от инфлационен към директен удар върху производството заради недостиг на ресурси.
АКЦЕНТ
Основният риск пред еврозоната е двойната несигурност – колко дълго ще продължи енергийният шок и доколко той ще се прехвърли към по-широката инфлация. Ако ценовият натиск остане ограничен в енергията, ефектът може да бъде временен. При по-дълбоко прехвърляне към икономиката обаче това би наложило по-агресивна реакция от страна на ЕЦБ, включително чрез повишаване на лихвите. Икономистите очакват еднократно увеличение на лихвите с 0.25 пункта още през юни, без ЕЦБ да поема предварителен ангажимент.
ДОПИРАТЕЛНА
Лагард предупреждава, че мерките за ограничаване на цените на енергията могат временно да намалят инфлацията, но отслабват стимулите за по-ниско потребление. От друга страна, директната подкрепа за доходите защитава домакинствата, но поддържа търсенето и може да засили ценовия натиск. Ако правителствата се опитат да компенсират напълно ефекта от енергийния шок за всички домакинства, съществува риск за устойчивостта на публичните финанси, особено при вече ограничено фискално пространство след пандемията.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Няма лесен път назад към ситуацията преди конфликта в Близкия изток. Досега не сме видели цените на енергията да се покачват достатъчно, за да ни тласнат директно към неблагоприятен сценарий. Перспективите обаче остават крехки. За ЕЦБ това означава да бъдем готови да действаме, когато имаме необходимата информация. Ще гарантираме, че инфлацията ще се върне до 2% в средносрочен план. И ще действаме според ситуацията”, заяви Кристин Лагард.
