Шофьорите вече ще губят контролни точки не само след наказателни постановления, но и при влезли в сила фишове и електронни фишове – включително за нарушения, заснети от камери за скорост и при контрол на средната скорост. Промяната разширява ефекта на автоматизирания пътен контрол и превръща електронния фиш от финансово наказание в санкция, която може директно да застраши книжката на водача.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Промените са обнародвани в Държавен вестник, бр. 49 от 29 май 2026 г., с изменение на Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. – правилата, които определят максималния размер на контролните точки, условията за отнемането и възстановяването им и списъка на нарушенията, при които се губят точки.
- Новият текст предвижда контролни точки да се отнемат не само въз основа на влезли в сила наказателни постановления, но и при влезли в сила фишове и електронни фишове. Това означава, че нарушения, установени с камери за скорост или чрез контрол на средната скорост, вече могат да водят не само до глоба, но и до намаляване на точките на водача.
- Най-сериозно е отражението при нарушенията за скорост. За превишаване на разрешената скорост в по-тежките случаи – включително над 40 км/ч в населено място, над 40 км/ч извън населено място и съответните нарушения при средна скорост в контролиран участък – се отнемат 18 контролни точки. При повторно нарушение санкцията се увеличава до 21 точки, а при системно превишаване – до 26 точки.
- За новите водачи това е особено тежка санкция, защото те разполагат с максимум 26 контролни точки. При опитните водачи максималният брой остава 39 точки.
- Наредбата предвижда в наказателното постановление да се посочват както отнетите, така и оставащите точки. При фишове и електронни фишове също трябва да бъде отбелязано колко контролни точки се отнемат.
ДОПИРАТЕЛНА
Промяната идва след вече приети по-строги правила за пътните нарушения и въвеждането на санкции за превишена средна скорост. На практика това затваря една важна празнина в контрола – досега електронният фиш често се възприемаше основно като глоба, докато отнемането на точки беше свързвано предимно с актове и наказателни постановления. Сега автоматизираният контрол получава много по-силен дисциплиниращ ефект.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Точковата система в България е създадена като механизъм, който да отличава еднократното нарушение от натрупващото се рисково поведение. Идеята ѝ не е само да санкционира с глоба, а да показва кога един водач системно нарушава правилата и постепенно се доближава до загуба на правото да управлява автомобил.
Дълго време обаче развитието на камерите и електронните фишове изпреварваше част от логиката на тази система. Автоматизираният контрол можеше да заснема нарушения и да генерира санкции, но ефектът върху контролните точки не беше толкова пряко обвързан с всички видове фишове. Това създаваше усещането, че част от нарушенията са преди всичко финансов риск, а не реална заплаха за книжката.
С новите текстове държавата прави следваща стъпка към по-автоматизиран модел на пътен контрол. Особено важно е включването на средната скорост, защото то променя поведението на водачите не само в точката на камерата, а в целия наблюдаван участък. Така санкцията вече не зависи само от моментно засичане, а от цялостния стил на шофиране по дадена отсечка.
Големият въпрос е дали по-строгият режим ще доведе до реална превенция или ще бъде възприет основно като поредно увеличение на санкционния натиск. За да има ефект, системата трябва да бъде не само строга, но и предвидима – с ясни фишове, коректно посочени отнети точки, лесна проверка на оставащия брой точки и прозрачност кога нарушението влиза в сила.
