Мисия „Мастаба“: човекът, който трябва да реализира последния проект на Кристо и Жан Клод

Със слънчев загар, няколкодневна брада и свободно разкопчана риза, в приглушената светлина на заведение някъде в Маракеш, Владимир Явашев изглежда като човек на екзотична ваканция. Истината обаче е точно обратната. Директорът „Проекти“ на Фондация „Кристо и Жан Клод“, съмишленик от над 30 години и племенник на знаменития авангарден български артист Кристо (Христо Явашев, или Христо, както го нарича Владимир) също като него няма време за почивки.

Истината обаче е точно обратната. Директорът „Проекти“ на Фондация „Кристо и Жан Клод“, съмишленик от над 30 години и племенник на знаменития авангарден български артист Кристо (Христо Явашев, или Христо, както го нарича Владимир) също като него няма време за почивки.

Явашев (52) не е творец като знаменития си чичо. Попаднал в бекстейджа на славата на Кристо и съпругата му и творчески партньор Жан Клод на 16 години, той е човекът, който помага мечтите на артистите да се превърнат от лист хартия в конструкции от стомана, плат и въжета. Обсъжда чертежи, избира материали, управлява екипи, присъства в залата за преговори, но най-често е на терен – заобиколен от инженери, алпинисти, водолази, монтажници, тества съоръжения, проверява възли или се катери по покривите на Париж, за да се убеди, че всичко ще изглежда така, както би искал Кристо. И ще устои на вятър, вода и стъпките на милиони посетители.

Сега във фокуса му е последният проект на Кристо и Жан Клод, който чака своя момент от над 40 години – „Мастаба“ в Близкия изток (The Mastaba, Project for the Middle East). Инсталация от 410 хил. разноцветни петролни варела във формата на древноегипетска гробница. С височина 150 м, широчина 225 м и дължина 300 м, това ще бъде първият постоянен обект на артистите и най-голямата скулптура в света – в нея например спокойно може да се побере Хеопсовата пирамида и ще остане свободно място.

„Мастаба“ е колосална не само като размери, но и като бюджет. 500 млн. долара (472 млн. евро), нужни за изпълнението й, я правят най-скъпият проект на Кристо и Жан Клод. Досегашният рекорд държат „Чадърите“ (1991) с бюджет 26 млн. долара, които днес се равняват на около 62 млн. долара.

Мисията на Явашев е да реализира тази мащабна инсталация, което на пръв поглед изглежда невъзможно. Но не и за него: все пак е израснал с мотото на Кристо и Жан Клод: „Няма невъзможни неща“.

Свикнал да издига от нулата скъпоструващи произведения на изкуството с ефимерен живот, Явашев говори спокойно за статуса на  мегапроекта. Локацията не е окончателно избрана. Кристо и Жан Клод са се спрели на три места в пустинята, а за представителите на ОАЕ е важен лесният достъп от Абу Даби до инсталацията.

„Все още сме на етап разрешение и модел на финансиране, и преговори с властите в Абу Даби“, посочва той.

Владимир Явашев продължава усилията на Кристо и Жан Клод от 1977 г., когато е замислен „Мастаба“. Те са положили солидна основа – създали са контакти с лидерите на ОАЕ, пътуват редовно дотам от 1979 г. и са похарчили най-малко 2 млн. евро за лобиране и проучвания – иновативен проект за осъществимостта на инсталацията, анализи на PricewaterhouseCoopers и Albright Stonebridge Group за социалните и икономическите ползи от „Мастаба“ от 2012 г. и др.

Племенникът на Кристо поема управлението на проекта с висок старт: опаковането на Триумфалната арка, която завършва сам заради смъртта на Кристо година по-рано, е отлична атестация за способностите му и отваря по-широко вратите за осъществяването на „Мастаба“. В същото време това е суперуспешно начинание и в културен, и в икономически аспект. За 16 дни съществуване инсталацията е посетена от 6 млн. души – половината от които туристи, което носи на Париж десетки милиони евро приходи. За сравнение, обикновено арката се посещава от 1,5 млн. души годишно. Нищо чудно, че Явашев е отличен с Медала на Париж, а френският държавен глава Еманюел Макрон го представя на Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, президента на ОАЕ.

Проектът, както всички останали на Кристо и Жан Клод, ще бъде самофинансиран. Владимир Явашев ще следва бизнес модела на артистите – толкова емблематичен, колкото и изкуството им. В стремежа си да запазят творческата си свобода те винаги финансират начинанията си чрез продажба на подготвителните рисунки, колажи и модели на Кристо. Така превръщат произведенията му и във финансов инструмент, който се приема като „гаранция“ за банков кредит. Техният бизнес подход в изкуството провокира Harvard Business School да направи case study през 2006 г. Явашев си припомня реакцията на Жан Клод:

„Чакайте, какъв кейс искате да правите? Ние винаги губим пари“.

Как е изграден моделът на артистите? Кристо и Жан Клод основават корпорация през 1982 г. – C.V.J. (Christo Vladimirov Javacheff), която оперира с основния капитал – таланта на Кристо. За всеки проект се създава отделна дъщерна компания, която подписва договори, наема екипи, плаща сметки и когато приключи – дейността й се занулява.

След смъртта на Кристо на 31 май 2020 г. ситуацията се променя, защото източникът на капитала изчезва. Корпорацията е закрита. Основава се фондацията „Кристо и Жан Клод“, която действа по същата система. Нейните активи – творбите на Кристо от 50-те до 2020 г., архивни документи и материали, включително студиото на артистите в Манхатън, се оценяват между 150 и 200 млн. долара, посочва Карин Баркхорн, директор на борда на фондацията, пред The Art Newspaper през 2023 г.

Всеки проект е като стартъп – с бизнес план, който трябва да защитиш, прави аналогия с предприемачеството Владимир Явашев. Разликата в случая с „Мастаба“ е в огромния начален ресурс. Но той има собствена идея (която напомня на краудфъндинг кампания): хората да купуват варелите по 1000 долара, а имената им да се гравират върху тях. По негови изчисления това би осигурило 410 милиона долара, а останалите ще събере по обичайния начин.

„Аз съм сигурен, че с програмата за варелите можем да финансираме „Мастаба“. Въпросът е да убедим хората, че този план е изпълним“, казва той. Затова и совалките между Париж, където живее от известно време, и Близкия изток не спират.

Поне до началото на войната в Иран. „Няма полети. Хората са концентрирани върху други неща, но проектът не е спрял“, коментира Явашев настоящата ситуация.

Ако войната приключи бързо, той очаква до две години да събере сумата, подготовката да отнеме още две, а строежът – близо четири.  Ако не – готов е да чака, колкото е необходимо, защото всеки проект на Кристо и Жан Клод избира сам най-подходящото време да се случи.

Неговата увереност идва и от опита. Светогледът му е изцяло повлиян от артистите, с които работи от 16-годишен. „Често се шегувам, че съм с „промит мозък“, защото аз друго не знам, живял съм само с това“, казва Владимир Явашев. Син на по-големия брат на Кристо, Анани, той познава историята на артиста още преди да го срещне – от книгите, които им изпраща, и от семейните разкази. Първо се запознава с Жан Клод. Тя пристига в България през 1981 г. за погребението на баба му и му казва: „Някой ден ще дойдеш да учиш в Ню Йорк“.

Решението да се отзове на поканата не е трудно. През 1990 г. Владимир отива в Ню Йорк при чичо си. Работи като асистент на фотографа Волфганг Волц, който документира проектите на артистите, и учи кино в Нюйоркския университет.

„Чадърите“ са първият проект, в който участва. На 9 октомври 1991 г. по изгрев-слънце 3100 чадъра се разтварят едновременно в две долини – край Токио и Лос Анджелис. Подготовката е отнела 7 години, а Владимир е придружавал Кристо и Жан Клод до Япония. Там те преговарят с 459 фермери да им отдадат земите си под наем. „Изпихме над 6000 чаши зелен чай“, казва Жан Клод пред Harvard Business School.

„Те бяха професионалисти“, посочва Явашев, който ежедневно се учи от тях. Попива тяхната непримиримост и упоритост, заедно с уменията да се водят преговори, да се управляват огромни екипи и да се отстояват принципи дори пред някои от най-влиятелните личности в света. Той е пряк участник и в един от най-емблематичните им проекти – опаковането на Райхстага през 1995 г., където отговаря за „мониторите“ – хората, които дават информация на публиката за инсталацията. И става свидетел на последната фаза от епичната битка на двойката за опаковането на германския символ, продължила през 70-те, 80-те и 90-те.

„Най-важният урок е, че няма невъзможни неща, ако има достатъчно страст към това, което вършиш“

Научил е и че силата на изкуството, „когато не е пропаганда“, е безгранична – кара хората да се съгласяват на много неща, които обикновено не биха приели.

Увлечен в творческия вихър на Кристо и Жан Клод, той никога не се е отклонявал встрани. Имал е момент, в който е искал да се занимава с продуцентство, но бързо осъзнава, че „това е посредничество на високо ниво и не е моето нещо“.  Далеч по-интересно му е да реализира артистичните визии на чичо си и Жан Клод, които всеки път предлагат различни предизвикателства.

С времето Владимир Явашев поема все повече отговорности. А след смъртта на Жан Клод през 2009 г. работата става целият му живот.  „Плаващите кейове“ са неговият първи проект като оперативен директор, с бюджет е 15 млн. евро. „Много предизвикателен и сложен“, описва го Явашев. Трябва да се изградят 3-километрови пътеки от пластмасови кубове върху повърхността на езерото Изео в Италия, което в зоната на конструкцията е с дълбочина 90 м. Владимир Явашев работи с международен екип, включително българска компания, специализирана в монтиране на подводни съоръжения, без която – по думите му – не биха се справили. В крайна сметка той се представя отлично. „Плаващите кейове“ са перфектно реализирани и са най-бързо осъщественият проект на Кристо – само за 2 години.

След това ръководи изграждането на „Мастаба“ в Лондон (2018) и докато с чичо му работят по опаковането на Триумфалната арка в Париж, се случва обрат. Кристо умира на 31 май 2020 г., изтръгвайки от племенника си обещанието да завърши проекта. „В последните ни разговори говорихме само за това“, спомня си Владимир. Планирано първоначално за април 2020 г., опаковането на арката е отлагано два пъти – по искане на Лигата за защита на птиците, защото е гнездовият период на соколите, които мътят в монумента, и заради избухването на пандемията. Ако се беше случило по план, Кристо щеше да го види изпълнен, коментира Явашев.

Това е най-голямото изпитание в кариерата му. Той не се притеснява за екипите или визията, а дали проектът ще носи същата енергия без Кристо: „Не бях сигурен дали без него щяхме да я запазим, но за късмет се случи точно така“. И мечтата на Кристо, родена в малката стая с гледка срещу Триумфалната арка, която обитава при идването си в Париж през 1961 г., се реализира точно като в рисунките му 60 години по-късно. „Най-тежкото беше, че Христо не беше там, защото не можех да наблюдавам как той гледа проекта – също като дете, което гледа торта“, споделя Явашев.

Опакованата Триумфална арка е тотален успех. Кметът на Париж Ан Идалго определя проекта като „едно от най-важните събития в артистичния свят на XXI век“ и през ноември 2025 г. отличава Владимир Явашев с Медала на Париж.

Кога обаче самият той разбира, че е изпълнил даденото обещание?  „Два дни преди откриването беше ясно, че се е получило – арката придоби визията на Христо и неговите рисунки. Беше точно така, както той би искал да бъде“, отговаря Явашев.

Също като чичо си, той остава безразличен към числата, наградите и медийното внимание. Те са важни само като трамплин за следващото начинание. Успехът в тяхното семейство се измерва по различен критерий: проектът да се случи. „Христо винаги казваше, че тези проекти ги правим за нас, ако харесат и на други хора, това е бонус“, посочва Явашев.