Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г., след като войната в Близкия изток задържа цените на енергията високи и върна инфлацията в еврозоната значително над целта от 2%. Решението поставя началото на нова фаза в паричната политика – по-високи разходи по заемите в момент, когато растежът остава слаб, а инфлационният натиск отново се разширява отвъд енергията.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- ЕЦБ повиши трите си основни лихви с 0.25 процентни пункта. От 17 юни 2026 г. лихвата по депозитното улеснение става 2.25%, лихвата по основните операции по рефинансиране – 2.40%, а лихвата по пределното кредитно улеснение – 2.65%.
- Това е първото увеличение на лихвите от септември 2023 г. и превръща ЕЦБ в първата голяма централна банка, която затяга паричната политика в отговор на инфлационния натиск от конфликта в Близкия изток.
- Решението беше широко очаквано от пазарите, след като инфлацията в 21-членната еврозона се ускори над 3% – ясно над целта на ЕЦБ от 2%. Основният двигател е поскъпването на енергията, но централните банкери вече следят и риска от по-широко пренасяне към цените на храните, стоките и услугите.
- Новите базови прогнози на ЕЦБ предвиждат общата инфлация да бъде средно 3.0% през 2026 г., 2.3% през 2027 г. и 2.0% през 2028 г. За базисната инфлация – без енергоносители и храни – прогнозата е 2.5% през 2026 г. и 2027 г. и 2.2% през 2028 г.
- Икономическият растеж в еврозоната е ревизиран надолу. ЕЦБ очаква БВП да нарасне с 0.8% през 2026 г., с 1.2% през 2027 г. и с 1.5% през 2028 г. Причината е по-силното въздействие на войната върху суровините, реалните доходи и доверието.
- Инвеститорите вече очакват поне още едно увеличение на лихвите през годината, което би отвело паричната политика към горната граница на диапазона, смятан за неутрален за икономиката.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
3%. Толкова е новата прогноза на ЕЦБ за средната инфлация в еврозоната през 2026 г.
ДОПИРАТЕЛНА
За България това е първият цикъл на повишаване на лихвите от ЕЦБ, откакто страната прие еврото на 1 януари 2026 г. Решението вече има директно значение за българската икономика – през цената на финансирането, ипотечните и бизнес кредитите, доходността по депозитите и разходите по дълга.
По-високите лихви обикновено охлаждат търсенето, но ефектът идва с времево забавяне. За домакинствата това може да означава по-внимателно кредитиране и по-висока цена на новите заеми. За бизнеса – по-скъпо финансиране на инвестиции. За банките – възможност за по-високи лихвени маржове, но и по-голям риск от отслабване на кредитното търсене.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Решението на ЕЦБ е опит да не се повтори грешката от предишния голям инфлационен шок. След пандемията и руската инвазия в Украйна централните банки бяха критикувани, че са подценили колко трайно може да стане поскъпването на енергията, храните и услугите. Този път Франкфурт действа по-рано, макар икономиката на еврозоната да е слаба.
Войната в Иран поставя ЕЦБ в особено трудна позиция. От една страна, по-високите цени на петрола и газа ускоряват инфлацията и могат да повлияят на очакванията на домакинствата и бизнеса. От друга – самият енергиен шок намалява реалните доходи, отслабва потреблението и натиска растежа надолу. Това е почти класически stagflation риск: по-високи цени при по-слаба икономика.
Затова и повишението изглежда по-скоро като предпазен ход, отколкото като начало на агресивен цикъл на затягане. ЕЦБ се опитва да покаже, че няма да позволи инфлационните очаквания да се откъснат от целта ѝ, но същевременно не иска да задуши икономика, която вече расте бавно.
Това обяснява и внимателния език на институцията. Централните банкери не обещават серия от увеличения, но не изключват нови стъпки. Най-категоричен засега е гуверньорът на Литовската централна банка Гедиминас Шимкус, според когото още едно повишение е „по-скоро вероятно“.
