На 28 февруари започна войната в Иран, която доведе до затваряне на протока Ормуз и скок на цените на нефта и горивата. Съвсем логично продажбите на горива спаднаха в Европейския съюз, както и в Еврозоната. Но не и в България – тук беше отчетен скок на продажбите на горива.
Какво показват данните? През февруари и в България, и в Еврозоната продажбите на горива се увеличават с 0.4% спрямо същия месец на предходната година – никаква разлика. Обаче, през март в Еврозоната се отчита спад от 2.1%, докато в България се отчита увеличение от 18.6%. Не просто посоката е различна в България, но абсолютният размер на разликата между България е Еврозоната е огромен – през март виждаме скок на продажбите на горива в България при спад в Еврозоната.
На пръв поглед, обяснението не е толкова сложно – всеки в България иска да изпревари кризата и да зареди от евтиния бензин преди да свърши. Пълнят се резервоари и туби „от евтиното“, за да се спести някое евро. Това не е изцяло български феномен, същото се забеляза в още няколко страни от региона – Сърбия, Унгария, Словакия, Словения.
Показателно е, че само в Източна Европа се наблюдаваше този феномен при горивата. Но не е учудващо – в Сърбия, например, половин година имаше криза с горивата заради санкции и спряна рафинерия. В Унгария, Словакия и Словения също имаше проблеми с горивата заради зависимост от руски нефт и недомислени тавани на цените, които създадоха дефицити и опашки по бензиностанциите. С други думи, говорим не просто за страх от поскъпване, а за страх от липса на горива.
В повечето страни на запад няма такъв страх от дефицити. В утвърдените пазарни икономики пазарът реагира през цените, които балансират търсенето и предлагането. Но в бившите комунистически страни все още много поколения помнят, че при всяка криза се появява дефицит на стоки – а и не само при криза. Но и след комунизма, при кризи правителствата въвеждаха ценови контроли, които създаваха дефицит на отделни стоки. Това обяснява инстинктивната реакция на потребителите да се запасяват при задаване на криза.
В България не само продажбите на горива скочиха през март – отчита се скок и на други нехранителни стоки, например компютри и телефони с 24%, облекло и текстил с 22%, битова техника и мебели 17%. Това е специфично за България и не се наблюдава другаде в такива размери. Показва изострена инфлационна чувствителност – покупки с цел да се изпревари ценовият скок заради петролната криза. Парадоксът е, че именно този скок в покупките, финансиран с кредити, засилва инфлационния натиск. Храна за размисъл за политиците и регулаторите.
