Макар и с голямо закъснение, но вече имаме държавен бюджет за 2026 г. Обаче в него няма особени реформи. Вместо това правителството ни уверява, че реформите ще се реализират по-нататък. С други думи, реформите се отлагат за светлото бъдеще. И това не е за първи път.
В години на политическа нестабилност това е лесно обяснимо. При честа смяна на правителства политиците предпочитат да раздават „благинки“ от бюджета, а за финансирането на тези разходи да му мисли следващото правителство. Перманентната предизборна кампания също стимулира щедрите обещания и отлагане на реформите. Редица реформи въобще не са възможни заради липсата на парламентарно мнозинство.
Но сега ситуацията е съвсем различна и дори уникална за последния четвърт век. Защото имаме правителство със самостоятелно мнозинство в парламента, което не зависи от хлабави и шарени коалиции. Хоризонтът на това правителство е дълъг, съответно няма разумна причина да отлага решаването на проблемите с надеждата, че те ще останат за следваща власт. И въпреки това реформите отново се отлагат.
Явно проблемът с реформите не е само в политическата нестабилност. По-скоро обяснението е страх от реформи. Неслучайно в публичния дебат често се споменава фразата „непопулярни реформи“. Тя идеално илюстрира притеснението на политиците, че реформите ще доведат до спад на обществената подкрепа.
И наистина, в добри времена обществото наистина не е склонно да приеме реформи – когато икономиката върви и бюджетът е пълен с пари, няма очевидна причина защо да се правят реформи. Икономистите казваме, че е най-добре да се правят реформи в добри времена, но това почти никога не става.
Световната практика показва, че реформи се правят в лоши времена, когато има сериозни проблеми. Не защото тогава е добър момент за реформи, а защото проблемите са толкова големи и очевидни, че цялото общество се убеждава, че наистина има нужда от реформи. Когато всички са наясно, че има проблем, съответно има и обществена подкрепа за реформи.
За радост или за съжаление, но ние сме в точно такава ситуация. България отчете най-бързо увеличение на държавния дълг в цяла Европа през миналата година, а от началото на тази година отчитаме най-висок бюджетен дефицит и едни от най-високите нива на инфлация в ЕС. Българското общество е съвсем наясно, че има тежки проблеми и че те изискват сериозни реформи. Неслучайно имаше бюджетни протести миналата година и висока избирателна активност на изборите тази година.
В такава ситуация отлагането на реформите е много по-рисково. Отлагането на реформите води до повече дефицити, дългове и инфлация – изключително непопулярни неща. Да не говорим, че създават и риск от пълномащабна криза. Обратно, адресирането на бюджетните проблеми ще намали дълговете и инфлацията и дори може да е популярно. Когато ножът е опрял до кокала, страхът от реформи не е рационален.
Текстът е от колонкта на Георги Ангелов, публикуван в брой август на списание Forbes
