Кога разбрахте, че правото е Вашето призвание?

Още докато учех в гимназията, исках след това да уча право. Дори се отказах от възможността да уча в чужбина, защото специалността право, независимо от успеха, който имах, беше платена дисциплина в университета, който бях избрала.

В крайна сметка думите на родителите ми, че „камъкът си тежи на мястото“, оказаха своето значение. Още от годините в гимназията съм се интересувала и борила за справедливост. Поставяла съм правилата и законите винаги на първо място в действията си. Впоследствие в годините само смених понятието справедливост с понятията принципност, независимост и спазване на човешките права съобразно ценностите и разбиранията ми, които са в унисон и с моите интереси.

Как изградихте успешната си кариера в институциите и какво я пречупи?

От малка съм много амбициозна. В годините на професионалния ми път винаги съм била последователна и съм се стремяла да се развивам, обучавам и надграждам. Професионалният ми път се развиваше в продължение на шестнадесет години в т.нар. държавен апарат. Работих като разследващ полицай, юрисконсулт, заемах експертни и ръководни длъжности в Министерството на вътрешните работи, и по конкретно в Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР и Дирекция „Правно нормативна дейност“-МВР, в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и след преструктурирането й, в което имам дейно участие – в новата мега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в която се вляха още четири институции.

В определен момент, няколко дни преди обнародването на Закона за извънредно положение в Р България вследствие на Световната пандемия от COVID през 2020 г., бях отстранена от длъжност. Впоследствие ми беше наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, като служебното ми правоотношение беше прекратено. Защитих правата си по съдебен ред и съдът постанови възстановяването ми на длъжността. Вследствие на тези събития приех покана да се върна в системата на МВР като началник на кабинета на министъра.

Този период обаче беше съпътстван от продължителен обществен и медиен натиск, както и от публични внушения, които целяха да поставят под съмнение професионалната ми репутация. Прецених, че присъствието ми би отклонило вниманието от работата на министъра и институцията, поради което взех решението да се оттегля.

Към днешна дата смятам, че това е било за мое добро. В онзи момент обаче истината е, че този период беше изключително тежък за мен. Все още смятам, че това, което ми се случи, беше безпринципно и в противоречие с разбиранията ми за действия на хора с власт в правова държава. В крайна сметка вече знам, че това не е край на една кариера, а всъщност е началото на нов професионален етап. Да имам възможността да придобия опитност и като развивам, смея да твърдя към днешна дата, една успешна адвокатска практика в професионален план. В личен да стана емоционално по-зрял и осъзнат човек, който да може да разбира и да вниква и в човешката страна при един правен спор.

Какво е най-трудното решение, което сте вземали в професионалния си път?

Да не приема предложението да ми прекратят служебното правоотношение с КПКОНПИ на 08.04.2020 г. по взаимно съгласие и да тръгна да защитавам правата си и законните си интереси срещу хора, които притежават власт и не се свенят, по мое мнение, да я упражняват и превратно, за което платих висока лична и професионална цена.

Не ми беше никак лесно след години работа в държавната администрация да започна всичко отначало. Но това пък ми помогна да проумея, че професионалната идентичност не зависи от заеманата длъжност, а от знанията, опита и ценностите, които човек носи със себе си.

Какво Ви даде сили да се изправите след унищожената Ви кариера?

Дъщеря ми, родителите ми и вярата, че всяко зло е за добро.

Как се промени представата Ви за справедливостта, след като видяхте системата и отвътре, и отвън?

Към днешна дата съм убедена, че справедливостта е изменчива величина, и възприемам за правилна теорията, според която справедливостта не съществува, тя е просто философско понятие. Разбрах, че справедливостта  спада към субективните понятия и определено се възприема различно от различните хора и зависи от техните  интереси.

Има ли случай, който е променил начина, по който гледате на професията си?

Личният ми опит в съдебната зала за защита на моите права и законни интереси.След като човек сам премине през съдебни производства и през усещането да защитава собствените си права, той започва много по-добре да разбира какво преживяват неговите доверители.

Това ме направи още по-внимателна към всяка човешка история, която стои зад конкретното дело.

Как свързахте правото с психологията?

Интересът ми към психологията се появи именно в тези трудни за мен предизвикателства, свързани с професионалния ми път, когато не разбирах защо някой може да постъпи по такъв несправедлив начин с мен. Търсех причините за моите реакции. Търсех начини да се справя с болката, объркването, обидата и гнева, които случилото се предизвика у мен. Търсех начини да обясня на дъщеря ми какво се е случило и какво преживявам. За да свържа правото с психологията, се насочих към специалността „Юридическа психология“.

Имате подготовка по юридическа психология и психотерапия, но ясно заявявате, че не съчетавате ролите на адвокат и психолог в един и същ случай. Защо това разграничение е толкова важно?

Защото професионалната етика го изисква. Адвокатът защитава правата и законните интереси на доверителя. Психологът работи за психичното благополучие на клиента. Това са различни професии, различни цели и различни методи. Затова никога не предоставям едновременно правна и психологическа помощ по един и същ случай.

По какъв начин познанията за човешкото поведение Ви помагат, без да нарушават професионалните граници?

Разбирам поведението на хората, подложени на силен стрес и понякога и страх. Разбирам недоверието им в институциите, в това число и в съдебната система понякога. Знанието откъде идва тази непримиримост, когато някой е погазил правата ти и законните ти интереси, какво е чувството. Също така опитът как да дам подкрепа в такъв момент, не само юридическа, а и човешка.

В практиката си работите по дела, свързани с жертви на престъпления, домашно насилие, дискриминация и незаконно уволнение. Защо тези казуси са важни за Вас?

Това са случаите според мен и моя опит, по които в най-голяма степен, и в повечето случаи умишлено, човекът, който притежава власт, безпардонно потъпква човешките права и законните интереси на пострадалия. Визирам и пострадалите от домашно насилие, при които агресорът действа по същия начин. Привидно постъпките му са по буквата на закона и/или пред хората се представя за принципен и добър. Всъщност, използвайки властта и влиянието си, той „мачка по-слабите“, особено ако са дръзнали да му се противопоставят.

Кое е най-голямото предизвикателство при защитата на човек?

 Да съумея да не потъна в личното страдание и болка на човека във връзка с конкретните събития, довели го до решението да търси правата си пред съответните компетентни институции. Само така мога да изпитвам истинско състрадание, но и професионално да си свърша работата.

Какво означава за Вас върховенството на закона в ежедневната адвокатска практика?

В ежедневната си работа се старая да правя най-доброто, на което съм способна, за всеки конкретен случай, съобразно знанията ми и ценностите, спазвайки принципите на правото и съдебната практика. Стремя се да помогна на всеки мой клиент да получи максимално достъпна информация по казуса си, за да може да вземе правилното за него решение.

Какво според Вас очакват хората от един адвокат, освен юридическа компетентност?

В повечето случаи очакват почтеност и откритост. Очакват професионално отношение от адвокат, който няма да им обещае невъзможното, а ще им даде реална оценка на ситуацията, която ги е довела при него.