Водени от непреходни принципи, Диана Миткова и Видекс Армс изграждат стойност за поколения напред
Как се променя лидерството, когато отговаряш за дейност, в която няма място за грешки?
Лидерството се променя фундаментално, когато осъзнаеш, че решенията ти не влияят само върху бизнеса, а пряко върху човешки животи.
В пробивно-взривната дейност няма място за импровизация и няма право на подценяване на риска. Независимо дали работим в каменни кариери, в подземни рудници за добив на злато и метални руди, по автомагистрали, тунели, железопътни линии или други големи инфраструктурни проекти, успехът не се измерва единствено в изпълнени обеми и завършени обекти. За мен той се измерва с това, че в края на деня всеки човек от екипа се е прибрал безопасно при семейството си. Работата в такава среда ме научи, че лидерството не е въпрос на позиция или авторитет.
То е способност да предвиждаш риска, да вземаш решения под напрежение и да поемаш отговорност за последствията от тях. С годините разбрах, че хората не следват титли. Те следват увереността, че човекът срещу тях ще вземе правилното решение в точния момент.
Именно така се изгражда доверие – не с думи, а с последователност, компетентност и личен пример. Защото доверието не се печели с обещания. То се печели с увереността, че безопасността винаги стои над всичко останало.
Бизнесът с взривни дейности изисква огромна доза прецизност. Как се справяте с напрежението преди изпълнението на голям проект?
Напрежение винаги има и вярвам, че това е здравословно. Когато подцениш риска, започваш да допускаш грешки. В нашата работа напрежението не се преодолява, а се управлява – чрез подготовка, дисциплина, многократна проверка на всеки детайл и доверие в екипа. Защото при нас добрият резултат не започва в момента на изпълнението, а много по-рано – в анализа, планирането и решенията, които се вземат преди първото действие на терен.
През годините разбрах, че лидерството под напрежение не означава да не изпитваш притеснение. Означава да не позволяваш на притеснението да влияе на решенията ти. В критични моменти хората не търсят перфектния лидер. Те търсят човек, който може да запази спокойствие, да поеме отговорност и да вземе решение.
Когато знаеш, че всички параметри са анализирани, че всеки риск е оценен и че всеки професионалист на терен познава своята роля и отговорност, напрежението престава да бъде пречка. То се превръща в концентрация и фокус върху изпълнението.
В крайна сметка опитът не премахва напрежението и отговорността – той те учи как да ги носиш.
Кои принципи никога не сте си позволявали да поставите под съмнение, независимо от пазарната ситуация?
През годините съм разбрала, че принципите са лесни за следване, когато обстоятелствата са благоприятни. Истинската им стойност се вижда в моментите, когато са подложени на изпитание. В нашия сектор всяко решение има значение и реални последствия. Именно затова безопасността, коректността и отговорността никога не са били въпрос на ситуация или обстоятелства. Те са в основата на всяко решение, което вземам.
Имало е моменти, в които правилното решение не е било най-лесното или най-удобното. Но съм убедена, че устойчивият бизнес не се изгражда върху краткосрочни ползи, а върху последователност и способност да отстояваш принципите си дори когато това струва скъпо. С времето разбрах, че най-ценният актив на една компания не са техниката, договорите или проектите. Това е доверието. То не се печели с обещания, а с действия. Изгражда се бавно, но може да бъде загубено много бързо.
Затова винаги съм вярвала, че има неща, които не трябва да зависят от пазарната ситуация, от конкуренцията или от моментните обстоятелства. Ако принципите се променят според ситуацията, те не са принципи.
Какво означава за Вас успех без компромис в индустрия, която изисква едновременно прецизност, дисциплина и висока отговорност?
За мен успехът без компромис е когато постигнатото и пътят към него са еднакво достойни за уважение.
Успехът не е момент, титла или крайна точка – той е начин на мислене и действие.
В индустрия като нашата успехът не се измерва само в реализирани проекти. Той е в способността да постигаш резултати, без да нарушаваш принципите си. Да растеш, без да жертваш качеството. Да развиваш бизнеса, без да поставяш безопасността под риск. Да бъдеш конкурентен, без да позволяваш натискът да диктува решенията ти.
Прецизността, дисциплината и високата отговорност често се възприемат като изисквания на професията. За мен те са основата, върху която се изгражда всяко устойчиво постижение. Именно в способността да ги отстояваш всеки ден, независимо от натиска и обстоятелствата, се крие истинският професионализъм.
За мен най-големият успех е когато след години можеш да погледнеш назад и да кажеш, че всичко постигнато е изградено честно, професионално и устойчиво. В крайна сметка успехът не е това, което показваш на хората. Успехът е това, зад което можеш да застанеш, когато останеш насаме със себе си.
Има ли решение, което е било трудно в краткосрочен план, но правилно от гледна точка на дългосрочното развитие на компанията?
Да. Един от най-важните моменти в развитието на компанията беше решението да поемем изпълнението на сложни инфраструктурни проекти с висока обществена значимост – автомагистрали, тунели, железопътни линии и международни транспортни коридори.
Това не беше лесен избор. Подобни проекти изискват огромна отговорност, безупречна организация и способност да вземаш правилни решения под напрежение. В началото си задавах въпроса дали разполагаме с достатъчно опит и дали сме готови да поемем отговорност за обекти, при които всяка грешка може да има сериозни последствия не само за проекта, но и за репутацията на компанията.
Рискът не беше само в самите проекти. Те изискваха значителен ресурс, инвестиции и ангажираност, което създаваше реална опасност да отклоним фокуса си от дейностите, в които вече имахме изградени позиции и стабилно присъствие. Това беше решение, което можеше да забави развитието ни в краткосрочен план и да постави на изпитание капацитета на компанията.
Допълнително предизвикателство беше и широкият обществен отзвук на подобни инфраструктурни обекти. При тях всяко решение, всеки успех и всяка грешка са много по-видими и носят значително по-голяма отговорност за името и репутацията на компанията.
Днес съм убедена, че именно готовността да поемем това предизвикателство ни помогна да израснем професионално, да натрупаме безценен опит и да изградим доверието и името, с което се ползваме днес.
Кои са най-вълнуващите проекти, по които работите днес?
Най-вълнуващи са проектите, които имат реален принос за развитието на инфраструктурата и икономиката на България. Те носят различна тежест, различна отговорност и различен смисъл, защото създават реална и видима полза за обществото.
През годините имахме възможността да участваме в изграждането на голяма част от новите участъци на автомагистралите „Хемус“, „Струма“, „Марица“ и „Европа“ – проекти, които днес свързват региони, улесняват бизнеса и подобряват ежедневието на хиляди хора.
Сред обектите, с които особено се гордея, са взривните дейности при изграждането на спасителните байпаси на тунелите „Витиня“, „Ечемишка“ и „Топли дол“, както и участието ни в изграждането и разширяването на тунелни съоръжения като „Железница“, „Провадия“ и други. Бяхме част и от модернизацията на железопътния участък Елин Пелин – Костенец – един от най-мащабните инфраструктурни проекти в България през последните години, където допринесохме за изграждането на няколко от новите железопътни тунели и предпортални участъци. Участвахме и в разширяването на международния път към Калотина – ключова транспортна връзка между България и Европа.
Към момента работим по новото трасе на автомагистрала „Хемус“ в района на км 119, където изпълняваме мащабни пробивно-взривни дейности за преодоляване на денивелация от близо 50 метра. Това е един от обектите, които ясно показват както мащаба на инженерните предизвикателства, така и ролята на взривните работи при изграждането на съвременната инфраструктура.
Не по-малко важни за мен са проектите, свързани с изграждането на соларни паркове, както и преобразяването на градската среда чрез премахването на опасни и неизползваеми сгради, за да отстъпят място на модерна инфраструктура, носеща стойност.
В крайна сметка най-ценният резултат не е завършеният обект, а знанието, че си бил част от проекти, които остават и продължават да служат на хората дълго след като работата по тях е приключила.
Кога една компания престава да бъде изпълнител на проекти и се превръща във фактор за развитието на цял сектор?
Когато започне да инвестира не само в собственото си развитие, а в бъдещето на целия сектор. Това означава да въвежда нови технологии, да инвестира в модерна техника, да развива специалисти и да търси по-добри, по-безопасни и по-ефективни решения. Именно така се създава реална стойност – не само за конкретния проект, а за индустрията като цяло.
В сектор като нашия истинското влияние идва тогава, когато не просто изпълняваш поставените задачи, а участваш в намирането на решения за по-сложни инженерни предизвикателства, въвеждаш по-високи стандарти за безопасност и качество и помагаш за развитието на добрите практики в бранша.
Смятам, че една компания се превръща във фактор тогава, когато присъствието є започне да носи увереност – на възложители, партньори и екипи. Когато името є се свързва не просто с изпълнение, а с компетентност, надеждност и способност да поема отговорност при най-сложните проекти.
Според мен компаниите, които оставят най-сериозна следа, са тези, които не се адаптират към промяната, а помагат тя да се случи.
Кои инвестиции носят най-голяма стойност днес – тези в техника, в процеси или в хора?
В различните етапи от развитието на бизнеса отговорът е различен. В началото инвестираш в техника, за да можеш да работиш. След това в процеси, за да можеш да растеш. Но в дългосрочен план най-голяма стойност носят хората, защото именно те превръщат техниката и процесите в реален резултат.
В нашия сектор знанията, опитът и правилната преценка често са решаващи. Технологиите се развиват, машините се подменят, но професионалистите, които умеят да вземат правилните решения в сложни ситуации, остават най-ценният ресурс на всяка компания.
Много от проектите, по които работите, са с висока добавена стойност за обществото. Какво Ви носи това усещане за принос?
Носи ми удовлетворение и чувство за смисъл.
Работата ни рядко е видима за широката общественост, но резултатите от нея остават десетилетия наред – в пътищата, тунелите и инфраструктурата, които хората използват всеки ден. Именно това ми напомня, че истинската стойност на един проект не е в неговото завършване, а в ползата, която носи след това. Да знаеш, че си допринесъл за нещо, което ще бъде полезно на хората години наред, е едно от най-големите удовлетворения в професията.
Каква е отговорността на бизнеса при изграждането на среда, която ще служи на бъдещите поколения?
Отговорността на бизнеса е да създава стойност по начин, който не прехвърля цената върху следващите поколения, а създава условия за бъдещо развитие и надграждане.
За мен това означава инвестиции в нови технологии, по-безопасни методи на работа, развитие на специалисти и непрекъснато повишаване на професионалните стандарти. Само така можем да изграждаме среда, която е по-ефективна, по-сигурна и по-добра от тази, която сме заварили.
Кое Ваше качество искате да предадете на младите професионалисти, които искат да се превърнат в следващите лидери в сектора?
Устойчивостта.
През годините съм разбрала, че успехът рядко идва бързо и почти никога не идва лесно. Зад всяко постижение стоят години работа, трудни решения, съмнения и моменти, в които резултатите не идват толкова бързо, колкото ти се иска.
Именно способността да продължаваш напред, когато е трудно, да се учиш от грешките си, да запазваш посоката си и да не губиш увереност в собствените си възможности е качеството, което най-много бих искала да предам на младите професионалисти.
Вярвам, че талантът може да отвори първата врата, но характерът, постоянството и дисциплината са това, което те задържа и ти помага да продължиш напред.
Защото лидерите не се изграждат в моментите на успех. Те се изграждат в моментите, когато имат причина да се откажат, но избират да продължат.
Вие сте част от сектор, който все още се определя като „предимно мъжки“. Срещате ли предизвикателства, породени от факта, че сте дама?
В началото със сигурност имаше моменти, в които трябваше да доказвам повече, отколкото, ако бях мъж. Но никога не съм приемала това като пречка, а като част от моя път в този бранш.
С времето разбрах, че в нашия сектор уважението не се печели с титли, позиции или пол. То се печели със знания, опит, последователност и способността да носиш отговорност за решенията си.
Никога не съм искала специално отношение, защото съм жена. Винаги съм искала равен шанс да покажа какво мога. А когато зад думите стоят компетентност, характер и реални резултати, предразсъдъците постепенно остават на заден план. В един момент хората започват да вярват не само в професионализма, а и в човека, който стои зад него. Тогава полът престава да има значение, а доверието се превръща в най-важната оценка за това кой си и какво можеш.
Кои ценности са останали непроменени през целия Ви професионален път, независимо колко се е променял бизнесът около Вас?
Почтеността, отговорността и уважението към дадената дума. Светът около нас се променя постоянно, но вярвам, че има принципи, които не трябва да се променят. За мен успехът никога не е бил оправдание за компромис с ценностите, а точно обратното – изпитание дали ще останеш верен на тях.
Какво Ви мотивира да продължавате да надграждате постигнатото, след като вече сте доказали себе си в бизнеса?
Развитието само по себе си.
С времето осъзнах, че най-голямото удовлетворение не идва от това да достигнеш определена цел, а от това да продължаваш да растеш след нея. Всеки постигнат резултат е важен, но той не е финал, а основа за следващата стъпка.
За мен развитието не е цел, която се постига. То е начин на мислене.
Не вярвам, че човек се доказва веднъж завинаги. Доверието, репутацията и професионалното име се изграждат всеки ден. Именно това ме мотивира да продължавам да надграждам – не защото имам какво да доказвам, а защото винаги има какво още да науча, какво още да подобря и към какво още да се стремя.
Кое е най-важното, което научихте за себе си през последните години като лидер?
През последните години научих, че спокойствието е сила.
Не можем да избираме пред какви предизвикателства ще ни изправи животът, но винаги можем да изберем как ще преминем през тях. Когато разбереш това, започваш да влагаш енергията си не в нещата, които не можеш да промениш, а в решенията, които можеш да вземеш.
Като лидер осъзнах, че хората не очакват от теб да имаш отговор на всеки въпрос. Те очакват да запазиш ясна преценка, когато ситуацията е трудна, и да вдъхваш увереност, когато има несигурност.
С времето разбрах, че лидерството не е да контролираш всичко, което се случва около теб. Лидерството е да запазиш контрол над начина, по който реагираш на случващото се.
Именно в това според мен се крие истинската сила на един лидер.
