Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Световната икономика се справя с енергийния шок от войната с Иран по-добре от очакваното, но нов скок в цената на петрола може отново да ускори инфлацията и да принуди централните банки да задържат високите лихви по-дълго. Това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според Георгиева световната икономика в момента е подложена на своеобразно „дърпане в противоположни посоки“. От едната страна е негативният ефект от нарушените енергийни доставки от Персийския залив, а от другата – инвестиционният бум около изкуствения интелект, който подкрепя растежа и вече започва да се разпространява извън САЩ.
- Глобалната икономика засега устоява на комбинацията от високи нива на дълга, упорита инфлация и търговско напрежение. Според Георгиева въздействието от затварянето на Ормузкия проток е било смекчено от използването на петролни и газови резерви, увеличаването на енергийните доставки извън Персийския залив, по-ниското търсене, разширяването на капацитета за възобновяема енергия и временното връщане към въглищата в някои държави.
- МВФ обаче вижда нарастващи рискове от влошаването на публичните финанси в редица икономики. Един от сигналите са повишаващите се доходности по държавните облигации, които увеличават разходите за обслужване на дълга.
- Другият проблем е инфлацията. Процесът на постепенното ѝ забавяне, започнал през 2024 г., практически е спрял. МВФ предупреди още през юли, че глобалната инфлация през 2026 г. се очаква да достигне 4.7%. (МВФ)
- „Енергийният шок не е приключил“, предупреди Георгиева. Ново поскъпване на петрола може да подхрани инфлацията и да принуди централните банки да запазят рестриктивната си парична политика, което от своя страна ще натежи върху икономическата активност и обслужването на дълга.
- Георгиева призова централните банки да останат максимално фокусирани върху ценовата стабилност, дори ако по-високите лихви означават по-слаб икономически растеж.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
3%. Толкова е прогнозата на МВФ за растежа на световната икономика през 2026 г. През юли фондът понижи очакванията си, като прогнозира ускоряване до 3.4% през 2027 г. Следващата актуализация ще бъде представена през октомври по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Войната с Иран нанесе един от най-сериозните енергийни удари върху световната икономика през последните години. Затварянето на Ормузкия проток наруши потоците от един от най-важните центрове за доставка на петрол и газ в света.
МВФ изчисли през юни, че глобалното предлагане на петрол е било с около 13% под нивото отпреди войната, а доставките на втечнен природен газ – с около 20% по-ниски.
Въпреки това ударът върху глобалния растеж се оказва по-малък от първоначалните опасения. МВФ посочва като една от причините по-ниската енергийна интензивност на икономиките и увеличения дял на възобновяемите източници. Ограничените вторични ефекти върху останалите цени също помагат световната икономика да избегне по-тежък сценарий.
Новият противовес идва от технологичния сектор. Според Георгиева инвестициите в изкуствен интелект в САЩ продължават да подкрепят корпоративните печалби и потреблението. В същото време други държави ускоряват изграждането на центрове за данни и производството на хардуер за AI – сигнал, че инвестиционният бум започва да придобива по-глобален характер.
