Промяната не означава непременно адаптация. Една компания може да въвежда нови технологии, да обучава служителите си и да променя начина си на работа, без това непременно да я прави по-подготвена за следващото предизвикателство. А с навлизането на изкуствения интелект разликата между двете става все по-важна. Ето пет области, върху които лидерите трябва да се съсредоточат, за да разберат доколко организацията им действително е готова да посрещне следващите предизвикателства.
Адаптацията започва със съмнение в статуквото
Една от големите пречки пред адаптацията е склонността да приемаме отдавна наложени модели за универсални и неоспорими.
В компаниите подобни примери има постоянно – „Клиентите искат точно това“, „Служителите никога няма да приемат определена промяна“, „Индустрията винаги е работила по този начин“. Понякога тези твърдения са верни. Друг път обаче се основават на допускания, които отдавна не са били подлагани на съмнение.
Това обаче е тест за адаптивността на една компания – ако всеки опит статуквото да бъде оспорено среща съпротива, промяната става много по-трудна. Адаптивните организации оставят място за въпроси – на какви доказателства се основава дадено твърдение, актуални ли са те и има ли друго възможно обяснение?
Това не означава всяко установено разбиране да бъде оспорвано. По-важното е компанията да разпознава кога е необходима промяна. Един прост въпрос може да помогне: „Какво приемаме за вярно и кога за последно го поставихме под въпрорс?“
Не е важно колко учиш, а какво променяш
Компаниите често следят колко обучения преминават служителите им, но това не показва непременно дали те действително учат и се развиват.
Лесно е да се измерят броят на завършените курсове, участията в различни програми или получените сертификати. По-важният въпрос обаче е дали новите знания водят до реална промяна в начина на работа.
Тъкмо това е и един от признаците за адаптивност – дали хората прилагат наученото, преосмислят досегашните си подходи и са готови да ги променят. Доведе ли обратната връзка от клиентите до промяна? Научи ли екипът нещо от неуспешен проект, което повлия на следващото решение? Намери ли някой по-добър начин за решаване на проблем, който се появява отново и отново? Ако отговорът на тези въпроси е „Не“, значи е време за преоценка. Защото ако служителите трупат нови знания, но продължават да работят по същия начин, обученията сами по себе си няма да направят организацията по-адаптивна. А това е особено важно в среда, в която технологиите, очакванията на клиентите и изискванията към различните професии се променят все по-бързо, а натрупаните знания могат бързо да загубят актуалност.
Достъпът до AI не означава готовност за AI
Фактът, че една компания е осигурила на служителите си достъп до AI инструменти, все още не означава, че те умеят да ги използват ефективно. Някои могат изобщо да избягват технологията, защото ѝ нямат достатъчно доверие или не разбират как тя може да им бъде полезна. Други могат да стигнат до обратната крайност – да разчитат на AI дотолкова, че да приемат отговорите му, без да ги поставят под съмнение.
По-важно е не дали хората имат достъп до AI, а как го използват. Разбират ли кога той може да им спести време и кога е необходима човешка преценка? Проверяват ли информацията, която получават? Използват ли новите възможности, за да задават по-добри въпроси, или се задоволяват с първия отговор, защото е бърз и удобен?
Адаптивността личи и по начина, по който се вземат решения
От лидерите се очаква да бъдат решителни, но понякога именно това ги кара да се придържат към вече избраната посока, дори когато обстоятелствата показват, че тя трябва да бъде преосмислена. Промяната в мнението често се възприема като колебание, въпреки че може да означава точно обратното – готовност да се реагира.
Затова важен тест е какво се случва, когато се появят обстоятелства, които противоречат на първоначалния план. Могат ли служителите свободно да изразят съмненията си, без да бъдат възприемани като негативни или трудни? А лидерите – да признаят, че ситуацията се е променила, вместо на всяка цена да защитават предишното си решение?
Също толкова показателна е реакцията при неуспех. Търси ли се виновник, или причината нещо да не проработи и какво трябва да се промени следващия път?
Адаптивността изисква увереност във вече взетите решения, но и готовност за промяна на посоката, когато обстоятелствата го налагат.
Хората трябва да знаят къде е най-големият им принос
С навлизането на AI се променят не само начините на работа, но и самите роли в компаниите. Технологията може да поеме задачи, които доскоро са отнемали значителна част от времето на служителите, без длъжността им непременно да се променя. Това поставя друг важен въпрос: Разбират ли хората какво ги прави ценни в една организация? Ако свързват приноса си единствено със задачите, които винаги са изпълнявали, приспособяването към новата среда става много по-трудно.
Затова е важно служителите да могат да определят къде е най-големият им принос. Това може да бъде способността им да преценяват различни ситуации, да общуват и изграждат отношения, да проявяват креативност, да решават проблеми, да използват натрупания си опит или да забелязват неща, които технологията пропуска. С автоматизирането на все повече рутинни задачи именно тези умения могат да придобият още по-голямо значение.
Как изглежда адаптивната организация
Адаптивността не означава един лидер да предвиди всяка следваща промяна или винаги да взема правилните решения. Тя се проявява в начина, по който една организация реагира, когато условията вече не са същите. Могат ли установените разбирания да бъдат оспорени, когато новите факти не ги подкрепят? Води ли наученото до промяна в начина на работа? Използват ли хората AI, без да се отказват от собствената си преценка? Готови ли са лидерите да преразгледат вече взето решение, когато се появи нова информация? И разбират ли служителите какъв е приносът им, когато ролите им започнат да се променят?
Автор: Dr. Diane Hamilton