Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
50 хил. евро. Това е максималният размер на глобата, която може да бъде наложена за всеки артикул, ако бъде установено необосновано поскъпване. Комисията за защита на потребителите (КЗП) засилва проверките на цените на основните хранителни продукти, след като установи надценки до 141% в големите търговски вериги. От бранша обаче оспорват начина, по който регулаторът представя данните, и предупреждават, че търговската надценка не бива да се приравнява с печалбата.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Санкциите ще бъдат между 10 хил. и 50 хил. евро за всеки продукт, при който бъде установено необосновано увеличение на цената, съобщи председателят на КЗП Мая Манолова пред NOVA.
- Търговските вериги ще трябва да докажат, че поскъпването на храните между началото на август и октомври е икономически обосновано, включително чрез промени в доставните цени.
- Санкции се предвиждат и за заблуждаващи търговски практики, включително представяне на вносни продукти като български.
- След проверките на храните КЗП планира да насочи вниманието си към лекарствата, банковите такси и мобилните услуги.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Ако не могат да докажат, че повишението на цените спрямо началото на август е икономически обосновано, ще ги накажем със сурови санкции“, заяви Мая Манолова.
АКЦЕНТ
Действията на Комисията за защита на потребителите идват след като регулаторът установи високи надценки при редица продукти в търговските вериги. По данни на КЗП най-високите установени надценки са при кравето масло (141%), сиренето (133%), кашкавала (106%) и киселото мляко (99%). Комисията посочва и случаи, при които крайните цени растат независимо от доставните. Проверките предизвикаха остра реакция от Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обвини КЗП, че подвежда потребителите с неточна информация и интерпретации.
ДОПИРАТЕЛНА
От организацията подчертават, че търговската надценка представлява разликата между доставната и продажната цена, но не е равнозначна на печалбата на търговеца. Тя трябва да покрие разходите за персонал, транспорт, електроенергия, съхранение и бракувани продукти.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
Около 3%. Толкова остава нетната печалба в сектора според СМТ, въпреки че разходите за дейността са нараснали значително. Организацията посочва, че за периода 2021-2026 г. средната работна заплата в България се е увеличила с 88.5%, производствените цени в хранителната промишленост – с 68.3%, а транспортните услуги са поскъпнали с 47.3%.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Сдружението за модерна търговия оспорва и начина, по който се използват европейските ценови сравнения. Според организацията ценовите индекси на „Евростат“ не трябва да се представят като търговски надценки.
От СМТ посочват, че при средноевропейско равнище 100 индексът на храните в България е 92.6, което означава, че цените им са средно под тези в ЕС. Организацията обръща внимание и на различните ставки на ДДС върху храните – 20% в България срещу 7% в Германия и 5.5% във Франция.
