Национално проучване на ДЗИ показва, че българите поставят семейството и здравето пред материалните придобивки, но решенията им за защита невинаги следват тази ценностна система
Как се печели доверие в свят на все повече възможности за избор? Отговорът може би започва не от продукта, цената или технологията, а от нещо много по-фундаментално – разбирането какво хората определят като истински ценно.
Национално представителното проучване „Най-ценните неща за българите“, проведено по поръчка на ДЗИ по повод Деня на застрахователя, очертава любопитна картина на ценностите в българското общество. И въпреки различията между поколенията, тя показва ясно – хората и отношенията продължават да стоят пред материалните придобивки.
За 42,7% от анкетираните семейството е най-ценното нещо в живота, а 40,8% поставят на първо място здравето. Приятелите и финансите са посочени от по 15%.
Тези резултати имат значение и отвъд чисто социологическия им прочит. За бизнеса те поставят важен въпрос: доколко компаниите разбират ценностите, които стоят зад решенията на клиентите им?
Различните поколения говорят на различен език
Една от най-ясните линии в изследването е промяната на приоритетите с възрастта.
Сред поколението Z 25,5% определят материалното благосъстояние като най-важно, докато сред по-възрастните този дял намалява до 10,3%. Печеленето на пари носи удовлетворение на 57,4% от младите хора, докато при хората в по-зряла възраст този показател е 27,6%.
С напредването на възрастта по-голямо значение придобиват природата, спокойствието и времето със семейството.
Разлика се наблюдава дори при отношението към книгите и облеклото. Книгите са важни за 18,1% от младите участници, но делът достига 39,7% сред най-възрастните. Обратната тенденция се вижда при дрехите и обувките, чието значение намалява от 46,8% при поколението Z до 25,9% при Baby Boomers.
За компаниите подобни различия са напомняне, че един универсален разговор с потребителите все по-трудно може да бъде ефективен. Това, което създава стойност за човек в началото на професионалния му път, не е непременно същото, което ще определя решенията му двайсет или трийсет години по-късно.
Стойност и цена не са едно и също
Друг интересен резултат показва доколко представата ни за стойност остава свързана с личната история.
За 42,5% от анкетираните снимките, албумите и предметите, свързани с преживявания, са сред нещата, с които не биха се разделили. С други думи, вещи без непременно висока пазарна цена могат да имат изключително висока лична стойност.
Подобна тенденция се наблюдава и при отношението към традициите. За 63,8% те са неизменна част от идентичността, а 63,5% смятат, че е важно да бъдат предадени на следващото поколение.
Още по-категоричен е отговорът, когато погледнем към наследството.
61% от участниците посочват доброто възпитание като най-ценното нещо, което искат да оставят след себе си. Моралните ценности са избрани от 14,3%, знанията и уменията от 13,2%, докато имотът и домът получават 4,7%, а финансовата сигурност – 4,2%.
Това показва, че понятието „стойност“ в съзнанието на потребителя е много по-широко от натрупването на материални активи.
Парадоксът между ценност и защита
Именно тук проучването стига до един от най-съществените си резултати.
От една страна, 88,2% от участниците определят здравето като „изключително ценно“, а 79,8% дават същата оценка на семейството.
От друга, едва 24,2% имат опит със застраховка „Живот“, докато близо 70% имат автомобилна застраховка.
Това разминаване между заявената ценност и реалното поведение отваря значима тема за застрахователния сектор. Ако хората ясно разпознават кое е най-важно за тях, защо неговата защита не винаги присъства със същата сила в практическите им решения?
Отговорът е свързан и с доверието.
При застраховането клиентът не купува просто продукт с незабавна и видима полза. Той прави избор за бъдещето и поверява на компанията очакването, че в труден момент обещаната защита ще бъде реална.
Затова доверието се превръща не просто в комуникационен актив, а в съществена част от самата стойност, която застрахователят предлага.
От продукт към разбиране на човека
За бизнеса изводът от проучването може да бъде прочетен и по-широко. Компаниите познават клиентите си чрез множество показатели: възраст, доход, потребителска история, канал на покупка, дигитално поведение. Но зад всички тези характеристики стои още един пласт – какво човекът се опитва да постигне, запази или защити чрез своите решения.
Точно там ценностите могат да се превърнат в основа за по-смислен разговор между компанията и клиента.
За застрахователния сектор това означава темата за защитата да бъде преведена от езика на полиците и покритията към реалните житейски ситуации: здраве, семейство, дом, спомени и бъдеще.
Това е и контекстът, в който ДЗИ поставя посланието по повод своята 80-годишнина – „Обичаш го. Застраховай го.“
Защото зад всяка застраховка в крайна сметка стои не просто риск. Стои нещо, което някой определя като ценно.
Проучването е проведено през септември 2026 г. от BluePoint чрез онлайн интервюта сред 600 мъже и жени на възраст между 18 и 65 години от градското население на България.