През 2018 г. имах възможност, каквато малко инвеститори на публичните пазари получават. Наблюдавах придобиването на българската компания за доставки на храна BGmenu от нидерландската Takeaway.com за около 10.5 млн. евро – и от страната на продавача, и от тази на купувача. Първо проучих бизнеса с помощта на някои от водещите български инвеститори, а впоследствие разговарях многократно с изпълнителния и финансовия директор на Takeaway.com за интеграцията и развитието на BGmenu в международната структура.
През годините Takeaway.com преживя редица сътресения и не успя да надгради BGmenu така, че да остане конкурентоспособна на Glovo, Wolt и Bolt Food. През септември 2026 г. – осем години след сделката – Takeaway.com преустанови дейността си в България и влезе в процес на ликвидация.
Историята на BGmenu показва какво може да се случи с българска компания, попаднала в чужда структура. Днес този сюжет сякаш се повтаря в много по-голям мащаб – с предложението на френската Schneider Electric да придобие Shelly Group за около 1.2 млрд. евро. Акциите на Shelly са сред най-ликвидните на Българската фондова борса, а самата компания е сред най-иновативните в страната.
Трябваше ли Shelly да търси купувач? Или бе по-добре да продължи самостоятелното си развитие? Въпросът, разбира се, е хипотетичен – основателите сами решават как да разполагат с дяловете си. Но по мое мнение пътят на компанията през следващите години може да се окаже решаващ за България.
Наблюдавайки сделката отстрани, виждам ясни паралели с друг път, който една малка европейска икономика извървя от падането на Желязната завеса до днес. Примерът на Естония предлага ценни уроци за България.
Пътят на Естония
По време на прехода към пазарна икономика през 90-те години Естония се бори с бедност, банкови кризи и висока инфлация. Именно тогава Райнер Нълвак и Ханно Хаамер основават компютърната компания MicroLink – бизнес, който постепенно се превръща в катализатор на цялостната икономическа промяна. През 1996 г. Нълвак продава бизнеса с дистрибуция на CHS Electronics и започва да инвестира натрупания капитал в нови технологични компании в Естония. Дотук паралелът с България – и с продажбата на Telerik на Progress Software през 2014 г. – е очевиден.
Паралелно, през 1990 г., Алан Мартинсон основава информационната агенция Baltic News Service. През 1994 г. тя привлече инвестиция от Dow Jones Telerate и Bonnier, а през 2001 г. бе продадена на Alma Media. Мартинсон оглавява MicroLink от 1998 до 2004 г., след което се насочва изцяло към рисковия капитал.
С развитието на естонския технологичен клъстър се ражда и Skype – компания, съградена от естонски инженери, която eBay придобива през 2005 г. за 2.6 млрд. долара. В годините след транзакцията възниква така наречената „Skype мафия“ – екипът на Skype напуска, за да създаде следващо поколение глобални компании. Една от тях – TransferWise (днес Wise) – излиза на Лондонската борса през 2021 г. с оценка от около 10 млрд. евро.
Бавно, но сигурно, Естония се превръща от дестинация за евтин инженерен труд в създател на ценна интелектуална собственост. Днес тя е лидер в Европа по брой технологични „еднорози“ на глава от населението – около 10 при население от 1.4 милиона души, сред които Bolt, Pipedrive и Veriff.
Обратно към Shelly
Завръщайки се в България, виждаме, че Shelly и нейните основатели притежават потенциала да дадат на страната ни същия тласък, какъвто Skype даде на Естония.
Купувачът Schneider е глобален лидер в електрическата инфраструктура за корпорации и заможни домакинства, но стратегията им Electricity 4.0 разчита на разширяване към по-масовия сегмент на домашната енергийна ефективност. Schneider разбира, че преходът към зелена енергия минава през интелигентно управление на потреблението в дома – и именно тази празнина в портфолиото им запълва Shelly. За разлика от повечето традиционни дружества в групата, Shelly умее да продава директно на кра крайни потребители, да съчетава хардуер със софтуер, да генерира марж от достъпни продукти и да се интегрира гъвкаво с множество протоколи.
Ако сделката бъде финализирана, Shelly може да стане двигател на иновациите в Schneider, основателите й – ментори на следващото поколение предприемачи, а инженерите й – създатели на продукти с висока добавена стойност. Schneider вече пое ангажимент да запази централата и екипа на Shelly в България поне три години след приключването на сделката. След изтичането на този период обаче възможностите пред българското дружество са две: или да се утвърди като иновационен лидер в структурата на Schneider, или да бъде превърнато в поредния сервизен софтуерен хъб.
Именно затова Shelly трябва да успее!
