Настъпва суперцикъл на суровините
Пазарите на суровини по принцип страдат от непрекъснати флуктуации. Цените им се вдигат и спадат относително бързо. Въпреки това цялостното им движение като дял от световната икономика или дохода на населението върви упорито надолу. Големите изключения са онези исторически моменти, когато търсенето на всякакви суровини – горива, метали, минерали, дървесина и др., се изстрелва бързо нагоре и дърпа цените за период от около 5–10 години. Това са т. нар. суперцикли на суровините. Исторически те са асоциирани с бързата индустриализация на големи страни и помежду им има поне няколко десетилетия. Последният такъв епизод започна около 2003 и завърши през 2011 г. и беше движен основно от възхода на Китай. Защо мисля, че отново навлизаме в суперцикъл?
Светът винаги е имал и ще има растящи нужди от енергия и суровини. Коронавирусът силно потисна потреблението им, но той не е краят на света. Тази лудост скоро ще свърши. Излизането от кризата ще бъде съпроводено от гигантски харчове за изграждане на инфраструктура, която е изключително материалоемка. Просто това е начинът за излизане от икономически кризи, който светът практикува открай време. Вече се случва в Китай, скоро и в САЩ и Европа.
Енергийният преход към декарбонизация (ВЕИ, батерии, електромобилност, водород) е политическа реалност, но изисква много голямо количество от повечето метали. Цените им ще продължат да растат. Медта е сърцето на този процес и логично се явява основна бариера пред реализацията му. Най-големите медни мини по света са пред изчерпване, а новите проекти на хоризонта са твърде малко.
Въпреки горното потреблението на нефт и газ няма да намалее скоро, а в същото време инвестициите в търсене и добив са много ниски през последното десетилетие. Частните компании са в окаяно състояние и силно декапитализирани. С прекратяването на локдауните и излитането на самолетите светът ще се окаже с голям недостиг на нефт. А навлизането на ВЕИ по-скоро подкрепя търсенето на газ. Очаквам цената на нефта да достигне 100 долара на барел в близко бъдеще (най-късно през 2022 г.), а цените на газа да останат на относително високи нива и да правят резки локални скокове като през последната зима в Източна Азия.
Излизането от корона кризата ще бъде съпроводено и от бърз икономически възход не само в Китай, но и в Индия и Югоизточна Азия, където е съсредоточено огромен брой население. Това автоматично означава много повече електропреносна инфраструктура, коли, перални, климатици. В малко по-дългосрочен план високите цени на суровините ще осигурят възможност за повече потребление и изграждане на инфраструктура в Африка (където много от тях се добиват), което още повече ще засилва процеса на добив. Получава се силна положителна обратна връзка.
Политическият и активисткият натиск върху добивните компании вече им пречи бързо да осигурят нужните суровини. Това ще създаде структурен недостиг за най-масовите и ще подкрепи още повече ръста на цените.
Всичко това може да бъде спряно само от глобална криза като война или пандемия. По-вероятно е обаче тази роля да бъде изиграна от скок на нефта и задържане на цената над 100 долара на барел за дълго време. Каквито и глупости да се пишат и говорят по темата, нефтът си остава кръвта на световната икономика – всичко се мести благодарение на изгарянето му. Висока цена на нефта би довела до световна икономическа криза и застой. Това може много бързо да се отрази негативно на всичко и съответно да засегне голяма част от горните допускания.
На мен обаче ми се струва, че предприемачите, геолозите, сондьорите и миньорите отново ще намерят решенията и за пореден път ще осигурят благоденствието на цялото човечество за поколения напред. Само трябва да ги оставим да работят свободно, разбира се.
