Нетера: Антисистемният играч
Облечен в перфектно изгладена бяла риза, Невен Дилков не се притеснява да определи себе си като антисистемен играч. „Имам предвид, че не харесваме монополите – казва Дилков, едноличен собственик на телеком компанията „Нетера“.

Не харесваме застоя, винаги се стремим да създаваме промяна, а всяка промяна разбива някаква система. Ние живеем с тази промяна, ние сме генератор на промяната и в този смисъл сме много антисистемен играч.“
Това може да прозвучи странно от устата на човек, който в средата на 90-те е доминирал зараждащия се пазар на интернет достъп в България. Самият Дилков не пропуска да го отбележи и казва, че в това отношение компанията му сигурно е „много системен“ играч. Но през годините Дилков си е извоювал репутацията на човек, който сключва партньорства, но държи бизнеса си под свой контрол.
За крайния потребител „Нетера“ е известна с услугата си за IP телевизия. Но основната част от приходите на компанията идва от осигуряване на интернет свързаност за телекоми, интернет доставчици и други фирми от сферата на телекомуникациите.
Създадената от Дилков „Нетера“ предоставя интернет свързаност на глобалния пазар чрез партньорски мрежи на местни доставчици в различните региони на света. „Ние сме развили до съвършенство изкуството да създаваме взаимноизгодни партньорства навсякъде“, казва Невен Дилков.
През 2020 г. приходите на компанията се увеличиха до 22 млн. лв. (при 19.7 млн. лв. за 2019 г.). Планът на 52-годишния Невен Дилков е до три години групата компании около „Нетера“ да удвои размера на т.нар. пряка печалба – разликата между приходите и преките разходи на бизнеса. Той смята, че компанията му има всички предпоставки да преизпълни този план.
Но той е доволен и от сегашните мащаби. Като приходи „Нетера“ няма как да се сравнява с трите мобилни оператора в България, които предоставят цялата гама от продукти за крайните потребители от SMS-и и гласови обаждания до решения за киберсигурност. Това не е и целта му, тъй като основната част от приходите на „Нетера“ идва от предоставяне на услуги за бизнеса. „Ние сме достатъчно големи да работим в голям мащаб и достатъчно малки, за да не сме доминиращ фактор никъде – казва той. – Това е много търсена позиция.“
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИЯТ БИЗНЕС Е ИНТЕРЕСНА ИГРА. Някога той беше запазено поле за тежките телко мастодонти. Това се промени през последните няколко десетилетия. Големите интернет компании започнахa да навлизат на този пазар, изграждайки собствени мрежи. Гиганти като Facebook и Google инвестират милиони в поставянето на подводни кабели, които пренасят интернет трафика по света. Amazon, чийто основен бизнес е онлайн търговия, вече генерира около 12% от тримесечните си приходи от своя бизнес с облачни услуги AWS. Това е и най-бързо растящият сегмент в бизнеса на Amazon.
Дилков знае, че да ставаш по-голям е естествено състояние, особено когато няма фактори, които да ограничат този растеж. Той посочва, че ако един ден компанията му стане твърде голяма, той вероятно ще отдели различните бизнеси като самостоятелни компании. „Въпреки наличието на тези глобални играчи, които контролират голяма част от телеком пазара под една или друга форма, гръбнакът са всъщност малките и средните оператори – казва Дилков. – Те обикновено стартират и развиват пазара. Ако липсват малките и средните доставчици, положението отива на много зле.“
Да си малък, твърди Дилков, си има и друго предимство. Според него потребителите много по-лесно се идентифицират с оператор, който е повече фокусиран върху техните интереси. И вярва, че „Нетера“ се намира в тази златна среда.
Ако не намериш златната среда, казва Дилков, губиш фокус. „Натискът да поставиш парите над всичко става много голям. За да го избегне, голямата компания престава да работи за интереса на потребителите си. Те стават просто начин фирмата да прави пари и не са участници в нейния бизнес модел, както е при една малка и прогресивна и развиваща се на база своите ценности компания. Тя става твърде голяма и не може да си позволи да не обслужва онази част от обществото, което не споделя същите ценности. Тогава ценностите изчезват и остава само търсенето на печалба.“
Намерил златната среда, Дилков изгражда огромна мрежа от партньорства, като предоставя достъп до мрежи по целия свят („Нетера“ оперира и собствени мрежи). Един от по-новите му опити да превърне партньорския модел на мислене в бизнес е създадената през 2013 г. „Нетикс“ – борса за обмяна на интернет свързаност, в която интернет доставчиците могат да разменят помежду си достъп до интернет.
ВИРТУАЛЕН МОБИЛЕН ОПЕРАТОР
Бизнесът на виртуалните оператори е да купуват гласови услуги от мобилните оператори и да ги продават на крайни клиенти под собствен бранд. По този начин се премахва необходимостта от инвестиция в изграждането на собствена мобилна мрежа, чиято стойност може да варира между няколко десетки и стотици милиони левове годишно. Инициативата за създаването им в България беше подета от „Нетера“ и няколко други компании като СКАТ и „Телекабел“. Дилков говори публично за проекта за такъв оператор поне от 2018 г. Но към днешна дата той признава, че е трудно да се прогнозира кога тази идея може да се превърне в реалност.
През 2019 г. Невен Дилков заминава за двудневна командировка в Бразилия, от която се връща с първия си клиент там. Той счита това за постижение предвид факта, че в Бразилия оперират хиляди интернет доставчици (въпреки че основната част от пазара се държи от няколко големи играча).

Година по-късно „Нетикс“ обяви, че добавя две нови точки (това са центрове, където мрежите на операторите могат да се свържат директно) на присъствие в Бразилия: една в Рио де Жанейро и една във Форталеза. „Цялата операция беше на печалба почти от самото начало – казва Дилков, определяйки навлизането в Бразилия като един от най-положителните примери за успех в историята на компанията. – Ако отидем и кажем: „Ние сме „Нетера“, ние сме стандартен телеком оператор и ще ви предоставим много хубави условия, с това най-много да предизвикаме няколко прозявки… Ние казахме: „Ние сме „Нетикс“ и представяме първия в света глобален интернет ексчейндж.“
Гладът за високоскоростен интернет доведе до рязко покачване на броя на интернет борсите по света. Само в Европа броят им към края на 2020 г. е 255 според данните на European Internet Exchange Association, което е почти два пъти повече в сравнение с преди 10 години. Между януари и декември 2020 скоростта на средния пиков трафик в европейските интернет борси се е увеличила с 44%.
Това се обяснява с пандемията и нарасналото интернет потребление. Фирмите и индивидуалните потребители имат нужда от по-бърз интернет, за да намират информация и да консумират видеосъдържание онлайн.
Добавете към това и всички останали услуги, които използват интернет достъпа като гръбнак: например IP телевизия, стрийминг на събития и т.н. Това обяснява защо интернет доставчиците все по-масово се включват към платформи като „Нетикс“. „Всичко започна да се връща към интернет – казва Дилков. – А ние сме родени в интернет, ние сме царете на интернет.“
В НАЧАЛОТО НА 90-ТЕ ГОДИНИ НЕВЕН ДИЛКОВ учи последователно компютърни науки в китайския университет „Цинхуа“, Техническия университет в София, а след това заминава за САЩ, където се обучава в West Virginia Wesleyan College. През 1995 г. си намира работа в чикагската фирма Strategic Technology Resources, където работи като софтуерен консултант. „Беше страхотна работа“, спомня си Дилков.
Въпреки финансовите възможности, които има в САЩ, още следващата година Дилков се връща в България. В главата му вече се е оформил план да произвежда в Китай консумативи за кабелна телевизия, които след това да продава в САЩ. Привлича като съдружник свой съученик, който има опит със създаването на технологии за кабелни телевизии.
ИМАХМЕ ПЛАН ЗА ПРЕВЗЕМАНЕ НА СВЕТА. ТОЙ СЕ ПРОВАЛИ ЗА ОКОЛО ДВА МЕСЕЦА. НИЩО ОТ ТОВА, КОЕТО ПЛАНИРАХМЕ, НЕ СЕ СЛУЧИ
Така изведнъж Дилков, който тогава е едва 27-годишен, се озовава без работа в България насред опустошителна икономическа криза. Фалират банки, инфлацията изяжда спестяванията на хората, а Дилков няма никаква идея какво да прави. „Накрая реших да се занимавам с нещо, което ми трябва.“
По това време достъпът до интернет е лукс. Бизнесът на доставчиците едва прохожда и нещо толкова тривиално като отварянето на сайт е достъпно само за избрани хора.
Но Невен Дилков вече е свикнал с използването на интернет. Още в общежитието си в САЩ той успява да се свърже към глобалната мрежа и това му липсва в България. Решава, че е добра идея да продава достъп до интернет. Продава апартамент в Плевен и с парите финансира покупката на наземна станция, която осигурява спътникова връзка между София и Вашингтон.
Компанията на Дилков „Спектър ПСТ“ бързо се превръща в лидер на доставката на интернет. Дилков твърди, че през 1996 г. фирмата е захранвала около 80% от интернет достъпа в България. По думите му всеки месец оборотите на компанията се качват с по 30%. „Това беше романтичният период на бизнеса – казва той. – Работехме от 9 сутринта до 12 вечерта и бяхме най-щастливите хора на света.“
Романтиката приключва, когато Дилков продава „Спектър ПСТ“ на Теодор Захов, който след това я разви до един от най-големите интернет доставчици „Спектър нет“. Захов от своя страна продаде „Спектър нет“ на A1 през 2010 г. Тогава A1 плати общо 72 млн. евро за „Спектър нет“ и още един голям интернет доставчик: „Мегалан“.
Следващата стъпка на Дилков е да създаде компания, която изгражда и поддържа наземни станции. Така той се превръща в доставчик на оборудване за своите бивши конкуренти – прохождащите интернет доставчици в България.
Новата компания се казва „Спектър линк“; по-късно тя се превръща в „Нетера“. Бизнесът с изграждане на станции дава възможност на Дилков да работи с голяма част от играчите на пазара – нещо, което и до днес той изтъква като ключово умение на „Нетера“. „Ако махнем глобалните телекоми, много рядко има сегмент, в който някой оператор да притежава всичко – казва Дилков. – Не може да предоставяш глобални услуги, като изкупиш мрежите в целия свят.
АКО ИСКАШ ДА ПРЕДОСТАВЯШ УСЛУГИ НАВСЯКЪДЕ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО РАБОТИШ С ДРУГИ ОПЕРАТОРИ
Компанията му започва да изгражда станции не само в България, но и в чужбина. Но решителната крачка в развитието на „Нетера“ е през 2000 г., когато фирмата открива собствен център за пренос на данни „София Телепорт“. Това ѝ позволява да осигурява свързаност за много по-голям кръг от компании и в частност телекоми.
По това време конкуренцията в телекомуникационния сектор в България не е кой знае колко голяма. Голяма част от свързаността се осигурява от бившия държавен монополист БТК. Проекти като „София Телепорт“ се оказват глътка свеж въздух за чуждестранни оператори, които търсят местен партньор, с който да установят точка на присъствие. Един от тези оператори е British Telecom.
Най-общо казано, британският телеком си търси място, където да разположи и използва свое оборудване. Логично такова място може да предостави местен телеком. След продължителни преговори British Telecom подписва договор с „Нетера“. Това отваря на Дилков възможности да намери и други големи оператори като клиенти.
През 2004 г. „Нетера“ пуска своята услуга за IP телевизия. Тя позволява на българите в чужбина да гледат телевизионни канали. Популярността на продукта расте и стотици хиляди зад граница го използват.
Първоначално бизнесът на „Нетера“ изглежда незасегнат от голямата рецесия през 2009 г. Напротив: приходите на компанията продължават да растат и през 2010 компанията отчита оперативни приходи 24 млн. лв.
През следващите няколко години обаче трендът се обръща. Приходите на „Нетера“ започват да намаляват и през 2013 са под 15 млн. лв. – или с 37% по-малко спрямо 2010 г. Това не обезсърчава особено Дилков. През 2013 г. той основава „Нетикс“ като борса за обмен на интернет трафик. Компанията оперира на пазара на т.нар. интернет точки за обмен. Те осигуряват свързаност между мрежите на различните интернет доставчици.
Без тази свързаност крайните клиенти на два различни интернет доставчика не биха могли да се свържат: например да си изпращат имейли. В много случаи мрежите на интернет доставчиците са свързани през много посредници. Така например е възможно, ако изпратите имейл на някого от съседен град, съобщението да мине през сървър в Нова Зеландия, преди да стигне до крайния получател, намиращ се само на 50-ина км от вас.
Интернет точките за обмен позволяват доставчиците да свържат мрежите си, така че да комуникират директно. За интернет доставчиците ползите са съкращаване на разходите и осигуряване на по-качествен достъп до интернет.
„Нетикс“ осигурява свързаност до над 8000 мрежи по цял свят. Клиентите на компанията, сред които са интернет доставчици и борси за обмен на данни, си плащат, за да получат достъп до тази мрежа.
„Нетикс“ е един от проектите, на които Дилков залага най-много за растежа на бизнеса си. Той очаква, че „Нетикс“ ще има „почти експлозивен растеж“ през следващите години. Като основно предимство той посочва, че „Нетикс“ вече е натрупала критична маса от участващи в мрежата компании, което осигурява покритие до почти всяко кътче на света. Той посочва, че стратегията на „Нетикс“ е да прави пари, като продава големи обеми при нисък марж на печалбата.
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ В БИЗНЕСА изглежда забележителен фактът, че Дилков продължава да действа като независим играч. През последните години телеком индустрията преживява процес на консолидация. Това е видимо и в България, където мобилните оператори окрупниха пазара на достъп до интернет, изкупувайки по-големите независими доставчици, а самите мобилни оператори смениха неколкократно собствениците си.
Засега Дилков стои далече от тези процеси. Той предпочита да има пълен контрол върху бизнесите си, въпреки че не изключва вероятността да продаде някой от тях, ако прецени, че не може да го управлява ефективно.
Не че има такива планове. „Това, че сме независим оператор, има съществена стойност за нас – казва Дилков. – Ако сме част от някоя голяма телеком група, ние няма да имаме тази позиция, която имаме сега: на стабилен, независим, пълен с енергия и достатъчно ноу-хау доставчик на телеком услуги в целия свят.“