Нетера: Антисистемният играч

Облечен в перфектно изгладена бяла риза, Невен Дилков не се притеснява да определи себе си като антисистемен играч. „Имам предвид, че не харесваме монополите – казва Дилков, едноличен собственик на телеком компанията „Нетера“.

Не харесваме застоя, винаги се стремим да създаваме промяна, а всяка промяна разбива някаква система. Ние живеем с тази промяна, ние сме генератор на промяната и в този смисъл сме много антисистемен играч.“

Това може да прозвучи странно от устата на човек, който в средата на 90-те е доминирал зараждащия се пазар на интернет достъп в България. Самият Дилков не пропуска да го отбележи и казва, че в това отношение компанията му сигурно е „много системен“ играч. Но през годините Дилков си е извоювал репутацията на човек, който сключва партньорства, но държи бизнеса си под свой контрол.

За крайния потребител „Нетера“ е известна с услугата си за IP телевизия. Но основната част от приходите на компанията идва от осигуряване на интернет свързаност за телекоми, интернет доставчици и други фирми от сферата на телекомуникациите.

Създадената от Дилков „Нетера“ предоставя интернет свързаност на глобалния пазар чрез партньорски мрежи на местни доставчици в различните региони на света. „Ние сме развили до съвършенство изкуството да създаваме взаимноизгодни партньорства навсякъде“, казва Невен Дилков.

През 2020 г. приходите на компанията се увеличиха до 22 млн. лв. (при 19.7 млн. лв. за 2019 г.). Планът на 52-годишния Невен Дилков е до три години групата компании около „Нетера“ да удвои размера на т.нар. пряка печалба – разликата между приходите и преките разходи на бизнеса. Той смята, че компанията му има всички предпоставки да преизпълни този план.

Но той е доволен и от сегашните мащаби. Като приходи „Нетера“ няма как да се сравнява с трите мобилни оператора в България, които предоставят цялата гама от продукти за крайните потребители от SMS-и и гласови обаждания до решения за киберсигурност. Това не е и целта му, тъй като основната част от приходите на „Нетера“ идва от предоставяне на услуги за бизнеса. „Ние сме достатъчно го­леми да работим в голям мащаб и достатъчно малки, за да не сме доминиращ фактор никъде – казва той. – Това е много търсена позиция.“

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИЯТ БИЗНЕС Е ИНТЕРЕСНА ИГРА. Някога той беше запазено поле за тежките телко мастодонти. Това се про­мени през последните няколко десетилетия. Големите интер­нет компании започнахa да навлизат на този пазар, изграждайки собствени мрежи. Гиганти като Facebook и Google инвестират милиони в поставянето на подводни кабели, които пре­насят интернет трафика по света. Amazon, чийто основен бизнес е онлайн търговия, вече генерира около 12% от тримесечните си при­ходи от своя бизнес с облачни услуги AWS. Това е и най-бързо растящият сегмент в бизнеса на Amazon.

Дилков знае, че да ставаш по-голям е ес­тествено състояние, особено когато няма фактори, които да ограничат този растеж. Той посочва, че ако един ден компанията му стане твърде голяма, той вероятно ще от­дели различните бизнеси като самостоятелни компании. „Въпреки наличието на тези глобал­ни играчи, които контролират голяма част от телеком пазара под една или друга форма, гръб­накът са всъщност малките и средните опера­тори – казва Дилков. – Те обикновено старти­рат и развиват пазара. Ако липсват малките и средните доставчици, положението отива на много зле.“

Да си малък, твърди Дилков, си има и друго предимство. Според него потребителите много по-лесно се идентифицират с оператор, който е повече фокусиран върху техните ин­тереси. И вярва, че „Нетера“ се намира в тази златна среда.

Ако не намериш златната среда, казва Дил­ков, губиш фокус. „Натискът да поставиш па­рите над всичко става много голям. За да го избегне, голямата компания престава да рабо­ти за интереса на потребителите си. Те ста­ват просто начин фирмата да прави пари и не са участници в нейния бизнес модел, както е при една малка и прогресивна и раз­виваща се на база своите ценности компания. Тя става твърде голяма и не може да си позволи да не об­служва онази част от обществото, което не споделя същите ценности. Тогава ценностите изчезват и ос­тава само търсенето на печалба.“

Намерил златната среда, Дилков изгражда огромна мрежа от парт­ньорства, като предоставя достъп до мрежи по целия свят („Нетера“ оперира и собствени мрежи). Един от по-новите му опити да превърне партньорския модел на мислене в бизнес е създадената през 2013 г. „Не­тикс“ – борса за обмяна на интернет свърза­ност, в която интернет доставчиците могат да разменят помежду си достъп до интернет.

ВИРТУАЛЕН МОБИЛЕН ОПЕРАТОР

Бизнесът на виртуалните оператори е да купуват гласови услуги от мобилните оператори и да ги продават на крайни клиенти под собствен бранд. По този начин се премахва необходимостта от инвестиция в изграждането на собствена мобилна мрежа, чиято стойност може да варира между няколко десетки и стотици милиони левове годишно. Инициативата за създаването им в България беше подета от „Нетера“ и няколко други компании като СКАТ и „Телекабел“. Дилков говори публично за проекта за такъв оператор поне от 2018 г. Но към днешна дата той признава, че е трудно да се прогнозира кога тази идея може да се превърне в реалност.

През 2019 г. Невен Дилков заминава за дву­дневна командировка в Бразилия, от която се връща с първия си клиент там. Той счита това за постижение предвид факта, че в Бразилия оперират хиляди интернет доставчици (въпре­ки че основната част от пазара се държи от няколко големи играча).

Година по-късно „Нетикс“ обяви, че до­бавя две нови точки (това са центрове, къ­дето мрежите на операторите могат да се свържат директно) на присъствие в Бразилия: една в Рио де Жанейро и една във Форталеза. „Цялата операция беше на печалба почти от самото начало – казва Дилков, определяйки навлизането в Бразилия като един от най-по­ложителните примери за успех в историята на компанията. – Ако отидем и кажем: „Ние сме „Нетера“, ние сме стандартен телеком опе­ратор и ще ви предоставим много хубави усло­вия, с това най-много да предизвика­ме няколко прозявки… Ние казахме: „Ние сме „Нетикс“ и представяме първия в света глобален интернет ексчейндж.“

Гладът за високоскоростен ин­тернет доведе до рязко покачва­не на броя на интернет борсите по света. Само в Европа броят им към края на 2020 г. е 255 според данните на European Internet Exchange Association, което е почти два пъти повече в сравнение с преди 10 години. Между януари и декември 2020 скоростта на средния пиков трафик в европейските интернет борси се е увеличила с 44%.

Това се обяснява с пандемията и нараснало­то интернет потребление. Фирмите и инди­видуалните потребители имат нужда от по-бърз интернет, за да намират информация и да консумират видеосъдържание онлайн.

Добавете към това и всички останали услу­ги, които използват интернет достъпа като гръбнак: например IP телевизия, стрийминг на събития и т.н. Това обяснява защо интернет доставчиците все по-масово се включват към платформи като „Нетикс“. „Всичко започна да се връща към интернет – казва Дилков. – А ние сме родени в интернет, ние сме царете на интернет.“

В НАЧАЛОТО НА 90-ТЕ ГОДИНИ НЕВЕН ДИЛКОВ учи последова­телно компютърни науки в ки­тайския университет „Цин­хуа“, Техническия университет в София, а след това замина­ва за САЩ, където се обучава в West Virginia Wesleyan College. През 1995 г. си намира ра­бота в чикагската фирма Strategic Technology Resources, където работи като софтуерен кон­султант. „Беше страхотна работа“, спомня си Дилков.

Въпреки финансовите възможности, които има в САЩ, още следващата година Дилков се връща в България. В главата му вече се е офор­мил план да произвежда в Китай консумативи за кабелна телевизия, които след това да про­дава в САЩ. Привлича като съдружник свой съученик, който има опит със създаването на технологии за кабелни телевизии.

ИМАХМЕ ПЛАН ЗА ПРЕВЗЕМАНЕ НА СВЕТА. ТОЙ СЕ ПРОВАЛИ ЗА ОКОЛО ДВА МЕСЕЦА. НИЩО ОТ ТОВА, КОЕТО ПЛАНИРАХМЕ, НЕ СЕ СЛУЧИ

Така изведнъж Дилков, който тогава е едва 27-годишен, се озовава без работа в България насред опустошителна икономическа криза. Фалират банки, инфлацията изяжда спестява­нията на хората, а Дилков няма никаква идея какво да прави. „Накрая реших да се занимавам с нещо, което ми трябва.“

По това време достъпът до интернет е лукс. Бизнесът на доставчиците едва прохожда и нещо толкова тривиално като отварянето на сайт е достъпно само за избрани хора.

Но Невен Дилков вече е свикнал с използва­нето на интернет. Още в общежитието си в САЩ той успява да се свърже към глобалната мрежа и това му липсва в България. Решава, че е добра идея да продава достъп до интернет. Продава апартамент в Плевен и с парите фи­нансира покупката на наземна станция, която осигурява спътникова връзка между София и Вашингтон.

Компанията на Дилков „Спектър ПСТ“ бързо се превръща в лидер на доставката на интернет. Дилков твърди, че през 1996 г. фир­мата е захранвала около 80% от интернет достъпа в България. По думите му всеки месец оборотите на компанията се качват с по 30%. „Това беше романтичният период на бизнеса – казва той. – Работехме от 9 сутринта до 12 вечерта и бяхме най-щастливите хора на света.“

Романтиката приключва, когато Дил­ков продава „Спектър ПСТ“ на Теодор Захов, който след това я разви до един от най-го­лемите интернет доставчици „Спектър нет“. Захов от своя страна продаде „Спектър нет“ на A1 през 2010 г. Тогава A1 плати общо 72 млн. евро за „Спектър нет“ и още един голям ин­тернет доставчик: „Мегалан“.

Следващата стъпка на Дилков е да създаде компания, която изгражда и поддържа наземни станции. Така той се превръща в доставчик на оборудване за своите бивши конкуренти – про­хождащите интернет доставчици в България.

Новата компания се казва „Спектър линк“; по-късно тя се превръща в „Нетера“. Бизнесът с изграждане на станции дава възможност на Дилков да работи с голяма част от играчи­те на пазара – нещо, което и до днес той из­тъква като ключово умение на „Нетера“. „Ако махнем глобалните телекоми, много рядко има сегмент, в който някой оператор да притежа­ва всичко – казва Дилков. – Не може да предос­тавяш глобални услуги, като изкупиш мрежите в целия свят.

АКО ИСКАШ ДА ПРЕДОСТАВЯШ УСЛУГИ НАВСЯКЪДЕ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО РАБОТИШ С ДРУГИ ОПЕ­РАТОРИ

Компанията му започва да изгражда стан­ции не само в България, но и в чужбина. Но решителната крачка в развитието на „Нете­ра“ е през 2000 г., когато фирмата открива собствен център за пренос на данни „София Телепорт“. Това ѝ позволява да осигурява свър­заност за много по-голям кръг от компании и в частност телекоми.

По това време конкуренцията в телекому­никационния сектор в България не е кой знае колко голяма. Голяма част от свързаността се осигурява от бившия държавен монопо­лист БТК. Проекти като „София Телепорт“ се оказват глътка свеж въздух за чуждестранни оператори, които търсят местен партньор, с който да установят точка на присъствие. Един от тези оператори е British Telecom.

Най-общо казано, британският телеком си търси място, където да разположи и използва свое оборудване. Логично такова място може да предостави местен телеком. След продъл­жителни преговори British Telecom подписва до­говор с „Нетера“. Това отваря на Дилков въз­можности да намери и други големи оператори като клиенти.

През 2004 г. „Нетера“ пуска своята услуга за IP телевизия. Тя позволява на българите в чужбина да гледат телевизионни канали. Попу­лярността на продукта расте и стотици хиляди зад граница го използват.

Първоначално бизнесът на „Нетера“ из­глежда незасегнат от голямата рецесия през 2009 г. Напротив: приходите на компанията продължават да растат и през 2010 компани­ята отчита оперативни приходи 24 млн. лв.

През следващите няколко години обаче трендът се обръща. Приходите на „Нетера“ започват да намаляват и през 2013 са под 15 млн. лв. – или с 37% по-малко спрямо 2010 г. Това не обезсърчава особено Дилков. През 2013 г. той основава „Нетикс“ като борса за обмен на интернет трафик. Компанията оперира на пазара на т.нар. интернет точки за обмен. Те осигуряват свързаност между мрежите на раз­личните интернет доставчици.

Без тази свързаност крайните клиенти на два различни интернет доставчика не биха могли да се свържат: например да си изпращат имейли. В много случаи мрежите на интернет доставчиците са свързани през много посредници. Така например е възможно, ако изпрати­те имейл на някого от съседен град, съобще­нието да мине през сървър в Нова Зеландия, преди да стигне до крайния получател, нами­ращ се само на 50-ина км от вас.

Интернет точките за обмен позволяват доставчиците да свържат мрежите си, така че да комуникират директно. За интер­нет доставчиците ползите са съкраща­ване на разходите и осигуряване на по-ка­чествен достъп до интернет.

„Нетикс“ осигу­рява свързаност до над 8000 мрежи по цял свят. Клиентите на компанията, сред които са интернет доставчици и борси за обмен на данни, си плащат, за да получат достъп до тази мрежа.

„Нетикс“ е един от проектите, на които Дилков залага най-много за растежа на бизнеса си. Той очаква, че „Нетикс“ ще има „почти експло­зивен растеж“ през следващите го­дини. Като основно предимство той посочва, че „Нетикс“ вече е натру­пала критична маса от участващи в мрежата компании, което осигурява покритие до почти всяко кътче на света. Той посочва, че стратегията на „Нетикс“ е да прави пари, като продава го­леми обеми при нисък марж на печалбата.

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ В БИЗНЕСА изглежда забележителен фактът, че Дилков продължава да дейст­ва като независим играч. През последните години телеком ин­дустрията преживява процес на консолидация. Това е видимо и в България, където мобилни­те оператори окрупниха пазара на достъп до интернет, изкупувайки по-големите независи­ми доставчици, а самите мобилни оператори смениха неколкократно собствениците си.

Засега Дилков стои далече от тези про­цеси. Той предпочита да има пълен контрол върху бизнесите си, въпреки че не изключва вероятността да продаде някой от тях, ако прецени, че не може да го управлява ефектив­но.

Не че има такива планове. „Това, че сме не­зависим оператор, има съществена стойност за нас – казва Дилков. – Ако сме част от някоя голяма телеком група, ние няма да имаме тази позиция, която имаме сега: на стабилен, неза­висим, пълен с енергия и достатъчно ноу-хау доставчик на телеком услуги в целия свят.“