Цветна афера

Слънцето сипе жарки лъчи над хилядите декора­тивни храсти и дървета в разсад­ника на „Булланд“ в пазарджиш­кото село Братаница. От ранни зори градинарите пренареждат контейнерите с растения, за да запълнят мястото на продадени­те предишния ден. Татяна Боя­джиева размества няколко саксии по свой вкус.

„Всичко трябва да бъде естетически подредено. От портала, като погледне човек, да усети въздействието на багри­те“, казва тя. Бояджиева е мажо­ритарен собственик на един от най-големите разсадници за деко­ративна растения в страната – с над 1 млн. лв. приходи за 2019 г.

Веднъж в седмицата – обикновено в петък, оби­каля цялото стопанство, разположено на 100 декара, за да проследи състоянието на всяко растение. В специална секция от­глежда много скъпи ефектни храсти в при­чудливи форми, с които може да съблазни и най-взискателната публика.

Всеки ден два фирмени камиона откар­ват растения до големи хотелски ком­плекси по Черноморието, нови жилищни затворени комплекси и десетки градски паркове в София и страната по заявки на фирми за озеленяване.

Тази година Столич­ната община е обявила 3.8 млн. лв. бюджет за озеленяване на паркове, което е двой­но повече от 2020 г. Обяснението е, че „обикновено преди избори всички общини се втурват да оправят зелените площи, за да покажат видимата страна на упра­влението“.

„Булланд“ е подизпълнител на проекти за озеленяване и зацветяване на градски площи в големи общини, но Бояджиева не хвърля усилия да участва в общински по­ръчки. Смята ги за запазени за близки до управляващите фирми, а нейната не е от тях.

Миналата година общините спират цветни проекти за милиони левове заради кризата. Бизнесът с цветя и живи расте­ния е от най-силно засегнатите, защото локдаунът през 2020 г. съвпада с Цветница и Великден, когато се продават 70% от обемите от разсадниците.

Загубите на „Булланд“ са близо 200 хил. лв. „Холандска­та цветна борса изхвърли продукция за ми­лиарди евро и това се случи и тук, само че нямаше кой да го покаже“, казва Боя­джиева. Само за първите пролетни месеци на 2020 г. загубите на цветарския сектор в страната „надминават 10 млн. лв., а в страните от ЕС надхвърлят 4 млрд. евро“.

Производителите на декоративни рас­тения в Европа са подпомогнати от мяр­ката de minimis с 50 хил. евро до 100 хил., но не и българските. Бояджиева, която е председател на Асоциацията на производи­телите на декоративни растения в Бълга­рия (АПДР), се среща с ресорните управля­ващи да отворят програмата de minimis и за българските фирми, но „това не се случва“:

„Включиха ни в мярка COVID-1 и COVID-2 – с компенсация до 7 хил. евро.“ Повечето производители вземат кредити да покрият щетите и да заредят стопан­ствата си с нова растителност за след­ващия сезон. Тя също договаря 80 хил. евро кредит за нов разсад, но не смее да тегли повече, защото компанията още изплаща задължения по изкупуването на дяловете от холандските партньори. Комбинативна и изобретателна, досега винаги е намирала решение в тежки ситуации.

Детството ѝ минава в цветните гради­ни на нейната баба и майка ѝ в Тетевен. Записва се в местната гимназия по горско стопанство, а после завършва ландшафтна архитектура в Лесотехническия универси­тет в София. Малшанс е да се дипломира в годините на прехода, когато никой не ин­вестира в зелени паркове и улични пространства и няма работа за ландшафтни архитекти. За кратко преподава дендроло­гия в Строителния техникум, докато се отваря възможност да се включи в екипа на водеща компания за проектиране на гра­дини и паркове.

Нейните авангардни флорални проекти се отличават от стандарта на общопри­етата визия, за което получава покана да стане декоратор на зелените площи в резиденция „Бояна“.

Приема, въодушевена да покаже пред висшите държавни и крал­ски особи, които идват на посещение, че цветните градини и декорацията в залите могат да изглеждат като на Запад. Успява да очарова датската кралица Маргарет с букет от вплетени в корона маргарити.

Добрият имидж на талантлив архитект ѝ носи частни клиенти. През 2000 г. тя отваря собствена фирма за проектиране и изграждане на зелени площи – „Гардения“, в съдружие с Даниел Стоянов, с когото ра­боти на терен.

Високият близо два метра мъж всява респект пред клиентите, които иначе трудно биха се доверили на нейната младост и на крехката ѝ фигура. Работата им е сезонна – от ранна пролет до късна есен, след което три месеца нищо не се случва и това е проблем. Затова решават да отворят цветарски магазин в центъра на София, в който градинарите да имат работа и в мъртвия сезон. Магазинът не е на загуба, но няма печалба.

Ползата е, че им отваря апетита да направят голям градински център – нещо като шоурум за цветни композиции, какъвто няма до този момент в България. Купуват с кредит земя по Южната дъга в района на кв. „Бъкстон“ и вдигат триетажна сграда с просторен партер и голяма градина. Отварянето на градинския център през 2006 г. съвпада със старта на разсадника, чиято подготовка отнема четири години.

Идеята за разсадника се ражда през 2002 г. на една сбирка в Българската асоциа­ция на ландшафтните архи­текти. Петима от членове­те се жалват помежду си, че на пазара няма достатъчно декоративни растения от ефектни сортове.

Вносните, предимно от Нидерландия, не са адаптирани за местния климат, съответно не издържат дълго, а клиентите са недоволни. Стигат до извода, че е по-изгодно растенията да бъдат отглеждани в България, където има празна плодородна земя и добри земеделци.

След срещи със специалисти от Лесотех­ническия университет и хора от посол­ството на Нидерландия разбират, че могат да направят разсадник, като полз­ват 70% финансиране от предприсъедини­телните фондове под формата на техника и оборудване.

Условието е да имат холандски парт­ньор и собствена земя. Архитектите ку­пуват 30 декара земя в село Братаница и наемат френската фирма за бизнес разви­тие Larive за консултант. В това време Татяна Бояджиева и Стоил Нановски, един от архитектите в проекта, провеждат организирани срещи с пет холандски фирми с идеята да привлекат партньор. Презен­тират проект за устойчив и печеливш бизнес на стойност 1 млн. евро, изготвен от холандски университет, и защитават тезата, че в България може да се направи разсадник, добър колкото холандските.

Две фирми веднага изразяват готов­ност да участват в смесено дружество. Българите участват със земята и инфра­структура с газово стопанство за оранже­рията, а холандците осигуряват разсад и ноу-хау.

Един от партньорите е Combinatie Mauritz – семейна фирма от 1860 г., която със своите 160 хектара земя и специализи­раното ноу-хау се нарежда сред водещите компании в един от най-големите центро­ве за отглеждане на дървета в Европа. Разсадникът в Опфоусден се управлява от синовете на трима братя – Ян, Герит и Хенк Мауриц, които като повечето хо­ландски бизнесмени са „много пресметли­ви, премерени в действията и стриктни“.

„Все повтаряха, че вършим работата с два пъти повече хора, отколкото при тях. По­казваха ни как да изпълним едновременно няколко дейности и без излишни движения“, казва Бояджиева.

Холандците внасят висококачествен посадъчен материал за над 400 вида хра­сти и дървета, подбрани съобразно клима­тичните условия на страната. Пренасят технологията за отглеждане на растения в контейнери – от най-малката саксия до 300-литрови, в които може да се побере 6 метра дърво.

Прави се за пръв път в България. Производството на растения в контейнер позволява засаждане през целия период на годината и осигурява висок про­цент на прихващане. Механизацията при засаждането осигурява бързината, качест­вото и високата рентабилност на про­изводството. Оборотите още след пър­вия цикъл са по-високи от очакваното и съдружниците купуват още земя.

„Като видяха големите обороти, холандците промениха намеренията си да изля­зат рано“, казва Бояджиева. По време на финансовата криза през 2008 г., когато всичко тръгва надолу, те продължават да доставят растения с отсрочено плащане за неопределено време. Определят 5% лихва върху задълженията, която е по-ниска от цената на банковите кредити в България, но по-висока от лихвите в Нидерландия. Неприятното е, че „още при фактурира­нето на разсада залагат печалба за собст­вените си компании“, и това нагнетява отношенията.

При свития пазар стопанството оцеля­ва, като се връща към конвенционалното отглеждане на растения на земя, което е по-евтино и по-бързо, но неудобно. Трупа наличности – устойчиви растения, дърве­та и храсти, които всяка година вдигат стойността си. Кризата ражда милионери, които строят къщи с огромни дворове, го­тови да купят пищна растителност.

„На­шата услуга е за хора с доходи над средното ниво“, обича да казва Бояджиева. Кризата обаче изостря конкуренцията. Много други производители копират технологията за отглеждане на растения в контейнери. Стоил Нановски излиза от дружеството и прави подобен разсадник в непосредствена близост, докато тя е по майчинство, от­късната от бизнеса през 2009 г.

Когато се връща, бързо се насочва към преговори за доставка на декоративни растения в Praktiker. Подписва договор, макар условията да не ѝ допадат заради дълго разсрочените плащания и тежките клаузи за връщане, ако не се продадат в сезона: „В Praktiker нямат кадри, които да поддържат растенията живи, а наемат външни фирми, което не е същото.“

До­говаря доставки и за Mr. Bricolage, но за кратко, когато веригата влиза в България с два магазина и е по-изгодно да зарежда от местни производители, отколкото да внася стока от чужбина. В BauHouse про­дава най-много, защото „там инвестират в специалисти, които умеят да купуват растения според сезона“.

Точно когато бизнесът отново тръгва нагоре, холандските партньори решават да излязат през 2015 г. Това означава, че тряб­ва да се изплатят 400 хил. евро дълг с натрупаните лихви. Бояджиева ползва 500 хил. евро кредитна линия за „Гардения 2006“, за който е заложила сградата на Градинския център, и оттях има 250 хил. евро свобо­ден капитал. С парите изкупува част от дяловете на холандците заедно с Даниел Стоянов, който впоследствие ѝ прехвърля неговите.

Оттеглянето на холандци­те ѝ дава повече независи­мост да потърси по-изгодни оферти за внос на разсад. Тя от години поддържа достав­ки от Италия на ефектна растителност, а сега се свързва и с производители от Бел­гия и Турция.

Никога преди не е мислила, че ще внася разсад от Турция. Изглежда аб­сурдно, защото местните производители масово внасят от България, но тя има друго виждане. Нестабилната турска лира е възможност да купи растителност на конкурентни цени. Въпросът е да намери доставчик, който не пести от работници и подържа устойчиво качество.

След много обиколки по местните разсадници среща стабилен производител в Анталия. Догова­рят се той да направи добър подбор на декоративни треви и интересни храсти от различни райони в Турция и да ги от­глежда на място.

При разнообразието на пазара битката е кой ще предложи по-интересни сортове. „Винаги е по-добре да се предлага ефектна растителност с принадената стойност вместо малка и евтина саксия“, казва Боя­джиева.

За пръв път тази година ще напра­ви износ, и то за Нидерландия – чинари с корона като пирамида, и фотиния – бързо растящ храст, оформен като дърво с коро­на на сфера. Пробива с цена, защото знае откъде да вземе разсада и как да го офор­ми. В градинския център има рози от Ита­лия с цвят, по-голям от чаена чаша. Поръч­ва ги с колебания дали някой ще плати 200 лв. за храст. Изненадва се, че „клиентите буквално се избиват за тях“: „Трябва да съм по-смела.“ Мечтата ѝ е един ден да има уникални български сортове, които да се продават с авторско право.