От пътен работник до собственик на бизнес за милиони

Антон Тасков, собственик на „Битулайт“, за дългия път на успеха

Как превърнахте пътната марки­ровка в мултимилионен бизнес?

През далечната 1982 година постъпих на работа в тогавашната държав­на фирма „Пътна сигнализация“ като пътен работник. По специалност съм електротехник и разбирам от дви­гатели, от работа никога не съм се плашил, първата си работа започнах, преди да навърша 16 години и оттога­ва не съм спирал. Работех и учех задоч­но. С постоянство и упоритост успях да отворя доста врати и се сдобих с уважение и доверие както сред коле­гите, така и сред по-високопоставе­ните.

През 1983 г. ме назначиха за маши­нист на пътно-маркировъчна машина, а скоро след това и за бригадир. Ха­ресвах работата си, въпреки посто­янните нощни смени и командировки и дългите отсъствия от младото ми семейство. Разбирах, че по-високо от­където бях нямаше как да стигна.

Когато дойдоха промените през 1989 г., със семейството ми емигрирах­ме в Западна Германия, в областта Ба­вария. Там като всеки емигрант преми­нах през различни позиции, но някак си успях да се добера до интервю в голя­ма фирма за Пътна маркировка в Герма­ния на име BITULEIT.

Наложи се да заведа жена ми на ин­тервю с мен, тъй като не говорех нем­ски. Когато им разказахме какво умея, веднага бях назначен като машинист при тях и започнах да изкарвам запла­та доста по-висока от средния за Гер­мания стандарт. Живеехме скромно и съумявахме да пестим. Жена ми също работеше и помагаше финансово.

Няколко години по-късно, когато започнахме да дочуваме за създаване­то на частни бизнеси в България, се породи желанието да се завърнем и да създадем първата частна фирма за пътна маркировка в България. Беше доста трудно дори да си го представим по онова време, а какво остава да го изпълним. Имах събрани някак­ви средства, но далеч не достатъч­но за започването на бизнес от такъв мащаб. Жена ми предложи да погово­ря с шефовете ми в немската фирма и да ги попитам дали не биха искали да си партнираме. Така и направих. Аз вложих спестяванята ни, те влязоха в партньорството с техника – камиони и машини – и решихме да запазим вече известното име BITULEIT, но да го ре­гистрираме в България.

Имахме техника и някой друг лев в банката, наехме офис в един панелен блок в „Красна поляна“ и ето – имахме фирма. Но нещо липсваше. Разбирах от техническата страна на нещата, но хал хабер си нямах как се управлява биз­нес и нямах никакви контакти и позна­ния в администрацията. Тогава реши­хме да включим като съдружник и вече пенсионирания директор и бивш мой работодател г-н Спиридонов.

Официално „СиТ Битулайт“ (което означава Спиридонов и Тасков плюс Би­тулайт) беше регистрирана през 1994-та, но подготовката стартира през май 1993-та, или преди точно 30 години.

Постигнахте ли целите, които сте си поставили преди 30 години? Къде се виждате след 5 години?

Някои от тогавашните ми цели съм надминал, други съм напът да постиг­на, нови и по-големи цели тепърва се зараждат в главата ми. Аз никога не спирам да мечтая и винаги смятам, че може повече и по-добре.

Къде се виждам след 5 години? По­знавам се твърде добре и най-вероят­но ще бъда пак тук, на същото място. Аз съм човек, който трудно би се от­къснал от бизнеса и би се пенсионирал щастливо и безгрижно. Дори и в мо­мента съм доверил на сина ми да се за­нимава с бизнеса в мое отсъствие, но където и да съм, аз постоянно съм на телефона, зает с ежедневни проблеми и радости, касаещи бизнеса.

Защо в България има проблеми с липс­ваща или изтрита пътна маркировка в опасни участъци?

Акрилатната боя, която често се из­ползва у нас, понякога не изкарва и един сезон, перлите се ръсят отгоре, дока­то е мокра, и изчезват почти веднага. По принцип маркировките с бои не са дълготрайни и би трябвало да се пола­гат само на ненатоварени места и пъ­тища от клас III и IV. За останалите пъ­тища, като магистрали и пътища от клас I и II, е редно да се ползват плас­тици, но практиката у нас, за жалост, невинаги е такава.

Ние избрахме да работим с еколо­гично чистите материали и от двете групи, а именно с термопластик и с боя на водна основа, които са безопасни за здравето на хората и околната среда.

Защо не се използва термопластик масово в България?

Не се прилага масово, защото е по-скъп и по-труден за изпълнение, но ако се калкулира неговата трайност и из­дръжливост и се вземе предвид фа­ктът, че няма да се налага да се пов­таря участъкът в продължение на 5 години, тази маркировка реално е по-евтина от останалите.

Термопластикът не е вреден за околната среда, ако беше, не би бил толкова широко употребяван в Евро­па, Америка и всички развити държави. Той не отделя вредни летливи веще­ства, като например акрилатната боя и студения пластик. В някои европей­ски страни студеният пластик и акри­латната боя са изключително огра­ничени за употреба заради тяхната токсичност и опасност за здравето на хората и замърсяването на околна­та среда. У нас има силно лоби за сту­дения пластик и макар и отровен, се използва широко.

Занимавате се с производство на пътни знаци. Какви са плановете ви за развитие на бизнеса в чужбина?

Да, от няколко години се занимава­ме и с производство на пътни знаци, както и на споменатия вече термоп­ластик. Основната причина да се зах­ванем с това производство е фактът за географското положение на Бълга­рия и твърде големите температурни амплитуди у нас – понякога от минус 15 градуса през зимата, често до над плюс 40 през лятото. Това е твърде труден казус за всеки производител на термопластик, но ние успяхме да се справим и постигнахме забележи­телно качество на нашия продукт.

Произвеждаме също така термозна­ци и символи, като стрелки, 3D пъте­ки, лога, букви, цифри и игри за паркове и детски площадки от термопластик. Освен за българския пазар, изпълнява­ме и поръчки за наши клиенти в Бел­гия, Франция и Холандия. Друго наше постижение в производството на ма­териали за хоризонтална пътна мар­кировка е боята ни на водна основа, която отново е съобразена с всички екологични изисквания за безопасност за хората и природата.

За наша голяма радост успяхме да спечелим няколко Европейски проекта, благодарение на които изградихме мо­дерни бази за производство и в момен­та мога да твърдя, че знаците, както и боята, която произвеждаме, са със завидно качество и напълно конкурен­тоспособни на произведените такива в Европа.

Започнахме производство с идея­та да работим с тези материали, без излишни надценки, но вече правим и износ и доставяме материали на някои Европейски фирми. Имаме и планове за разрастване на износа на нашите ма­териали, но както се казва, когато му дойде редът.

Вашият съвет към следващото по­коление предприемачи?

Никога да не се предават, колкото и спънки да срещат и колкото и невъз­можен да им се струва успехът. Няма невъзможни неща. Ако човек е доста­тъчно смел да мечтае за нещо и напра­ви план, по който да го постигне, и го следва, няма как да не успее.